Окончателно и на трето четене парламентът прие промените в Конституцията.

Гласуваха общо 237 народни представители. "За" бяха 165 от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС. "Против" бяха 71 от "БСП за България", "Възраждане" и "Има такъв народ".

Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се", съобщи БТА.

В пленарната зала беше и министърът на правосъдието Атанас Славов. След обявяването на резултатите последваха аплодисменти и ставане на крака от депутатите.

Председателят на ПГ на "Има такъв народ" Тошко Йорданов поиска прегласуване на текстовете. Йордан Цонев от ДПС му обясни, че няма как да има прегласуване, когато вотът е поименен и със ставане на крака.

Председателят на Народното събрание даде почивка, след което заседанието ще бъде подновено.

Промените на трето четене бяха приети с поименно гласуване със ставане на крака от място и заявяване на "за", "против" или "въздържал се". Депутатите бяха извиквани от председателя на парламента Росен Желязков.

Вчера измененията и допълненията в Конституцията бяха гласувани на второ четене от пленарната зала, а днес проектът за трето четене беше изчетен от зам.-председателя на Народното събрание Никола Минчев и депутат от ПП-ДБ.

В парламента вече може да има депутати с двойно гражданство, реши НСТова реши окончателно парламентът с приети на второ четене промени в Конституцията Образованието и културата са национални ценности, е записано още в началните текстове от промените в Конституцията.

3 март остава Национален празник на страната и няма да бъде заменен с 24 май – Ден на българското слово, просвета, култура и на кирилицата, каквато идея беше предложена от вносителите.

За народен представител да може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната, реши също парламентът. За министрите не се изисква уседналост, според гласуваните текстове. Хора с двойно гражданство също могат да бъдат избирани за членове на Министерския съвет.

Кандидатът за президент трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство и не е поставен под запрещение и е живял последните 5 години в страната.

24 май да е национален празник предлага проект за конституционни промени
Служебно правителство

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) не е в кръга от лица, измежду които президентът да може да избира служебен премиер, както беше първоначалният вариант на проекта.

За "служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник". Задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон, гласят още приетите разпоредби.

Съдебна власт Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт, записаха депутатите.

Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години, без право на повторно избиране, гласят приетите промени.

Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един - от следователите, и шестима от Народното събрание.

НС подкрепи ветото на президента за промените в Закона за съдебната властОспорените разпоредби са свързани с отделянето на Националната следствена служба (НСлС) от прокуратурата
Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционният съд (КС), реши парламентът. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред КС. Главният прокурор също може да сезира КС. Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на регулаторни органи, гласуваха още депутатите. Парламентът реши в срок от шест месеца от влизането в сила на изменението на Конституцията Народното събрание да приеме законите, отнасящи се до прилагането на промените.