Да живееш с непознати?

Постоянно заети тоалетни, неизмити чинии в кухнята и силна музика в съседната стая, когато се опитваш да заспиш?

Може би не е задължително да е точно така.

Поскъпващите жилища, високите наеми и епидемията от самота, която СЗО обяви за глобален проблем за здравето, са причина комуналният начин на живот да привлича все повече застъпници, пише BBC.

Може би създаването на дом с други хора е повече добро, отколкото лошо. Въпросът е дали обществото е готово за това.

30-годишната Роузи Келет е блогър на тема храна от Лондон. През 2020 г. тя се нуждае от ново жилище след раздяла и в социалните мрежи забелязва склад – стара индустриална сграда със свободни места. Изчислява, че в Хакни Уик, където живее, има близо 100 такива общности. Но тази, в който тя живее, не прилича на останалите.

"Ние сме устроени по малко по-различен начин", казва тя.

Младата жена живее с още шестима души в края на 20-те и началото на 30-те си години. Всяка седмица те внасят по 25 паунда в обща банкова сметка, за да покрият разходите за домакински продукти, торби за боклук, почистващи препарати и вечерята на всички. Всяка вечер един готви.

В общ групов чат потвърждават дали ще вечерят, дали искат да запазят късна порция за когато се приберат, или дали ще имат гости.

Има домакински задължения - и домакински срещи.

"Необходими са няколко анкети в WhatsApp, за да се получи прозорец от половин час, в който всички да са вътре", казва Роузи пред BBC, "но се опитваме да ги правим възможно най-редовно, така че ако някой не е доволен от задълженията си или има нещо, което иска да обсъди, това да не се задълбочава".

Най-хубавото нещо на живота в общност, казва тя, е, че винаги има някой наоколо. Съквартирантите се чувстват като семейство.

"Никога не съм се чувствала така с хората, с които съм живяла преди".

В Лондон, добавя тя, жилищната криза прави много трудно намирането на дом. "Мисля, че става все по-трудно да се живее добре. Това за мен е като че ли сме преминали през малката пукнатина в системата."

Има и недостатъци. Роузи трябва да работи усилено, за да осигури малко време за себе си.

"Трудно ми е да се откъсна от голяма маса, пълна с хора. Дори и да се откажете от партито, пак ще го чуете. Има два душа и две тоалетни, които съквартирантите споделят без особени проблеми, но една пералня не е достатъчна."

Хората, които живеят в такива общности, обикновено остават за няколко години.

Други общински жилищни пространства обаче са предназначени за по-постоянен период. Криъл Зиъринг, живее с половинката и тригодишната си дъщеря в пансион в Медисън, Уисконсин, САЩ.

В кооперативния комплекс "Арбко" има два жилищни блока и няколко еднофамилни къщи. Всяко жилище разполага със собствена спалня, баня и кухня.

Тук живеят около 100 души – от семейства с деца до самотни възрастни хора.

"Ние притежаваме къщата си, но всеки месец плащаме такса за жилище и това помага да субсидираме обществените пространства, които използваме, като покрива част от застраховката ни."

Според The Guardian, във Великобритания пандемията е допринесла за повишаване на интереса към този начин на живот. Членовете на един успешен център за комунално живеене в Съфолк заявиха пред BBC през 2023 г., че това им помага да се предпазят от кризата с разходите за живот.

Съществува и сравнително новият сектор на съвместното живеене, при който дадена компания създава сграда със самостоятелни апартаменти или студия, както и общи части, но това не са целенасочени общности.

"Много рядко срещани в Обединеното кралство в наши дни са и комуните. Според академичните дефиниции това, което прави комуната особено различна от другите видове общности, е, че в нея има висока степен на споделяне на доходите. Доходите ви отиват в общата банка и вие просто харчите нещата заедно.", допълва Роузи.

Според експертите, все повече хора се насочват към живот в общността, тъй като пазарът на жилища е под натиск.

Някои го търсят, защото искат да бъдат по-устойчиви на околната среда. И разбира се, в днешното атомизирано общество, в което членовете на семейството могат да бъдат разпръснати, социалната връзка е голям стимул. Всъщност проучванията показват, че хората, които живеят в съзнателни общности, имат толкова високо качество на живот, колкото и най-щастливите в обществото.

След като Роузи Келет споделя два видеоклипа в социалните мрежи за своята жилищна конфигурация, много хора се свързват с нея с въпроса дали могат да се преместят. "Чувствах се ужасно, защото не приемаме нови съквартиранти", казва тя. "Определено има желание за повече такива пространства, но някак си трябва да ги организираш сам", допълва тя.