Градовете са ключовият двигател на световната икономика, въпреки че новите цифрови технологии дават на хората безпрецедентен избор за това къде да живеят и работят.

На 300-те най-големи града се пада над половината от световната икономическа продукция, като в същото време в тях живее едва 20% от световното население, отбелязва Fastcompany.

Що се отнася до иновациите, моделът е още по-изненадващ:

Само 24 града осигуряват три четвърти от световните инвестиции в рисков капитал, въпреки че в тях живеят само 4% от световното население; а само шестте най-големи града привличат повече от половината от всички световни инвестиции в рисков капитал, въпреки че в тях живеят само 1% от световното население.

Нов анализ позволява да определим победителите и губещите, и да преценим кои градове са най-способни да се адаптират към бързите промени в световната икономика и кои са по-изкушени от тях.

Градове-звезди като Лондон и Ню Йорк продължават да определят върховете на това състезание.

Но по-малките европейски градове като Копенхаген, Виена и Амстердам стават все по-привлекателни, като предлагат високо качество на живот на по-достъпни цени.

Китай, Япония, Индия – какво се случва в големите азиатски икономики?Докато Япония се очаква да страда заради проблемите в Китай, перспективите пред Индия остават положителни

Американските градове се справят по-добре, отколкото може да се очаква, като се имат предвид добре известните им предизвикателства, свързани с липса на жилища, градски безпорядък и празни офиси. Сан Франциско и Вашингтон се присъединяват към Ню Йорк в челната десетка, а Бостън и Сиатъл са сред 20-те водещи световни градове.

Дълбока пропаст разделя напредналите градове от Глобалния север и големите градове от Глобалния юг. Докато някои бързоразвиващи се мегаполиси в Азия и Индия показват способност да се адаптират към бързите промени, твърде много мегаполиси от Глобалния юг изостават, а най-зле се представят бедните африкански градове.

Това са някои от основните изводи от нова подробна класация на световните градове.

Тя се основава на комбинация от подробни статистически данни за повече от 150 показателя за демографски, икономически, социални и политически фактори и уникални данни от проучвания, събрани от над 50 000 души в 79 водещи градове.

Виена отново е най-приятният град за живот в света. Кои са останалите?Въпреки че Европа излъчва лидера в класацията, европейските дестинации доминират и в списъка на отстъпленията

Анализът обхваща пет ключови категории: икономически възможности, качество на живот, социален капитал, управление и темп на промяна.

Класацията групира градовете в категории въз основа на броя на населението им и равнището на икономическо развитие (или икономическо производство на глава от населението). Мегацентровете са най-големите градове, в които живеят над 10 милиона души. Средната категория са развити с население под 3 млн. Развиващите са с различна големина, разположени в развиващите се икономики.

Класация на глобалните градове (100 е възможно най-високият резултат):

1 Лондон 64,3 мегацентър

2 Ню Йорк 64,3 мегацентър

3 Вашингтон, окръг Колумбия 64,2

4 Сингапур 63,6

5 Копенхаген 63,4 средна категория

6 Сан Франциско 62,2 средна категория

7 Виена 61,8 средна категория

8 Амстердам 61,0 средна категория

9 Варшава 60,9 средна категория

10 Шанхай 60,1 мегацентър

11 Гуанджоу 59,6 средна категория

12 Стокхолм 59,6 средна категория

13 Мадрид 58,1 средна категория

14 Мюнхен 58,1 средна категория

15 Цюрих 57,8 средна категория

16 Осло 57,8 средна категория

17 Абу Даби 57,8 средна категория

18 Бостън 57,6

19 Хамбург 57,3 средна категория

20 Сиатъл 57,2

21 Дубай 57,2 средна категория

22 Пекин 57,1 мегацентър

23 Уелингтън 56,6 средна категория

24 Ница 56,5 средна категория

25 Дюселдорф 56,3 средна категория

26 Сидни 56,2

27 Атланта 56,1 средна категория

28 Лос Анджелис 56,0 мегацентър

29 Шънджън 55,9 средна категория

30 Берлин 55,2

31 Дъблин 55,1 средна категория

32 Франкфурт 55,1 средна категория

33 Хелзинки 55,1 средна категория

34 Париж 55,0 мегацентър

35 Маями 54,6 средна категория

Двата града с най-висок рейтинг са мегацентровете Лондон и Ню Йорк. Те са суперзвезди в много измерения. Лидери са в областта на финансите, мениджмънта, науките, творческите индустрии и са магнит за таланти от световна класа.

Но тяхното предимство намалява.

Те са подложени на нарастващ натиск от скъпите и недостъпни жилища, дългите пътувания до работа и възможностите, които цифровите технологии за дистанционна работа създадоха в други по-евтини световни градове. И двата града се нареждат на ниско място по отношение на способността им да се адаптират към скоростта на промените.

Коя ще е следващата Силициева долина и от какво ще зависи успехът ѝ?В продължение на десетилетия позицията на Силициевата долина като

В първата десетка са и три европейски града от средна величина – Виена, Амстердам и Варшава, и един голям мегацентър – Шанхай.

Те предлагат високо качество на живот, по-малко задръствания и по-достъпни жилища. Получават по-високи оценки по фактори като чистота, равенство на доходите, безопасност и обща удовлетвореност на жителите. От друга страна, имат по-малки икономики и предлагат по-малко стабилни възможности в сравнение с големите мегацентрове в развитите страни.

Развиващите се градове получават много по-ниски резултати. Дори градовете, класирани на първите места в тази категория, включително Мумбай, Бангалор, Делхи, Хошимин и Кайро, са доста по-надолу в списъка.

Бедните африкански градове като Лагос и Найроби са сред най-ниско класираните от всички. Това не е изненадващо. Тези градове са с много по-ниско ниво на икономическо развитие, което ограничава способността им да предоставят възможностите, жилищата, инфраструктурата или качеството на живот на по-богатите места.

В групата градове на бъдещето влизат Сингапур, Пекин и Шанхай; Копенхаген, Дъблин и Варшава в Европа; Бангалор в Индия; и Абу Даби, Доха и Рияд в Близкия изток.

Ще се раздели ли Индия с мечтата за лидер на Глобалния ЮгМакар че МВФ запази прогнозата си за 6,3% растеж през 2024 г., икономистите очакват страната да се сблъска с насрещни ветрове

Градовете, които трябва да се наблюдават внимателно, са бързоразвиващи се в нововъзникващи икономики, които показват значителен капацитет за адаптиране към бързи промени въпреки ниските нива на икономическо развитие. В тази група са Мумбай, Хошимин и Кайро.

Градовете в застой получават ниски резултати както по отношение на икономическото развитие, така и по отношение на скоростта на промените. Тази група включва мегаполиси от Глобалния юг като Мексико Сити, Буенос Айрес, Сао Пауло и Сантяго в Южна Америка и Найроби, Лагос и Йоханесбург в Африка.

Напредналите градове и градовете с нововъзникващи икономики са разделени от значителна икономическа пропаст. Това разделение надхвърля границите на доходите и икономическото развитие.

Твърде много от тези градове, особено тези в Африка, продължават да изостават в много измерения на успеха. Това е особено тревожно, тъй като именно тези градове се очаква да преживеят едни от най-големите вълни на урбанизация в бъдеще, допълва авторите на проучването.