Преди 20 години Европейският съюз предприе най-големия кръг на разширяване в историята си.

На 1 май 2004 г. към блока се присъединиха едновременно 10 държави, 7 от които отвъд бившата Желязна завеса. Някои го нарекоха "Големият взрив".

През изминалата седмица европейските институции в Брюксел, Страсбург и Люксембург не пропуснаха да отбележат тържествено кръглата годишнина, подчертава Euronews в обобщение по темата.

Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел се застъпи за нови членове:

"Разширяването е от жизненоважно значение за бъдещето на ЕС, защото без разширяване съществува риск от нова Желязна завеса, а това би било изключително опасно, ако имаме нестабилно съседство с липса на просперитет или икономическо развитие."

Дали страни като Сърбия, Грузия или Украйна ще получат място на масата в Брюксел, е съмнителен въпрос. В продължаващата предизборна кампания за Европейски парламент разширяването не е гореща тема за дебати.

Междувременно, тази седмица започнаха спекулации за създаването на нов политически съюз, а именно коалиция на дясноцентристки и крайнодесни партии.

Попитана за коментар по темата, председателят на Европейската комисия и дясноцентристки кандидат Урсула фон дер Лайен заяви: "Това много зависи от състава на Парламента и кой в коя група е."

Позицията синхронизира с изказването на твърдо десния министър-председател на Италия Джорджа Мелони: "Освен че съм лидер на "Италиански братя", аз съм и лидер на Европейските консерватори, които искат да имат решаваща роля в промяната на посоката на европейските политики.", заяви тя.

Партията на Мелони води в социологическите проучвания в страната си и се стреми да повтори схемата, която е на власт в Италия: съюз на ЕНП и крайно десните групи ECR и "Идентичност и демокрация", допълва Euronews.

Проучванията на общественото мнение сочат, че следващият Европейски парламент ще се измести още повече вдясно, тъй като националистическите и популистките партии печелят позиции.

Някои наблюдатели вече прогнозират законодателна програма, парализирана от солиден десен блок. Но неотдавнашен анализ на Европейския съвет за външна политика показва, че в този блок има много пукнатини.

Относно подкрепата за Украйна, това е една от областите, в които крайно десните партии трудно ще постигнат съгласие.

Не само те, но и евроскептиците. Очевидно е, че има някои партии, като "Алтернатива за Германия" или партията на Герт Вилдерс в Нидерландия, които са много повече затова да не подкрепят Украйна и да разглеждат сегашната европейска подкрепа като подстрекателство към война.

Но има и партии, разбира се, като полската "Право и справедливост", които силно подкрепят Украйна. И дори в Италия Джорджа Мелони показа, че е трансатлантик и надежден поддръжник на европейската линия на подкрепа за Украйна, коментира Павел Зерка, старши научен сътрудник в ECFR и водещ анализатор на европейското обществено мнение.

Проблемът, който анализаторът вижда в момента, е, че много от крайно десните партии имат силно мобилизирани избиратели. Така че те вярват, че това са важни избори и до голяма степен искат да отидат и да гласуват, докато електоратите на проевропейската страна често са доста демобилизирани, сякаш не разбират какъв е залогът.

Основната му препоръка към лидерите на проевропейските партии е да изразят съвсем ясно пред своите избиратели защо тези избори са важни.

Ако се напомни на избирателите за различните рискове, които носи гласуването за AfD в Германия, Марин льо Пен във Франция или Качински в Полша, тогава част от хората, които казват: да, бих искал да гласувам за тези партии, може би ще се замислят, допълва анализаторът.