Фондът на Световната банка търси рекорден обем от средства за най-бедните страни на планетата, за да се справи с нарастващите дългове и климатични кризи.

Международната асоциация за развитие (IDA) се нуждае от "най-голямото досега попълване" на финансови ресурси, за да предоставя евтини заеми и безвъзмездни средства на 75 развиващи се страни, коментира пред Financial Times Дърк Райнерман, ръководител на отдела за мобилизиране на ресурси на банката.

IDA е събрала 23,5 млрд. долара от държавите донори през 2021 г., последния кръг на набиране на средства. Тази сума беше увеличена до 93 млрд. долара след използване на капиталовите пазари.

Според анализатори вълната от кризи на държавния дълг и разходите, свързани със смекчаване на последиците от изменението на климата, ще изискват голямо увеличение на финансирането, като в същото време изборите и съкращенията на бюджетите за помощи ограничават апетитите за разходи на най-големите държави донори на IDA като САЩ и Обединеното кралство.

"Някои от най-големите традиционни донори имат проблеми, които затрудняват отпускането на по-големи суми", обяснява Чарлз Кени, старши сътрудник в мозъчния тръст "Център за глобално развитие".

IDA, чиито общи активи възлизат на 235 млрд. долара, се разглежда от правителствата и политическите групи като един от най-ефективните доставчици на помощ в

световната борба с бедността, тъй като може да използва капиталовите пазари, за да утрои годишните си неочаквани приходи и да предостави тези средства на бедните страни при преференциални или пределни лихви.

Фондът "предлага добро съотношение между цена и качество на страните донори, повече от други инструменти, базирани на безвъзмездни средства", коментира Анализа Прайзън, главен научен сътрудник в мозъчния тръст за развитие ODI.

Налага се IDA да се обръща към по-богатите страни за набиране на капитал на всеки три години, тъй като помощта й генерира малка финансова възвръщаемост.

Много страни, които са изправени пред дългова криза, ще трябва да върнат повече на съществуващите кредитори и притежатели на облигации, отколкото ще получат като нови заеми, допълва FT. Китай, основен двустранен кредитор, се оттегли от отпускането на заеми, което намали друг източник на финансиране за страните, получаващи средства от IDA.

Длъжностни лица от някои правителства донори призоваха Световната банка да използва допълнителен ливъридж, за да изчерпи съществуващите ресурси на Международната агенция за развитие, до степен да пожертва кредитния си рейтинг три пъти А. Банката обаче е предпазлива по отношение на стъпки, които биха довели до понижаване на нейния рейтинг.

Междувременно политическата и икономическата несигурност в четирите най-големи донори – САЩ, Обединеното кралство, Германия и Япония, създават нови предизвикателства. Банката ще трябва да разчита на "впечатляващи увеличения от традиционно по-малки донори, както и на впечатляващо лобиране сред по-големите донори", за да постигне целите си, обясняват анализатори.

Конкуренцията за финансиране също увеличава натиска.

Според CGD от второто тримесечие на 2024 г. до края на 2025 г. осем големи организации за развитие, включително Световната здравна организация и Алиансът за ваксини GAVI, ще поискат от правителствата донори около 80 млрд. долара.

Китай, Индия и Южна Корея са сред бившите получатели на IDA, които през последните години станаха значителни донори. Богатите на петрол държави от Персийския залив, като Саудитска Арабия, също се очаква да увеличат вноските тази година. Анализаторите обаче предупреждават, че тези нови източници няма да са достатъчни, за да задоволят по-голямото търсене на безвъзмездни средства през следващите години.

Световната банка би могла да направи така, че средствата да се използват още повече, като намали относителния дял на безвъзмездните средства, отпускани на държави, които са изложени на по-малък риск от неизпълнение. Но това би било непопулярно сред страните получатели, особено тези, които се борят с последиците от изменението на климата и към които IDA се стреми да насочи подкрепата си.

Съществуват и други идеи, като например продажбата на хибриден капитал на инвеститори, но не е ясно дали тези инструменти ще помогнат предвид тяхната сложност, смята Ейми Дод, политически директор по икономика на развитието в кампанията ONE.

"IDA е много прост инструмент. Донорите внасят пари, а фондът ги използва като ливъридж със своите ресурси и парите се връщат обратно. Простотата е ценна.", допълва тя.