Производител на соларни панели, който масово уволнява служителите си. Компания за батерии, която отхвърли Европа заради американските субсидии. Проект за екологичен водород, спрян поради липса на електричество.

Това са само част от първите резултати от Иновационния фонд на Европейския съюз - инвестиционен инструмент на стойност 40 млрд. евро, който е в основата на плановете на Европа да преустрои икономиката си така, че до средата на века да бъде с нулеви въглеродни емисии.

Той е и част от противодействието на ЕС на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ: Длъжностните лица се надяват, че субсидиите ще попречат на ключови индустрии да се преместят в чужбина, отбелязва Fortune.

Въпреки че фондът все още е сравнително нов и подкрепя десетки проекти, включително първия в света голям завод за екологична стомана, някои от тях - особено в секторите на производството и водорода – имат труден старт.

Администрацията очаква финансираните проекти да ограничат замърсяването с 14 милиона метрични тона всяка година

САЩ отпускат рекордните 6 млрд. долара за намаляване на промишлените емисии

Според Маркус Фердинанд, главен анализатор в изследователската компания Veyt, Иновационният фонд е една от програмите, които "трябва да успеят", за да се гарантира, че новите технологии могат бързо да изиграят важна роля за намаляване на емисиите в ЕС. Ако първите спънки се окажат широко разпространени тенденции, това ще бъде тревожен знак за способността на блока да постигне целите си за климата до 2040 г.

Откакто е създаден преди четири години, фондът е отпуснал над 6 млрд. евро за разширяване на чистите технологии, като улавянето на CO2 от някои от най-големите замърсители в Европа. Той подкрепя големи производители на енергия като Shell и германската компания RWE AG в усилията им за производство на водород. Подкрепя и мащабни заводи за слънчеви панели, батерии и други технологии за възобновяема енергия.

Производствените проекти са сред тези, които срещат най-големи трудности. Фондът е предоставил близо милиард евро на компании, половината от които са обявили планове за закриване на дейността, съкращаване на персонал или пълно замразяване на проектите, според анализ на Bloomberg Green.

Курт Ванденберг, генерален директор по въпросите на климата в Европейската комисия казва, че ЕС е очаквал, че някои от залозите му няма да се осъществят. “Фондът е предназначен за инвестиране в нови, иновативни дейности на бъдещето. Това означава, че не всички проекти непременно ще стигнат докрай, защото има доста голяма степен на риск. В противен случай не би трябвало да го правим, ако пазарът сам поема напред".

А лошите залози не означават непременно, че са били пропилени много пари. Финансирането се изплаща на етапи, така че проектите, които не се осъществяват, не получават по-голямата част от него, като ЕС може да насочи тези разходи другаде. Тези, които не вземат окончателно инвестиционно решение, не получават никакво финансиране, посочва Fortune.

34 държави от Международната морска организация към ООН подкрепиха глобално облагане на сектора

Първият глобален данък за парникови газове чука на вратата на корабната индустрия

Но това все още означава загуба на ценно време за декарбонизация и намаляване на конкурентното предимство на Европа, ако компаниите напуснат. Фондът за иновации събира милиардите си от замърсяващите отрасли, които се надява да изчисти. В рамките на европейската система за търговия с емисии компаниите получават фиксиран брой разрешителни всяка година.

Промишлените замърсители, които имат малко възможности за намаляване на въглеродните емисии, понастоящем получават повечето от разрешителните си безплатно, докато производителите на електроенергия трябва да ги купуват. Дружествата трябва да предадат разрешително за всеки метричен тон CO2, който изпускат в атмосферата.

Правителствата на ЕС продават лицензите на търг и след това внасят част от приходите във Фонда за иновации. Идеята по същество е, че замърсителите плащат, но част от парите им могат да се върнат при тях под формата на безвъзмездни средства или субсидирани нови технологии, които да им помогнат да намалят с екологичните цели.

Това ще бъде особено важно, тъй като през следващите години ЕС планира да затегне своя пазар на въглеродни емисии и ще намали броя на безплатно предоставяните разрешителни. Индустриите ще бъдат принудени да намалят замърсяването или да плащат. Дружествата могат да изберат да спрат изцяло дейността си, както направиха някои от тях, когато се сблъскаха с по-високите разходи след нахлуването на Русия в Украйна.

Тя е пет пъти по-голяма от Париж и ще може да захранва страна с големината на Швейцария

Водещ доставчик на въглища строи най-голямата в света централа за чиста енергия

"В момента Европа по същество се декарбонизира чрез деиндустриализация", казва Ан Метлер пред Bloomberg, вицепрезидент за Европа на Breakthrough Energy, консорциум от организации с нестопанска цел и фондове за рисков капитал, подкрепени от Бил Гейтс, които инвестират в зелени технологии. Инвестицията от 40 млрд. евро за 10 години "е значителна, но дали това ще промени правилата на играта, също е под въпрос ", добавя Метлер.

Зелените производители в Европа са изправени пред примамливите субсидии от САЩ, от една страна, и конкуренцията на евтините китайски продукти, от друга.

Freyr Battery Inc. получи безвъзмездна помощ в размер на 100 млн. евро за своя проект Giga Arctic в Норвегия, но през ноември миналата година обяви, че ограничава разходите по този проект, за да насочи инвестициите си към САЩ. (Въпреки че не е член на ЕС, Норвегия участва в неговата система за търговия с емисии.)

Сред най-големите безвъзмездни средства до момента са 200 млн. евро за швейцарския производител на соларни панели Meyer Burger Technology за изграждане на нови мощности в Германия и Испания. Оттогава компанията обяви плановете си да закрие предприятие в Германия, тъй като пренасочва дейността си към САЩ.

