Световната икономика надхвърля очакванията за тази година, но перспективите за дългосрочен растеж не са толкова розови.

Международният валутен фонд заяви днес, че световното икономическо производство вероятно ще нарасне с 3,2% през 2024 г., в сравнение с октомврийската прогноза за 2,9%, предава The Wall Street Journal.

Подобрените перспективи се дължат главно на продължаващата сила на американската икономика, която не се поддава на очакванията за забавяне, дори когато Федералният резерв задържа лихвените проценти на най-високото им ниво от повече от две десетилетия. Китай, Русия, Индия и Бразилия - най-големите развиващи се икономики - също растат малко по-бързо, отколкото МВФ прогнозира преди шест месеца.

"Световната икономика остава доста устойчива", заяви медиите Пиер-Оливие Гуриншас, главен икономист на МВФ.

Слаби перспективи в средносрочен план

За следващите няколко години обаче панорамата е по-малко благоприятна. До 2030 г., прогнозира МВФ, световната икономика вероятно ще нараства с 2,8% годишно - с цял процентен пункт по-малко от средния си ръст за периода 2000-2019 г.

Това до голяма степен се дължи на забавянето при работната сила, което е функция на демографските процеси и застаряването на населението в голяма част от света.

В миналото легионите от млади работници и жени, които за първи път навлизат на пазара на труда, са осигурявали мощен попътен вятър на световната икономика. Но до края на това десетилетие, предлагането на работна ръка в световен мащаб ще се увеличава само с 0,3% годишно, което е с една трета по-малко от средната стойност преди десет години, смята МВФ.

Според МВФ дългосрочните перспективи на икономиката се влошават допълнително от прогнозираното забавяне на капиталообразуването, тъй като повишените нива на дълга ограничават възможностите на правителствата да инвестират. Геополитическите конфликти и фрагментирането на световната икономика на различни търговски блокове, при които политическото разстояние е по-важно от географското, също застрашават напредъка.

Водещите икономики все още захранват с милиарди добива на изкопаеми горива в бедните държави

Бедните страни изостават

Забавянето може да има мрачни последици за "сближаването" между по-богатите и по-бедните страни. Това беше окуражаваща характеристика на световната икономика през по-голямата част от последните две десетилетия, когато страните с по-ниски доходи като цяло повишаваха жизнения си стандарт по-бързо от зрели икономики като САЩ и Европейския съюз, пише WSJ.

Но след пандемията тази тенденция се забави. Най-бедните страни се борят с рязкото поскъпване на храните, торовете и други основни стоки. Освен това те имаха по-малко възможности да реагират на пандемията с фискални стимули, което усложни възстановяването на икономиките им.

В сравнение с тенденциите преди пандемията се очаква икономическият растеж да се забави повече в страните с бързоразвиващи се икономики и в държавите с ниски доходи, отколкото в развитите страни. Резултатът се дължи на по-бавен напредък по показатели като продължителност на живота, неравенство и потребление, заяви МВФ.

"Трябва да помислим за начини за преодоляване на тези разлики", каза Гуриншас. "Ако направим това, ще има по-малка нужда от миграция."

МВФ: Без корекция на курса се насочваме към слаби 20 години

САЩ се набиват на очи

Въпреки че МВФ прогнозира по-малки икономически белези от пандемията, отколкото преди шест месеца, в най-новия доклад все още се оценява, че от 2020 г. насам са загубени около 3,3 трилиона долара от глобалното икономическо производство.

Основното изключение е САЩ, чиято икономика вече е преминала линията на тенденциите преди пандемията. МВФ очаква брутният вътрешен продукт на страната да нарасне с 2,7% през 2024 г., в сравнение с октомврийската прогноза от 1,5%.

Според агенцията зад по-добрите резултати на САЩ стои нарастващото предлагане на работна ръка в резултат на имиграцията, както и стабилните държавни разходи.

МВФ: AI ще засегне 40% от работните места и ще задълбочи общото неравенство

Изкуствен интелект

Фондът твърди, че стъпка към по-добро икономическо бъдеще ще бъде по-широкото внедряване на изкуствения интелект. Но все още не е ясно точно колко голям ще бъде приносът на технологията. Според оценките на МВФ изкуственият интелект би могъл да увеличи ръста на производителността с 0,8 процентни пункта годишно в рамките на десетилетие - или само с 0,1 процентни пункта.

Съществува и рискът AI да замени хората в определени работни места или да промени из основи тяхната същност. Резултатите в това отношение вероятно ще варират в различните държави. В развитите икономики като САЩ МВФ изчислява, че 60% от работните места са податливи на промени в резултат на AI, в сравнение с 40% в страните с нововъзникващи пазари и 26% при държавите с ниски доходи.

Като обобщение за бъдещето на технологията в макроикономически аспект МВФ предупреждава, че ако по-бедните страни изпитат по-малко сътресения от AI, те ще извлекат и по-малко ползи.