Животът в близост до зелени площи и намирането на прохлада не са предимства за всеки гражданин в Европа, особено в сезона на рекордните горещини тази година.

Добрата новина е, че според ново проучване на Евробарометър, над 8 от 10 европейци смятат, че за тях достъпът до зелени площи и природа е лесен.

Но съществуват ясни различия между отделните части на континента, съобщава Euronews. В Дания 100% от хората заявяват, че имат лесен достъп до зеленина, докато в Малта това е възможно само за 51%, а в Португалия - за 77%.

Матилда ван ден Бош, старши изследовател в Института за глобално здраве в Барселона иска да накара хората да разберат ползите от това да има повече зелени площи, така че да бъдат отворени за промени в своите градове.

"Знаем, че едностранчивата информация, която казва "добре, това е полезно за вас", не работи, ако хората не я възприемат", казва тя.

Копенхаген „позеленява“ с нов изкуствен островПроектът „Линетхолм“ трябва да осигури също така защитата на града от наводнения

Предимствата на зелените пространства

Освен с охлаждащия си ефект, зелените площи са свързани с усещане щастие, по-добро психично здраве, повече социални контакти и по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания.

Това обаче не е толкова проста задача, като например да засадите няколко дървета и да се надявате на най-доброто.

"Необходим е наистина целенасочен подход към планирането, който да възприема зелените площи като неразделна част от градското планиране", казва професор Сесил Конендейк, директор на Nature Based Solutions.

Той е разработил правилото 3-30-300 като насока за зелено планиране.

Повече дървета в градовете означават по-щастливи хора. Трябват ни ощеАко мрачните прогнози за глобално затопляне се сбъднат, наличието на дървета ще означава дори оцеляване

3-30-300

Първата част означава, че всеки трябва да може да вижда поне три дървета от дома си.

След това трябва да има 30% покритие с дървесни корони на ниво квартал. Изследванията показват, че това е прагът, над който се наблюдават ползи за климата и здравето.

Последното правило се основава на препоръката на СЗО никой да не живее на повече от 300 м от парк или зелена площ от поне един хектар.

Някои европейски градове взеха присърце тези препоръки.

Изоставеното летище на Атина ще бъде превърнато в крайбрежен паркПространството на Ellinikon International Airport, някога оживена врата към Гърция, е празно от почти две десетилетия

Как Барселона стана зелен рай

Ярък пример за това е проектът Superilla в Барселона. От 2016 г. насам градът затваря улици за движение на автомобили и създава нови паркове на кръстовищата.

"Предишните две години и половина живях в Барселона и моята улица например беше разкопана, колите бяха изнесени и бяха засадени дървета. Така че това наистина се случва и е много радикално", казва проф. Конендейк.

Може би не е изненадващо, че проектът среща силна съпротива.

Тъй като някои райони стават по-зелени, те стават и по-популярни, което води до повишаване на цените на жилищата и може да изтласка хората с по-ниски доходи.

Ван ден Бош обяснява, че това е основателна тревога за хората, които живеят в озеленените райони. "Трябва да мислим за истинска зелена инфраструктура, която да бъде разпределена в целия град", обяснява тя.

Конендейк е съгласна с нея: "Трябва да се уверим, че целият град е зелен, а не няколко жилищни зони, където цените на жилищата се повишават."

Виена отново е най-приятният град за живот в света. Кои са останалите?Въпреки че Европа излъчва лидера в класацията, европейските дестинации доминират и в списъка на отстъпленията

Трудна цел за пренаселеното Средиземноморие

В цяла Европа се наблюдават неравенства в разпределението на зелените площи. Достъпът до тях обикновено е по-възможен в градовете в северните страни, отколкото в източните и южните части на континента.

Например повече от 80% от населението на Стокхолм има достъп до обществен парк на кратко разстояние пеша, но в Ираклион, Гърция, този достъп имат по-малко от 20 %.

Това може да се дължи отчасти на исторически и културни причини. Гъсто населените средиземноморски градове са най-старите в Европа и техните центрове са се развили без системно планиране.

В Източна Европа липсата на зелени площи също се дължи на планирането. "То е било по-слабо контролирано, имало е по-малко фокус върху зелените площи", казва Конендайк.

Ван ден Бош настоява за промяна на парадигмата: "Много експерти по градоустройство са свикнали да планират пространствата за автомобили, а не за хора. Виждайки как светът се развива днес, това просто няма да издържи."