Изключително топлото време в глобален мащаб продължава да бъде факт, след като се оказа, че миналия месец светът е преживял най-горещия април в историята, сочат нови данни от службата на Европейския съюз за мониторинг на климата Copernicus. По този начин, отчита тя, 11 последователни месеца са отбелязали безпрецедентни глобални температури, а някои учени предупреждават, че има голяма вероятност 2024 г. да надмине 2023 г. като най-топлата година в историята.

Миналият месец е бил с 1,58 градуса по Целзий по-топъл от средните нива за април в епохата преди индустриализацията и с 0,67 градуса над средната за този месец между 1991 и 2020 г., установяват от Copernicus.

А въздействието на тази гореща вълна е силно. Цели региони в Азия например страдат от убийствената жега - училищата бяха затворени за милиони деца в Бангладеш, оризовите полета във Виетнам изсъхнаха, а хората в Индия трябваше да гласуват на последните избори при температури от 43 градуса по Целзий.

Температурата на Световния океан през април също е била рекордна за 13-и пореден месец. Тази на повърхността на океана е достигнала 21,04 градуса по Целзий, което е най-високата регистрирана стойност през април и само с малко под общия рекорд, поставен през март, според данните на Copernicus. Въздействието върху морските екосистеми е опустошително. През пролетта на тази година настъпи масово избелване на коралите, което според учените може да е най-лошото в историята.

При сегашното ниво на глобално затопляне, 99% от кораловите рифове ще загинат до 2050 г.

„Като горски пожари под вода“: Най-тихото лято в историята на Големия бариерен риф

Безпрецедентните глобални горещини се дължат на дългосрочната тенденция на глобално затопляне - причинена главно от изгарянето на изкопаеми горива от хората, подсилена от Ел Ниньо - естествен климатичен модел, който обикновено има затоплящо въздействие, посочват учените.

„В момента Ел Ниньо отслабва, но не е изненадващо, че светът все още е свидетел на безпрецедентни горещини“, коментира пред CNN Зеке Хаусфатер, ръководител на климатичните изследвания в Stripe и учен-изследовател в Berkeley Earth.

Годината след пика на Ел Ниньо обикновено е по-топла. И макар че топлинните рекорди все още се поставят месец след месец, границите, в които те се чупят, са по-малки, отколкото през 2023 г.

„Сегашната жега е много по-очаквана от разбиването на рекордите с 0,3 до 0,5 градуса, което видяхме през втората половина на 2023 г.“, добавя Хаусфатер, който оценява на 66% вероятност 2024 г. да бъде най-горещата година в историята и на 99% вероятност да бъде втората най-гореща. Понастоящем най-вероятният сценарий е тя да достигне малко над 1,5 градуса над прединдустриалните нива.

Profit.bg

Светът изостава критично в реализацията на климатичните си цели

По силата на Парижкото споразумение подписалите го страни се споразумяха да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса над прединдустриалните нива. Въпреки че това се отнася за дългосрочно затопляне в продължение на десетилетия, а не за един месец или година, учените са категорични, че тези временни нарушения са ясен и тревожен сигнал за ускоряване на изменението на климата.

Това, което ще се случи през следващите няколко месеца, ще им помогне да разберат дали неочаквано високите температури през 2023 г. са били временно явление, „или знак за нещо ново, което може да доведе до по-бързо затопляне от очакваното досега“, смята Хаусфатер и добавя:

„Ако глобалните температури спаднат от рекордната си траектория след следващите два месеца, това ще бъде успокояващ знак, че климатът се държи малко по-предсказуемо“.

Profit.bg

Използването на въглища за енергия трябва да намалява 7 пъти по-бързо

Но дори това да се случи, предупреждава той, светът все още е напът да се затопли с близо 3 градуса, което би имало катастрофални последици.

„Докато естествените климатични цикли като Ел Ниньо идват и си отиват, нарастващите концентрации на парникови газове ще продължат да тласкат глобалната температура към нови рекорди“, предупреждава и Карло Буонтемпо, директор на Copernicus.