Грозят присъди до 10 години затвор

Екоцид: ЕС криминализира увреждането на околната среда

"Европейският съюз трябва да гарантира равнопоставеност на местната соларна индустрия, като ограничи дъмпинга и продуктите, произведени с принудителен труд", казва говорител на Meyer. "Без това - към днешна дата - производството на соларни модули няма икономически смисъл" в Европа.

Друга компания за соларно оборудване, шведската Midsummer AB, получи над 30 млн. евро за инициатива, наречена Project DAWN, за изграждане на фабрика, която ще произвежда тънки и леки соларни панели за покриви. Миналата година компанията започна да планира съкращаване на служители като част от усилията за намаляване на разходите за дейността си в Швеция, тъй като обяви загуба от над 200 млн. шведски крони (17,2 млн. евро).

Говорител на компанията отбелязва, че тези две усилия вървят ръка за ръка, тъй като тя преструктурира бизнеса си, за да бъде по-конкурентоспособна в условията на евтин внос. "Ако не друго, мерките за намаляване на разходите ни дават повече мускули, за да ускорим и изпълним Project DAWN, казва Петер Карази, ръководител на комуникациите на Midsummer.

Един от най-големите технологични залози на фонда е на водорода. При изгарянето му не се отделя CO2, а когато се произвежда чрез възобновяема електроенергия (т.нар. зелен водород), той може да бъде благоприятна за климата алтернатива на природния газ или въглищата. На тези проекти се падат повече от една четвърт от средствата, отпуснати досега от Фонда за иновации.

Но технологията не се оказва толкова икономически целесъобразна, колкото се смяташе преди. Зеленият водород е много по-скъп от широко използвания днес, който се произвежда с природен газ. На този фон проектите, целящи да увеличат мащаба на индустрията и да намалят разходите, са изправени пред изпитания.

Според тях обществото ще плати висока цена при прибързана замяна на петрола и газа с възобновяема енергия

Петролните гиганти се отказват от „прибързания“ енергиен преход

Един от тях е планът на германската компания за комунални услуги Uniper SE за производство на зелен водород в покрайнините на Ротердам. В много отношения това е идеално място, близо до големи промишлени потребители и точно на брега, което осигурява лесен достъп до офшорни вятърни паркове в холандското Северно море.

Но нарастващите през последните години разходи за електроенергия, труд и финансиране направиха зеления водород още по-скъп, което затрудни привличането на потенциални клиенти.

"В момента той е твърде скъп", казва Дьон Ритвелд, управляващ директор на Uniper в Нидерландия. "Лихвените проценти и разходите за такси за присъединяване към мрежата, както и рисковият профил на договорите за изкупуване на електроенергия убиват инвестиционните решения."

Компанията също така посочва, че е почти невъзможно да подпише договор с нов офшорен вятърен парк, който да гарантира електроенергия в достатъчно бързи срокове, за да отговори на изискванията на Фонда за иновации. В крайна сметка Uniper върна инвестицията от фонда. Ръководителите на проекта се надяват да намерят други средства за изграждане на обекта по-късно през това десетилетие.

Други разработчици на екологичен водород все още се опитват да реализират инвестицията, въпреки трудностите. Германската енергийна компания Iqony GmbH получи 49 млн. евро за изграждането на съоръжение близо до Дюселдорф, което ще произвежда водород, използвайки електроенергия от вятърен парк в Северно море.

Въпреки че компанията продължава проекта, тя е изправена пред много от същите несигурности като Uniper. А именно, почти невъзможно е да се подпише договор с вятърен парк, за да се осигури енергия, тъй като Германия не успя да добави достатъчно нови мощности в морето си през последните години. В същото време цените на електроенергията са се повишили, пояснява Таня Браун, генерален мениджър на проекта Iqony, известен като HydrOxy Hub.

71% от повърхността на планетата е покрита с вода, което предоставя огромни възможности

Плаващите соларни паркове – новият катализатор на енергийния преход

Въпреки че липсата на електроенергия възпрепятства проектите в индустриалното сърце на Европа, местата, които разполагат с изобилие от зелена електроенергия, показват обещаващи признаци.

Една от най-големите безвъзмездни помощи, предлагани досега от Фонда за иновации, беше предоставена на подразделение на австралийския миннодобивен гигант Fortescue.

Предложеният проект в Норвегия ще произвежда водород, използвайки богатите хидроелектрически язовири, които осигуряват близо 90% от електроенергията на страната.

Fortescue ще приложи този водород за производство на амоняк, който може да се използва като екологично чисто гориво в корабната индустрия. Понастоящем компанията е в процес на завършване на основните инженерни и проектни дейности и е на път да вземе окончателно инвестиционно решение през следващата година, според Тор Магнус Ровик, мениджър на на операциите на Fortescue в Норвегия.

Страните от ЕС инсталираха рекордно количество соларни мощности, но повечето от тях са китайско производство

Преходът към зелена енергия – Европа между чука и наковалнята

Разликата между ранния успех в Скандинавия в сравнение с континентална Европа може да бъде урок за европейските зелени субсидии. Европа вече започна да подава оферти за нов механизъм за финансиране, предназначен за подкрепа на зеления водород.

Първият кръг от търгове за 800 млн. евро за нейната Банка за водород ще предостави максимална фиксирана субсидия от 4,50 евро за всеки килограм произведен газ. От това ще се възползват места като Скандинавия и Иберийския полуостров, където енергията от възобновяеми източници е по-евтина и по-разпространена, пише Bloomberg.

В сравнение с основния фонд за иновации, който избира победители въз основа на изпълнението на определени критерии, Водородната банка позволява по-голямо влияние на пазара за избор на победители въз основа на цената. В крайна сметка, казва Ванденберг от ЕС, иновациите са "творческо разрушение".