Българският капиталов пазар се заражда в началото на XX век. Първият Закон за борсата е приет през 1907 г. и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борси. На 15 април 1914 г. с царски указ № 7 се разрешава учредяването на първата истинска фондова борса в България. Първончално се търгуват акции на 21 дружества с основен капитал 81 млн.лв. През 30-те години борсовата търговия бележи относителен разцвет, като на нея се реализира значителен оборот и са листирани около 30 компании. След ІІ-та Световна война фондовата борса прекратява дейността си.

Българският капиталов пазар възобновява своето съществуване през 1991 г., с приемането на Търговския Закон. В края на същата година се създава и Първа Българска Фондова Борса АД. В периода 1992-1994 г. в страната се създават около 20 фондови борси. Пазарът е нерегулиран и функционира без ясни правила до приемането на Закона за ценните книжа и фондовите борси през юли 1995 г.

В съответствие с изискванията на новоприетия закон се създава Комисия по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ). В края на 1995 г. повечето регионални фондови борси се обединяват с Българска фондова борса АД, която остава единствената действаща борса в страната. Другата основна институция на капиталовия пазар – Централен Депозитар АД е основана през 1996 г.

През 1996 г. КЦКФБ въвежда изискването всички листвани компании на борсата да имат одобрен проспект. Тъй като нито една от компаниите, търгувани на борсата, не отговаря на изискването, Българска фондова борса АД преустановява търговията с ценни книжа.

Търговията се възобновява след една година, след като борсата получава лиценз от КЦКФБ на 9 октомври 1997 г. Първата търговска сесия се провежда на 21 октомври 1997 г. Първоначално търговията е концентрирана на Свободен пазар, където се търгуват акциите на дружествата, участвали в първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 г. на официален пазар е регистрирано първото дружество – Елкабел АД, като през 1999 г. броят на дружествата, търгувани на Официален пазар, нараства до 32. Общият брой на търгуваните дружества през 1999 г. възлиза на 859, а през 2000 г. спада до 509, главно за сметка на неликвидните дружества, които са отписани от публичния регистър на Държавната Комисия по Ценни Книжа (ДКЦК).

На 6 декември 2001 г., ДКЦК официално лицензира БФБ-София да организира Неофициален пазар на ценни книжа, който да замести Свободния пазар и да постави ясни условия и критерии за търговия и регулиране на всички дружества, търгувани на борсата.

Последните няколко години се характеризират с изграждане на инфрастурктурата на българския капиталов пазар. В съответствие с изискванията на закона, както и в отговор на новите пазарни реалности, БФБ разработва и приема нов Правилник за работа, който влиза в сила през септември 2000 г.

През октомври 2000 г. се въвежда и нова автоматизирана система за търговия на Българска Фондова Борса. Първата версия на системата е разработена на база системата за търговия на NASDAQ през 1991 и е била последователно модифицирана като RTS (Руска Търговска Система). Също през октомври 2000 г. започна изчисляването на официалния борсов индекс СОФИКС.

През март 2003 година, ДКЦК е заменена от нов регулативен орган - Комисията за финансов надзор, който да регулира и контролира дейността на няколко финансови (небанкови) сектора. Новосъздадената комисия отговаря за защитата на интересите на инвеститорите, регулира емитирането на ценни книжа и търговията с тях, както и дейността на инвестиционните дружества - включително пенсионни фондове и застрахователни компании.

Източник: БФБ