Държавни дългове, упорити лихви и слаби пазари: ЕЦБ бие тревога за финансовата стабилност
Скромният напредък на европейската икономика все още оставя рискове от фискални шокове
Европейските страни са "уязвими от неблагоприятни сътресения", породени от геополитическото напрежение и трайно високите лихвени проценти, поради неуспеха им да намаляват публичния си дълг, предупреди Европейската централна банка.
В своя преглед на финансовата стабилност, който се прави два пъти годишно, ЕЦБ заяви, цитирана от Financial Times, че много правителства не се справят подобаващо с мерките за подкрепа, за да предпазят потребителите и бизнеса от въздействието на пандемията и войната в Украйна.
Тя твърди, че комбинацията от "високи нива на дълга и снизходителни фискални политики" може да изплаши инвеститорите. Това от своя страна би могло "да повиши допълнително разходите по заемите и да има отрицателни последици за финансовата стабилност, включително чрез преливане към частни кредитополучатели и държатели на държавни облигации".
ЕЦБ също така предупреди, че пазарите биха могли да реагират на рисковете от "фискално изоставане" в навечерието на изборите, които се очакват през тази и следващата година, включително в Европейския парламент, Германия, Австрия и Белгия.
Въпреки това банката добави, че през последните месеци рисковете за финансовата система в по-голямата си част са намалели, като дългът на домакинствата и предприятията е спаднал под равнищата отпреди пандемията. Но посочи, че държавният дълг вероятно ще остане висок, като определи "разхлабените фискални политики" като основен проблем.
Макар че се очаква икономическата активност да се повиши през следващите няколко години, подкрепена от устойчивите пазари на труда, по-ниската инфлация и очакваното намаляване на лихвените проценти от ЕЦБ, в доклада пише, че "структурните предизвикателства продължават да възпрепятстват производителността и растежа".
В съчетание с признаците за загубите при търговските имоти ЕЦБ заяви, че "перспективите остават нестабилни" и "финансовите пазари продължават да са уязвими за по-нататъшни сътресения".
Банката твърди, че очакванията за предстоящо увеличение на лихвените проценти са "засилили оптимизма" на инвеститорите, но предупреди, че "настроенията могат бързо да се променят".
Предупреждението на ЕЦБ дойде, след като ЕС публикува актуализирани икономически прогнози, в които изчисли, че нетните заеми на правителствата от еврозоната ще се понижат от 3,6% от БВП през миналата година до 3% през тази и 2,8% за 2025 г.
Но доклада предвижда, че общият държавен дълг се очаква да остане над равнището отпреди пандемията - 90% от БВП в целия блок през 2024 г., след което леко да се повиши през следващата година.
Въпреки малко по-добрите прогнози за растежа, Брюксел посочи, че цели 11 държави от ЕС, включително Франция и Италия, вероятно ще бъдат порицани за нарушаване на ограничението за бюджетен дефицит от 3% съгласно обновените фискални правила, които влязоха в сила тази година.
Разходите за заеми на европейските правителства спадат от последните си високи стойности, тъй като инвеститорите очакват, че ЕЦБ скоро ще започне да намалява лихвените проценти в отговор на намаляващата инфлация, която сега е близо до целевата стойност от 2%.
Спредът между 10-годишните разходи по заемите на Италия и Германия, който се следи отблизо като показател за финансовото напрежение, е спаднал близо до двегодишно дъно.
ЕЦБ обаче заяви: "Несигурността около точното прилагане на новата фискална рамка на ЕС може да накара пазарните участници да преоценят суверенния риск".
Пазарите на търговски недвижими имоти претърпяха "рязък спад", предупреди ЕЦБ, като добави, че цените на офис сградите и търговските обекти може да продължат да се понижават поради " по-ниско търсене".
ЕЦБ определя паричната политика на 20-те държави - членки на еврозоната, и упражнява надзор върху най-големите кредитори на валутния блок. Институцията заяви, че банковата система на еврозоната е "добре подготвена да посрещне тези рискове предвид силните капиталови и ликвидни позиции".
Но тя постави поредно предупреждение, че "недостатъчните парични буфери" могат да доведат до "принудителни продажби на активи" от страна на инвестиционните фондове за недвижими имоти, "особено ако спадът на пазара продължи или се засили".