Предстоящите избори изглежда ще заобиколят по-обхватните икономически теми. Към момента има минимални искри по точния процент за увеличаване на пенсиите – бързо потушен, предстояща и като че ли режисирана „драма“ с евентуално повишение на цената на тока и признание с половин уста, че в очаквания следващия месец конвергентен доклад ще бъде потвърдено, че България не отговаря на критерия за ценова стабилност и следователно дата за приемане на еврото 1 януари 2025 г. не е възможна. Това, че средногодишната инфлация у нас надхвърля критерия не е изненада, а чувствителния спад на инфлацията на годишна база през последните месеци и слизането под средната за ЕС заслужава отделен коментар (вижте тук).

Данните за инфлацията към април 2024 г. са важни, тъй като това е последният месец, който се взима под внимание за оценка на инфлационния критерий за приемането на еврото

Инфлацията у нас падна под средната за ЕС, но еврото се отлага

Какви са краткосрочните и средносрочните предизвикателства пред икономиката, които виждаме в последните данни?

Реалният ръст на брутния вътрешен продукт в страната през първото тримесечие на 2024 г. е 1,7% на годишна база, след 1,8% и 1,6% съответно през третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. В някакъв смисъл трендът за спад е овладян, спрямо предходното тримесечие БВП расте с 0,4%, но независимо от това ръстът остава под 2 процента на годишна база.

В сравнителен план България не стои толкова зле – видимо над средния годишен ръст в ЕС от 0,4%. Отново Централна и Източна Европа отчита по-висок растеж, като важен нюанс са и добрите данни за „южняците“ Кипър, Испания, Португалия и Испания. Франция има също относително добър растеж от 1,1%, на другия полюс обаче е Германия със спад от 0,2%, недобре се представя и Нидерландия.

В еврозоната след две тримесечия на спад растежът плахо се завърна, но в по-общ план е около нулата. Умереният оптимизъм е в това да сме по-уверени, че Европа избягва рецесията, но ръстът на БВП, според наскоро публикуваната пролетна прогноза на Европейската комисия, ще бъде едва 1% през 2024 г. и 1,6% през 2025 г.

Скромният напредък на европейската икономика все още оставя рискове от фискални шокове

Държавни дългове, упорити лихви и слаби пазари: ЕЦБ бие тревога за финансовата стабилност

Стагнацията във водещите европейски икономики и търговски партньори на България се вижда в данните за индустриалното производство и износа от много месеци. Износът на стоки през първото тримесечие на 2024 г. е с 11,1% по-нисък в номинално изражение от реализирания през същия период на 2023 г., а март е тринадесети поред месец със спад на годишна база. Почти огледални са тенденциите в индекса на индустриално производство в преработващата промишленост – там свиването също започва в началото на 2023 г., като към март 2024 г. реалният индекс се връща приблизително на нивото от 2021 г.

Растежът на икономиката ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да има отрицателен принос

Ръст на БВП с 2,2% тази година и средногодишна инфлация 3% прогнозира БНБ

Причините са външни и са основно две.

На първо място е забавянето на стопанската активност в европейската икономика, резултат на много фактори, сред които и затягането на монетарната политика на Европейската централна банка. Към това трябва да добавим преодоляването на енергийната криза, която, вероятно според мнозина парадоксално, даде еднократен тласък на голяма част от експортно-ориентираните български производители. Именно тогава компаниите се възползваха и от първоначалната фаза на инфлационната вълна, позволяваща увеличение на приходите от продажби на по-високи цени при изоставащ с известен лаг ръст на разходите.

През март спрямо февруари те са спаднали с 0,4% в еврозоната, с 0,5% в ЕС и с 3,4% у нас

България отчита най-голямо месечно намаление на производствените цени в ЕС

От пролетта на 2023-та и особено в последните месеци протича противоположен процес. Първо цените на ключови енергийни ресурси, после на много други суровини, а след това – и на почти всички промишлени стоки на глобалните пазари намаляват. Това се вижда и от индекса на цените на производител, които спадат постоянно след най-високата си стойност през септември 2022 г. Както предупреждаваме в поредица анализи от края на 2022 г., бизнесът трябва да смени очакванията си и да се адаптира към (отново) по-ниски цени за продукцията си.

През 2023 г. започва видим спад на регистрираните в бюрата по труда свободни работни места

ИПИ: Пазарът на труда у нас върви към стагнация

Същевременно, българският пазар на труда продължава да е притиснат от демографските тенденции на свиване на работоспособното население. За първото тримесечие ръстът на средната заплата е 16,8% на годишна база, което е дори по-високо нарастване от предходни периоди. От гледна точка на бизнеса нарастване на разходите за труд при стагнация във външното търсене и спад или задържане на ценовото ниво е голямо предизвикателство.

Поддържането на конкурентоспособност започва да зависи все по-чувствително от иновациите, технологичното преструктуриране и инвестициите в капитал, увеличаващи производителността. Доколко предприемачите имат стратегия за нови инвестиции – независимо дали за разширяване на капацитета или обновление – трябва да става все по-централна тема на политическия дебат.

Анализът на Лъчезар Богданов е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ)