Make Money Not War: Истинският план на Тръмп (и Уиткоф) за мир в Украйна
Реалният обхват на проекта чертае път за връщането на руската икономика за 2 трилиона долара обратно в глобалната система. Път, на който американският бизнес трябва бъде пръв на опашката за дивидентите, изпреварвайки европейските конкуренти
&format=webp)
Трима влиятелни бизнесмени - двама американци и един руснак - стоят над лаптоп в Маями Бийч миналия месец, уж за да начертаят план за прекратяване на дългата и кървава война на Русия срещу Украйна.
Милиардерът предприемач, превърнал се в специален пратеник, Стив Уиткоф е посрещнал в имението си на брега Кирил Дмитриев. Вторият е ръководител на Руския фонд за национално благосъстояние и лично избран от Владимир Путин като главен преговарящ. Джаред Къшнър, зетят на президента на САЩ Доналад Тръмп, е пристигнал от дома си на близкия остров, известен като „Бункера на милиардерите“.
Така започва обстойна публикация на The Wall Street Journal, разглеждаща истинския план на Тръмп за мир в Украйна.
За да разкажат историята зад руската стратегия на администрацията, авторите на WSJ разговарят с десетки представители, дипломати и настоящи и бивши разузнавачи от САЩ, Русия и Европа, както и с американски лобисти и инвеститори, близки до администрацията.
Картината, която WSJ очертава, е необикновен разказ за лидери, които работят извън традиционните дипломатически канали, за да закрепят мирно споразумение чрез бизнес сделки.
Именно Дмитриев е в значителна степен автор на документа, който тримата герои редактират, подчертава WSJ, позовавайки се на свои източници.
Реалният обхват на проекта чертае път за връщането на руската икономика за 2 трилиона долара обратно в глобалната система. Път, на който американският бизнес трябва бъде пръв на опашката за дивидентите, изпреварвайки европейските конкуренти.
Според WSJ Дмитриев настоявал за схема, при която американски компании да получат достъп до около 300-те милиарда долара руски резерви, замразени в Европа, за съвместни инвестиционни проекти между САЩ и Русия, както и за ръководена от САЩ реконструкция на Украйна. Американски и руски фирми можели да си партнират и в експлоатацията на огромните минерални богатства в Арктика. Нямало граници за това, което двама стари противници могат да постигнат, твърдял Дмитриев от месеци: техните конкурентни космически програми, надпреварвали се по време на Студената война, можели дори да започнат съвместна мисия до Марс с участието на SpaceX на Илон Мъск.
За Кремъл преговорите в Маями били кулминация на стратегия, разработена още преди встъпването в длъжност на Тръмп: да се заобиколи традиционният американски апарат за национална сигурност и да се убеди администрацията да гледа на Русия не като на военна заплаха, а като на страна с необятни възможности, казват западни служители, циитирани от WSJ.
Като примамва Вашингтон със сделки за енергийни ресурси и редкоземни елементи за милиарди, Москва можела да прекрои икономическата карта на Европа – и в същото време да зашие клин между Америка и нейните съюзници.
Дмитриев, бивш кадър на Goldman Sachs, открил подходящи партньори в лицето на Уиткоф – дългогодишен приятел на Тръмп от голф игрището – и Къшнър, чийто инвестиционен фонд Affinity Partners привлече милиарди долари от арабските монархии (той помогна техните конфликти с Израел да бъдат смекчени).
Двамата бизнесмени споделяли отдавнашния възглед на американския президент за геополитиката. Ако поколения дипломати са възприемали постсъветските предизвикателства в Източна Европа като сложен възел, който трябва внимателно да се разплете, Тръмп вижда лесно решение: границите са по-малко важни от бизнеса.
През 80-те той предложил лично да договори бърз край на Студената война, докато строи – както казал на съветски дипломати – една Trump Tower срещу Кремъл, с тяхното комунистическо правителство като бизнес партньор.
„Русия има толкова огромни ресурси, обширни земи“, казва самият Уиткоф пред The Wall Street Journal, разказвайки с ентусиазъм за надеждите си Русия, Украйна и Америка да станат бизнес партньори. „Ако направим всичко това, и всички просперират, ако всеки има полза, това естествено ще бъде стена срещу бъдещи конфликти там. Защото всички ще просперират.“
Уиткоф работи в тясно сътрудничество с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио. Но специалният пратеник на Тръмп за Украйна – бившият генерал-лейтенант Кийт Келог – практически е изолиран от сериозните разговори и миналата седмица обяви, че напуска правителството.
Когато версия на 28-точковия план изтече по-рано този месец, тя предизвика незабавни протести. Лидери в Европа и Украйна се оплакаха, че документът отразява предимно руските позиции и прегазва почти всички червени линии на Киев. Дори след като представители на администрацията увериха, че планът не е окончателен, те останаха неспокойни - според тях след като Русия насилствено е прекроила европейските граници, сега получава награда под формата на търговски възможности.
Докато западните лидери заседаваха тази седмица, за да анализират плана, полският премиер Доналд Туск го обобщи кратко: „Знаем, че тук не става дума за мир. Става дума за бизнес.“
За мнозина в Белия дом на Тръмп преплитането на бизнес и геополитика не е недостатък, а предимство. Ключови съветници виждат шанс американските инвеститори да спечелят доходоносни сделки в една поствоенна Русия и да станат търговски гаранти на мира. В разговорите с Уиткоф и Къшнър Москва ясно е дала да се разбере, че предпочита американски фирми, а не конкуренти от европейски държави, чиито лидери „говорят доста глупости“ за мирните усилия, казва един от източниците на WSJ: „Това е „Изкуството на сделката“ на Тръмп – да каже: „Ето, уреждам въпроса и това носи огромни икономически ползи за Америка, нали така?““
Въпросът, който историята ще трябва да реши, е дали Путин е разглеждал този подход като начин да сложи край на войната - или като хитър метод да приспи вниманието на САЩ, докато проточва конфликт, който смята за своя неизбежна историческа мисия да спечели, бавно и неумолимо.
Един от признаците, че Путин може би наистина е сериозен, е фактът, че някои от най-доверените му приятели - санкционирани милиардери от родния му Санкт Петербург, сред които Генадий Тимченко, Юрий Ковальчук и братята Аркадий и Борис Ротенберг, са изпратили представители да се срещнат дискретно с американски компании, за да обсъдят сделки за добив на редкоземни елементи и енергийни проекти. Според запознати европейски служители по сигурността и други източници на WSJ, сред идеите е и възобновяване на гигантския газопровод „Северен поток“, саботиран от украински тактически водолази и под европейски санкции.
По-рано тази година Exxon Mobil се е срещнала с най-голямата руска държавна енергийна компания „Роснефт“, за да обсъдят завръщане в мащабния газов проект „Сахалин“, ако Москва и Вашингтон дадат зелена светлина.
На други места бизнесмени, близки до администрацията на Тръмп, се стремят да се позиционират като нови икономически мостове между САЩ и Русия.
Гентри Бийч - приятел от колежа на Доналд Тръмп-младши и дарител на кампанията на баща му - води разговори за придобиване на дял в руски арктически газов проект, ако той бъде освободен от санкциите. Друг донор на Тръмп, Стивън П. Линч, е платил през тази година 600 000 долара на лобист, близък до Тръмп-младши, който му помага да получи лиценз от Министерството на финансите за купуване на газопровода „Северен поток 2“ от руска държавна компания.
Няма доказателства, че Уиткоф, Белият дом или Къшнър са информирани за тези инициативи или координират действията си с тях. Човек, запознат с мисленето на Уиткоф, казва, че специалният пратеник е убеден, че всяко споразумение с Русия ще бъде от обща полза за Съединените щати, а не само за шепа инвеститори.
Уиткоф, който тази година не е пътувал до Украйна, следващата седмица ще посети Русия за шести път и отново ще се срещне с Путин. Той настоява, че не подкрепя никоя страна едностранно. „Украинците се биха героично за своята независимост“, казва Уиткоф, който се е опитвал да вдъхнови украински чиновници с идеята войници да преминават към работа с американски AI центрове за данни срещу заплати по стандартите на Силициевата долина. „Сега е време да се утвърди това, което са постигнали, чрез дипломация“, изтъква той.
„Администрацията на президента Тръмп събра предложения и от украинци, и от руснаци, за да изготви мирно споразумение, което да спре убийствата и да сложи край на тази война“, казва говорителят на Белия дом Ана Кели. „Както самият президент заяви, неговият екип по националната сигурност постигна значителен напредък през последната седмица и споразумението ще продължи да бъде доусъвършенствано след разговори с представители и от двете страни.“
Административен служител посочва пред WSJ, че Къшнър и Уиткоф са се срещнали в Маями с украинския съветник по националната сигурност Рустем Умеров и са разговаряли с украинския президент Володимир Зеленски. По думите му, докато Тръмп „е направил много нови и важни неща по отношение на икономическите стимули“, той и екипът му са фокусирани и върху „геополитическите и военните реалности“.
