Както всяка година и вчера вечерта Харвардският университет връчи антинобеловите си награди за съмнителни научни открития. През тази година наградата бе посветена на химията. Нека видим победителите:

Условният приз номер едно- в област Химия, отиде при група японски учени за тяхното щателно проучване на въпроса какво количество васаби (остра японска подправка) трябва да се разпилее във въздуха, за да да събуди спящ човек. Учените се надявали, че с помощта на откритието им може да се подобри пожарната безопасност за глухи хора, но нямали против ако от него се заинтересува и някой производител на дезодоранти за обувки.

„Шнобел за биология" бе закъснялото признание за австралийски учени, посветили 27 години на насекомото Julodimorpha bakewelli. При една разходка те забелязали, че независимо от жегата, върху изхвърлените бутилки край пътя има извънредно много бръмбари от този вид. В хода на изследването те изяснили, че самците Julodimorpha bakewelli смятат бутилките от кафяво стъкло за необичайно големи самки от същия вид. В желанието си да предадат гените си на тези привлекателни женски, те старателно се опитвали да се чифтосат с тях. Проблемът е, че опитът твърде често завършва печално- ако влюбеният самец се заинати в ухажването, той буквално се изпържвал на горещото австралийско слънце, а отслабеното му тяло било изяждано от мравките. След като научили всички тези сърцераздирателни подробности, учените посветили цялото си време на това пишат до производители на бира с молба да спрат да произвеждат кафяви бутилки. На наградите австралийците заявиха, че се надяват сега призивът им да бъде чут.

Наградата за медицина отиде при цели два научни екипа, удивили света с простотата на изследванията си и сложността на изводите си. И двете групи изучавали как влияе пълният пикочен мехур на мозъчната дейност и по специално върху решенията на хората. Те установили, че в едни случаи дискомфортът пречи при вземането на решения, а в други- не пречи. Според учените положителният ефект се проявявал при вземане на финансови решения, а отрицателният- при шофиране. В последният случай- пълният пикочен мехур разсейвал като леко опиянение.

В близката го медицината физиология бе отличено изследването: „Не е намерено доказателство, че прозяването при костенурките е заразно".

В областта на психологията победител е норвежецът Карл Халвор Тиген, посветил изследването си на природата на въздишките. Той си задал въпроса защо хората въздишат в ежедневния си живот и „открил", че тази физиологична реакция се появява не само от мъка, но и от досада.

В областта на физиката спечелиха учени, изследващи защо на дискохвъргачите изпитват гадене по-често от чукохвъргачите.

Награда по математика получиха шест специалисти, прогнозирали датата на края на света през 1954, 1982, 1990, 1992, 1994, 1999 и 2011 г.

Голямата награда за мир пък бе присъдена на кмета на Вилнюс Артурас Зуокас за това, че пребори неправилното паркиране с бронетехника. На наградите кметът заяви, че се горедее с ноухауто си, дарено на света, тъй като „идиотите навсякъде са еднакви, независимо какъв език говорят".

Посетете и нашата Фейсбук страница