Още от времето на индустриалната революция светът се възхищава на Алфа бизнес лидерите.

Независими и ориентирани към действия, с високи очаквания както към себе си, така и към другите, и с понякога смущаващ стил на управление, те са създали наръчника за корпоративен успех.

Факт е, че повечето от най-могъщите компаниите днес се управляват именно от Алфа лидери.

Но когато говорим за очаквания към лидерите, съвременната работна сила днес е много по-разнообразна, отколкото преди десетилетие.

Хората вече не работят само за пари, а търсят растеж и цел. Промяната, започнала с милениалите, се превърна в норма с идването на Поколението Z; техните мотивации са различни от тези на предишните поколения и те искат да бъдат ръководени – и да ръководят другите, по различен начин, пише в анализ Harvard Business Review.

През последното десетилетие, в допълнение към драматичната технологична революция, бизнес лидерите и техните компании трябваше да се справят с геополитически вълнения, хибридни модели на работа, глобална пандемия и нестабилна икономика.

И докато лидерите овладяват нови и сложни предизвикателства, тези, които не се развиват, се сблъскват с последиците от творческото разрушение. Неслучайно, McKinsey прогнозира, че до 2027 г. 75% от компаниите, включени в S&P 500, ще изчезнат.

В моменти на дълбоки промени и социално-икономическа несигурност индустриите и предприятията, които се адаптират бързо, ще отбелязват бърз растеж.

Проницателният лидер знае, че промяната е постоянна величина, а адаптивният вгражда гъвкавост в компанията на всички нива, за да се ориентира в промените.

Ето защо адаптивното лидерство е по-важно от Алфа лидерството.

Адаптивното лидерство не е умение, а начин на мислене

Лидер, който предпочита стила на ръководство "заповядай и контролирай", има много силни страни, но емпатията, удовлетворението на служителите и балансът между професионалния и личния живот, както и високата емоционална интелигентност обикновено не са сред тях.

А това са уменията от най-голямо значение днес.

Адаптивните лидери поставят под въпрос и преоценяват своята ефективност и резултати, като ги нагаждат и приспособяват, за да отговорят на променящите се нужди.

Този стил на управление дава приоритет на индивидуалната устойчивост за колективния напредък, като се фокусира върху растежа и стойността.

Той дава възможност на хората, споделя успехите и неуспехите и води със себе си цялата работна сила, като не само се съобразява, но и разчита на хората на всяко ниво в компанията.

За разлика от него, традиционният Алфа лидер може да не оцени силата на талантите или решаващи прозрения в своята самоувереност и желание за контрол.

Той често се обгражда с други хора, които говорят и звучат като него, като по този начин създава още алфи около себе си. Тази тенденция често води до растеж, който не е устойчив в дългосрочен план.

По своята същност, адаптивните лидери се стремят да бъдат движеща сила по няколко важни начина:

• Изслушват всички заинтересовани страни и предвиждат общо бъдеще.

• Привличат други хора за постигане на общи цели и за постигане на съвместен успех

• Експериментират творчески и предприемат смели действия, за да постигнат устойчиви успехи

Гъвкавостта и сътрудничеството са ключови характеристики на адаптивните лидери.

Тяхната нагласа за растеж идва от това, че са отворени към възприемането на нови начини на работа, използването на нови стилове на ръководство и въвеждането на нови технологии.

По този начин те управляват, без да изискват контрол.

Процъфтяване в условията на сложност: Адаптивното лидерство печели

С разрастването на една организация често се налага да се откажем от излишни или неефективни процеси, които вече не служат на целите на бизнеса.

Важно е да се знае кога да се освободи място за нови идеи, ефективност и възможности.

В повечето големи компании днес работят няколко поколения служители, които имат различни очаквания.

Да се обединят тези групи хора и да се мотивират за една цел не е лесно. В допълнение към тази динамика между поколенията, в работната сила все повече се набляга на справедливостта, баланса между професионалния и личния живот, гъвкавата работна култура и съпричастните, автентични лидери.

Ето защо за лидера не е достатъчно да бъде индивидуално адаптивен. Вашите ръководители и мениджъри на екипи трябва редовно да оценяват собствената си посока и развитие, да проучват нови идеи и да действат бързо и смело, когато е необходимо.

А служителите трябва да си сътрудничат, да се учат открито и да се чувстват подготвени за промяна, защото единствено по този начин компанията може да постигне желаната гъвкавост.

Ролята на лидера е да определи пътя към успеха, да избере маркери или цели, които да измерват напредъка, и да даде възможност на всеки член на екипа да допринесе за растежа на компанията по свой собствен уникален начин.