Поне половината от хората в редица големи икономики съобщават, че са стресирани относно личните си финанси и казват, че инфлацията е една от основните причини.

Значителен брой от анкетираните също така посочват, че се чувстват по-зле финансово от родителите си и са песимистично настроени за финансовото бъдеще на децата си.

Това установява международно проучване сред 4342 души, проведено в няколко държави от SurveyMonkey.

В САЩ, Австралия, Испания и Мексико около 70% от възрастните казват, че са „много или донякъде стресирани“ заради парите си. Процентът намалява леко до 63% в Обединеното кралство, 57% в Германия, 55% в Швейцария. В Сингапур и Франция близо половината от хората са стресирани.

В посочените страни между половината и две трети от хората заявяват, че се смятат за част от средната класа - с изключение на Обединеното кралство, където за част от нея се смятат 37%.

И все пак, въпреки че средната класа традиционно се смята за финансово комфортна зона, между 45% и 62% от тези, които се поставят в тази група, се описват като „живеещи от заплата до заплата“.

Половината от възрастните в Австралия, Германия и Обединеното кралство казват, че са по-зле, отколкото преди пет години.

Междувременно от изследваните страни само възрастните в Сингапур и Мексико са по-склонни да кажат, че са по-добре финансово от родителите си.

Инфлацията е широко посочвана като източник на финансов стрес, заедно с липсата на спестявания, икономическата нестабилност и нарастващите лихвени проценти.

„Здравето на глобалната икономика, макар и по-слабо в някои области, не се отразява във възприятията на обикновения човек. Въпреки представянето на икономиката като цяло, близо половината от хората в изследваните страни са стресирани относно личните си финанси“, казва Ерик Джонсън, главен изпълнителен директор на SurveyMonkey.

Глобалният икономически растеж се забавя, но повечето развити икономики избегнаха рецесиите, които бяха прогнозирани на фона на висока инфлация и повишенията на лихвените проценти. Пазарите на труда се оказаха устойчиви, но многобройни проучвания показват мрачни настроения сред потребителите, които бяха силно засегнати от покачването на цените на битовите сметки и ежедневните стоки.