Първите 20 години от новия век са почти на средата и са на път да се превърнат в най-трудното десетилетие за икономиката от 30-те години на миналото столетие.

Всеки министър на финансите и управител на централна банка, присъствал на пролетната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон миналата седмица знае това, дори и да не е готов да го признае публично, пише в анализ по темата The Guardian.

МВФ обича да гледа на нещата от добрата им страна. Финансовата институция леко повиши прогнозата си за световния растеж и смята, че последиците от пандемията и кризата с разходите за живот ще са по-малко сериозни, отколкото бяха опасенията първоначално.

Лихвените проценти се повишиха, без да предизвикат прогнозираните рецесии. Мекото приземяване е постигнато. Резултатите на някои страни, като например САЩ и Индия, са добри.

Този анализ обаче е верен само донякъде. В най-бедните и най-слабите страни има много белези, а в развития свят САЩ са изключение, тъй като резултатите в Европа са значително по-слаби.

Големият облак, надвиснал над срещите на МВФ и Световната банка, беше възможността ракетната атака на Иран срещу Израел да доведе до пълномащабен конфликт и да има същото пагубно въздействие върху световната икономика като нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Засега тези опасения не са се сбъднали.

Израел надлежно отвърна със собствени ракетни удари, но двете страни изглежда искат да избегнат тотална война. Цените на петрола се повишиха, но не с много. Не се повтори ситуацията от 1973 г., когато войната Йом Кипур доведе до над четирикратно увеличение на суровия петрол, което засили още повече инфлационния натиск на Запад.

Световната икономика би могла да се справи без повторение нито на 2022 г., нито на 1973 г., защото битката с инфлацията не върви толкова гладко, колкото изглеждаше преди няколко месеца.

Ръководителят на Федералния резерв Джером Пауъл реагира на по-високия от очаквания ценови натиск, като намекна, че ще има забавяне на понижаването на лихвените проценти в САЩ.

И докато преди няколко месеца на Уолстрийт се говореше за шест или седем намаления на лихвените проценти в САЩ тази година, сега е възможно да няма нито едно.

Междувременно управителят на Английската централна банка Андрю Бейли заяви, че профилът на инфлацията в Обединеното кралство е небалансиран, като големият спад на сметките за енергия на домакинствата се компенсира от инфлация в сектора на услугите в размер на 6%.

Threadneedle Street счита, че инфлацията в сектора на услугите е добър ориентир за натиска върху разходите, който се генерира от вътрешната икономика. Преди да намали лихвените проценти от сегашното им равнище от 5,25%, тя ще иска да види по-нататъшно отслабване на този натиск.

Така че е очевидно защо МВФ следи събитията в Близкия изток внимателно и с известни опасения.

Световната икономика току-що е излязла от интензивното отделение и се нуждае от период на спокойствие, за да се възстанови. Тя би могла да се справи и без щетите, които би нанесло покачване на цените на петрола до над 100 долара, в случай че ситуацията в Близкия изток се влоши.

На пролетните срещи миналата седмица във Вашингтон беше отделено повече внимание на войната в Украйна, отколкото на това, което може да се случи в Близкия изток. Конгресът на САЩ се съгласи с нов пакет от помощи за Киев, докато Г-7 търси начини да използва лихвите по конфискуваните руски активи в подкрепа на Украйна.

Трябва да се отбележи, че руската икономика издържа по-добре на санкциите, отколкото се предвиждаше преди две години. МВФ повиши прогнозата за растежа на Русия за тази и следващата година.

Отчасти, това се дължи на увеличеното промишлено производство, необходимо за войната, но и на факта, че Русия е намерила много клиенти за износа си на енергия. Войната подчерта и задълбочи пропастта между богатите от световния север и големите развиващи се страни от световния юг, допълва The Guardian.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева подчерта, че подкрепата за Украйна остава "стабилна и твърда", но от друга страна, въпреки Киев е подкрепян от Г-7, това не е така за големите развиващи се икономики като Южна Африка.

Всъщност, през изминалата седмица във Вашингтон не се случи много. Имаше обичайния поток от доклади, но по-важното е това, което се наблюдаваше под повърхността, а именно перспектива към разпадане на доминираната от САЩ глобализация.

Моделът включваше изнасяне на производството на западните компании в Китай и други евтини дестинации и за известно време осигуряваше евтини стоки, които поддържаха ниска инфлация и улесняваха централните банки.

Тези дни вече са отминали. САЩ и Европа искат да защитят работните си места, като ограничат вноса на китайски стоки и субсидират собствените си производствени сектори.

Едва миналата седмица Джо Байдън призова за утрояване на митата върху китайската стомана, с което искаше да привлече работниците от "сините якички" в колебаещите се щати.

Това не се случва за първи път. Епохата на глобализацията отпреди Първата световна война се разпадна в резултат на война, пандемия, инфлация и протекционизъм. А както всички знаме, историята често се повтаря.