Тази седмица страните са подложени на натиск да постигнат напредък по първия в историята глобален договор за пластмасите, но в канадската столица ги очакват напрегнати преговори с дълбоко разделение по въпроса какво трябва да включва той.

Ако правителствата успеят да се споразумеят за правно обвързващ договор, в който се разглеждат не само начините на изхвърляне на пластмаса, но и количеството на произвежданата пластмаса и начинът на нейното използване, договорът може да се превърне в най-значимия пакт за справяне с глобалните емисии, причиняващи затопляне на климата, след Парижкото споразумение от 2015 г.

Производството на пластмаси е причина за около 5 % от емисиите на парникови газове и може да нарасне до 20 % до 2050 г., ако не бъде ограничено, се посочва в доклад от миналата седмица на американската Lawrence Berkeley National Laboratory.

Когато през 2022 г. страните се договориха да преговарят за правно обвързващ договор до края на тази година, те призоваха да се обърне внимание на целия жизнен цикъл на пластмасите - от производството и употребата до отпадъците. Но докато следващият кръг от преговори започва в Отава, химическото лоби и някои правителства, зависими от изкопаемите горива, твърдо се противопоставят на ограничаването на производството или забраната на определени химикали.

На срещата на върха в Отава се очакват хиляди делегати, включително преговарящи, лобисти и наблюдатели от организации с нестопанска цел, които ще участват в четвъртия кръг от преговорите преди окончателното споразумение. То трябва да бъде сключено през декември, което прави този процес един от най-бързите в досегашните усилия за сключване на договор под ръководството на ООН.

"Този процес без съмнение е ускорен и амбициозен, защото нямаме десетилетия, за да действаме", посочва пред Reuters Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда.

Дълбоки разделения

Председателстващият преговорите в Отава коментира пред информационната агенция, че планира тази седмица да раздели националните делегати на седем работни групи, които да работят по нерешените въпроси, включително какво трябва да включва договорът и как да се прилага.

"Времето не е най-големият ни съюзник", казва председателят на срещата на върха Андрес Гомес Карион, който е и посланик на Еквадор в Обединеното кралство. "Трябва да започнем да преговаряме в деня на откриването."

По време на последните преговори по договора през ноември в Найроби беше изразена силна подкрепа от страна на 130 правителства за изискването компаниите да разкриват колко пластмаса произвеждат и какви химикали използват в процеса. Тъй като производството на пластмаса е напът да се утрои до 2060 г., поддръжниците на идеята твърдят, че подобно оповестяване е първата основна стъпка в борбата с вредните пластмасови отпадъци, огромната част от които се оказват боклуци, които омърсяват природата, запушват водните пътища или запълват сметищата.

Почти една пета от пластмасовите отпадъци в света се изгарят, при което се отделят големи количества въглеродни емисии. По данни на ООН по-малко от 10% от тях се рециклират.

Въпреки това шепа зависими от изкопаемите горива режими, наричащи себе си "Сходно мислещи държави", се противопоставят на ограничаването на производството или забраната на определени химикали. Групата, която включва Саудитска Арабия и Китай, твърди, че договорът трябва да се съсредоточи само върху проследяването на пластмасовите отпадъци. Тази позиция се споделя от нефтохимическата промишленост.

"Разглеждаме споразумението като средство за ускоряване на действията, които промишлеността вече извършва самостоятелно", като например стимулиране на рециклирането и промяна на дизайна на пластмасовите продукти, посочва Стюарт Харис, говорител на Международния съвет на химическите асоциации.

В същото време саудитските официални лица отказват коментар, а държавната петролна компания Saudi Aramco планира до 2030 г. да изпраща почти една трета от добивания от нея петрол в нефтохимически заводи за производство на пластмаси.

Китай, който произвежда приблизително една трета от пластмасата в света, "винаги е придавал голямо значение на контрола върху замърсяването с пластмаса и е готов да работи с други държави за постигане на съвместен напредък в преговорите", заявява говорителят на китайското външно министерство Лин Дзиен.

Различни подходи

Не е ясно дали мнозинството от държавите, които искат ограничения на производството, могат да убедят въздържалите се да подкрепят такава мярка. Групите за защита на околната среда твърдят, че ограниченията на производството са от съществено значение.

"По-голямото производство на пластмаса означава по-голямо замърсяване с пластмаса", категоричен е Бьорн Билер, международен координатор на Международната мрежа за елиминиране на замърсителите.

САЩ, които са най-големият производител на пластмасови отпадъци, се въздържат да се присъединят към преговорните блокове. Мерките, предложени от американските преговарящи, включват изискване страните да се справят с определени химикали, които предизвикват опасения за общественото здраве, както и с пластмасовите продукти за "еднократна употреба", които се считат за изключително вредни за природата.

Служител на Държавния департамент на страната коментира пред Reuters, че делегацията на САЩ иска договорът да бъде амбициозен по отношение на целите си, но да остави на правителствата да решат как да постигнат тези цели.

Повече от 60 държави, съставляващи т.нар. коалиция на високоамбициозните държави, включително членове на ЕС, Мексико, Австралия, Япония и Руанда, също настояват за силен договор, който да се занимава с производството и да изисква прозрачност и контрол на химикалите, използвани в процеса. Но за разлика от Съединените щати те твърдят, че договорът трябва да налага глобални мерки и цели, а не система от национални планове за действие.