Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева омаловажи перспективата за негативно въздействие от разминаването на паричните политики на Европа и САЩ, но каза, че проблемите може да са по-остри в нововъзникващите пазари, предава CNBC.

Референтните лихви на повечето напреднали икономики скочиха през последните години заради стремежа на централните банки да укротят инфлацията след пандемията Covid-19. Тези институции сега се стремят да намалят лихвените проценти, докато икономиките се охлаждат, въпреки че сигналите в САЩ предполагат, че съкращенията може да са след няколко месеца.

Средата с високи лихвени проценти в САЩ традиционно е лоша новина за нововъзникващите пазари, тъй като прави техните дългове - често оценявани в щатски долари - по-скъпи. Това може също така да предизвика изтичане на капитал, тъй като инвеститорите избират по-добра възвръщаемост в САЩ и може да причини много по-строги финансови условия.

„Това е много по-сериозен проблем за много от нововъзникващите пазарни икономики, където въздействието на високите лихвени проценти в САЩ е по-дълбоко“, казва Георгиева пред CNBC.

„Виждаме част от това и в Япония, където вниманието на политиците наистина трябва да бъде изострено, за да наблюдават внимателно къде нестабилността става по-значима. В Европа това не е така”, коментира още ръководителят на МВФ.

„Не сме твърде притеснени от въздействието на обменния курс в еврозоната“, казва Георгиева. Анализът на МВФ показва, че разликата от 50 базисни пункта между курсовете на Федералния резерв на САЩ и тези на Европейската централна банка „вероятно ще доведе до незначителна или 0,1 до 0,2% промяна в обменния курс.