Изследователи от University of Cologne и University of Würzburg са открили чрез обучения, че хората могат да подобрят способността си да правят разлика между познати и непознати думи, което повишава ефективността на четенето. Разпознаването на думите е необходимо, за да се разбере смисълът на даден текст. Когато човек чете, той мести очите си много ефективно и бързо от дума на дума. Този процес се прекъсва, когато в текста се появи непозната дума - ситуация, често срещана при изучаването на нов език, например.

Думите на новия език може все още да не са разбрани в тяхната цялост, а специфичните за него особености в правописа все още да трябва да бъдат усвоени. Екипът от психолози, ръководен от младши професор д-р Бенджамин Гагл от Факултета по хуманитарни науки на University of Cologne, вече е открил метод за оптимизиране на този процес.

Настоящите резултати от изследването са публикувани в специализираното издание Science of Learning под заглавие "Изследване на лексикалната категоризация при четене въз основа на съвместни подходи за диагностика и обучение на изучаващите чужд език". От месец май в рамките на проект, финансиран от Германската фондация за научни изследвания (DFG), ще бъдат проведени последващи изследвания, разширяващи програмата за обучение.

"Четенето е от съществено значение за обработката на информация", казва водещият автор Бенджамин Гагл, който от години изучава когнитивните и невронните процеси на разпознаване на думи.

Преди две години той и екип от изследователи показват, че в разбирането ни за процесите, осъществявани при разпознаването на думи, психологическите теории не правят достатъчно точни предположения за функциите на една от най-често активираните мозъчни области в левия темпорален лоб. За да запълнят тази празнина в знанията, Гагл и колегите му разработват модел, който използва утвърдени поведенчески открития от психологията и предвиждат активирането на тази зона на мозъка за четене. Този модел служи за основа на програмата за обучение, описана в новото изследване.

Екипът е успял да създаде интерфейс, позволяващ споделянето на квантова информация между две машини

От фантастика до реалност: Учени направиха исторически пробив в квантовия интернет

Филтрите за думи като градивен елемент за ефективно четене

Моделът предполага, че тази мозъчна област функционира като филтър и отделя вече познати думи от несъществени или все още непознати комбинации от букви. Само познатите думи могат да "преминат", за да започне последваща езикова обработка. Когато обаче срещнем нова дума, не можем да продължим да четем, а трябва да потърсим думата в речник или в интернет, за да разберем значението ѝ.

Процедурите за обучение, които са от основно значение за настоящото изследване, са мотивирани от предположенията на "Модела за лексикална категоризация". Поведенческите изследвания показват, че уменията за четене се подобряват, когато участниците са обучени в този процес на филтриране, който е централен за ефективното четене. Процедурата включва прости задачи, при които читателите трябва да различават думи от съвкупности от букви (например път и пат), като натискат бутон.

След три дни обучение резултатите от четенето се подобряват значително в три отделни проучвания. Екипът използва и диагностична процедура, базирана на машинно обучение, която може да повиши ефективността на тренинга, тъй като открива участници, които вероятно няма да имат полза от по-нататъшно опити. Това позволява да се вземе индивидуално решение за всеки обучаем дали обучението по лексикална категоризация си заслужава усилията или вместо него трябва да се предприеме алтернативен подход.

„Изкуствено слънце“ е успяло да поддържа плазма с температури от 100 милиона градуса за 48 секунди

Южнокорейски учени обявиха нов рекорд в термоядрения синтез

Нови начини за компенсиране на проблемите с четенето

В рамките на нов проект, финансиран от DFG и започнал на 1 май, изследователите ще доразвият компютърните модели, мотивирайки нови подходи за обучение за изучаване на езици или за компенсиране на други нарушения на четенето. Освен в областта на чуждите езици, обучителните подходи могат потенциално да се използват и при лечението на дислексия.

"Неврокогнитивните компютърни модели могат да се използват за внедряване на основни научни открития, които да се използват в индивидуални диагностични програми за обучение в образователни и клинични условия. Това ни дава възможност да помогнем на индивидуалните ученици да оптимизират уменията си за четене и по този начин значително да подобрят уменията си за обработка на информация", казва Гагл.