В периода на пандемията голяма час от служителите се ориентираха към стратегията на "тихото напускане" (или това да си вършиш работата, но само на базово ниво).

Този ход се възприе като категорична смяна на приоритетите в корпоративната култура спрямо предишните поколения. За разлика от милениалите, поколението Z не искаше да се "навежда" в услуга на ръководителите си.

Компаниите, разбира се, не бяха доволни.

Служител, който влиза и излиза от офиса, без да се опитва да направи нещо повече от описанието в длъжностната си, не се харесваше на опитните изпълнителни директори, които очакваха особено от младите кадри, да са жадни за възможности за израстване в корпоративната йерархия.

Сега обаче се оказва, че тенденцията на тихото напускане не е толкова безполезна, казва Кал Нюпорт, автор на книгата Бавна продуктивност: Изгубеното изкуство да постигаме резултати без прегаряне.

Просто трябва да използвате това по "скрит" начин, казва той, цитиран от CNBC. Съветът му е да въведете определена сезонност на тихото напускане или иначе казано, да го следвате за кратки периоди от време.

Опитът да давате 110% във всички области на живота си едновременно, винаги води до прегаряне, категоричен е експертът. Затова предлага да ограничите усилията, които полагате в работата си, за по-кратък период от време.

Ако обикновено сте продуктивен служител, шефът ви вероятно няма да забележи дори ако за известно време поемете по-малко задачи.

"Нека отново въведем в работата повече вариативност и интензивност в различни времеви мащаби", казва Нюпорт.

Например, ако знаете, че имате много лични задължения през следващите две седмици, не е проблем и дори е здравословно да свършите минимума на работа през това време. "Не бива да възприемаме това като отпускане", допълва той.

Всъщност, забавянето на темпото за известно време може да доведе до по-голяма продуктивност в дългосрочен план, тъй като вероятността да прегорите е по-малка.

"Ползата, която получавате от презареждането, ви помага повече след това", категоричен е Нюпорт.