За народен представител да може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство.

Условието е да е живял последните 18 месеца в страната.

Това реши окончателно парламентът с приети на второ четене промени в Конституцията, съобщи БТА.

„За“ бяха 163 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС, 20 – „против“ от „БСП за България“.

"За създаване на дълбока институционална връзка между държавата-майка и диаспората има надграждане. Дадохме възможност българите извън страната да гласуват. Друга степен на създаване на връзка имаме в страни като Франция, Испания - асамблеи, където пряко избрани представители взимат решения.

Дошъл е моментът да овластим гражданите с двойно гражданство - така политическата ни система ще получи шанс в нея да влязат хора с опит от други страни", заяви Антоанета Цонева от ПГ на ПП-ДБ, цитирана от БНТ.


Парламентът прие на първо четене промените в КонституциятаПромените в основния закон подкрепиха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС, „против“ бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“
От БСП и независимият Радостин Василев гласуваха "против". "Говорите за българи, които живеят в чужбина и ще дойдат да ни управляват по-добре. Не се случи с последния опит", заяви Кристиан Вигенин от ПГ на "БСП за България". "Ние не сме наясно колко българи живеят в чужбина и имат двойно гражданство. Дали с този вот няма да поставим под въпрос националния интерес на страната", попита Мая Димитрова от ПГ на БСП. "Надявам се поне по този параграф в колегите от ГЕРБ да има морал и да гласуват "против". Българското общество има горчив опит с един човек с двойно гражданство. 18 месеца уседналост са две бременности или две ротации", посочи Радостин Василев.

Досега за депутат се изискваше кандидатът да няма друго гражданство, освен българско, допълва БТА.

Двойното гражданство ще важи и за министри без изискването за уседналост

Министри занапред ще могат да са и български граждани, които имат и друго гражданство и отговарят на условията за избиране на народни представители, реши парламентът. Досега изискването беше те да са само български граждани и да отговарят на условията за избиране на депутати. За министрите обаче няма да важи изискването за уседналост – да са живели последните 18 месеца в страната.
Депутатите гласуваха текст, според който за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание "лишаване от свобода" и е живял последните пет години в страната.
Кой ще бъде избиран за служебен министър-председател

Парламентът прие още, че председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е сред кръга от лица измежду, които президентът да може да избира за служебен министър-председател. Редакцията направи народният представител Надежда Йорданова от "Продължаваме Промяната - Демократична България".

Mеханизмът за разследване на главния прокурор бе приет на второ четенеПредвидено е да се назначава и прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, водещ разследването на главния прокурор
Редакционната поправка беше гласувана със 166 гласа "за", "против" - 15 и без въздържали се.

В текста, който бе приет, беше предвидено за "служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник". Основната задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон, гласят още приетите разпоредби.