Докато Уиткоф води разговори с Дмитриев в продължение на девет месеца, някои агенции в администрацията на Тръмп са имали ограничена представа за контактите му с Москва.
В подготовка за срещата на върха в Аляска през август между Тръмп и Путин, Уиткоф и Дмитриев са обсъждали размяна на затворници, която би била най-мащабната двустранна размяна в историята на двете страни. Централното разузнавателно управление, което традиционно управлява преговорите за размяна на затворници с Русия, не е било напълно информирано за предложения обмен. Не е било уведомено и бюрото на Държавния департамент за неправомерно задържани американци. ЦРУ не е отговорило на искания за коментар от WSJ, а Държавният департамент e препратил въпросите към Белия дом.
Служители в отдела за санкции на Министерството на финансите понякога са научавали подробности за срещите на Уиткоф с Москва от британските си колеги, пише още WSJ.
В дните след срещата в Аляска европейска разузнавателна агенция разпространила доклад до някои от най-висшите служители по сигурността на континента, които останали шокирани от съдържанието: вътре били описани търговските и икономическите планове, които администрацията на Тръмп е преследвала с Русия, включително съвместен добив на редкоземни елементи в Арктика.
ГОСТ ОТ МОСКВА
Само няколко седмици след като поема новата си роля като главен преговарящ на президента Тръмп за Русия и Украйна, офисът на Уиткоф се обръща към Министерството на финансите с молба за съдействие да бъде допуснат до Вашингтон руски бизнесмен под санкции.
Кирил Дмитриев, инвестиционен банкер с дипломи от Харвард и Станфорд, говори на езика, който Уиткоф предпочита: бизнес. Той кани Уиткоф в Москва през февруари и го въвежда на тричасова среща с Путин за войната в Украйна. Но Дмитриев е персона нон грата в САЩ - блокиран от Министерството на финансите през 2022 г. заради ролята му като ръководител на Руския фонд за национално благосъстояние, който ведомството определя като „черна каса на Владимир Путин“.
Тръмп е казал на Уиткоф, че иска войната да приключи, и администрацията е готова да поеме риска да приеме пратеника на Путин във Вашингтон. Министърът на финансите Скот Бесънт имал въпроси относно необичайното искане, но в крайна сметка го одобрил.
Дмитриев пристига в Белия дом на 2 април и представя списък с многомилиардни бизнес проекти, които двете държави могат да развият заедно. В един момент държавният секретар Марко Рубио казва на Дмитриев, че Путин трябва да покаже, че е сериозен в намеренията си за мир.
Но Дмитриев смяташе, че бизнес ориентираният му подход успява да пробие ледовете. „Можем да превърнем инвестиционното доверие в политическа роля,“ каза той в непубликувано интервю от същия месец.
През април Дмитриев посрещн Уиткоф в президентската библиотека в Санкт Петербург за нова тричасова среща с Путин. Уиткоф води бележки сам, разчитайки на кремълски преводач, след което докладва на Белия дом от американското посолство. Същия месец европейските съветници по национална сигурност са планирали да се срещнат с Уиткоф в Лондон, за да го включат в своя мирен процес. Но той е зает с другия си ресор - преговорите за прекратяване на огъня в Газа - и не успя да присъства. По-късно един европейски служител го моли да започне да говори със съюзниците по защитената стационарна линия, която държавните и правителствени ръководители в Европа използват за най-чувствителните дипломатически разговори. Уиткоф отказал, тъй като пътувал твърде много.
Междувременно Дмитриев и Уиткоф редовно разговарят по телефона за все по-амбициозни предложения. САЩ и Русия обсъждали големи споразумения за проучване на нефт и газ и за арктически транспорт, е казва Дмитриев пред The Wall Street Journal. „Вярваме, че САЩ и Русия могат да си сътрудничат практически във всичко, свързано с Арктика“, добавя той. „Ако се намери решение за Украйна, икономическото сътрудничество със САЩ може да стане основата за нашите отношения занапред.“
В ИЗЧАКВАТЕЛНА ПОЗИЦИЯ
Американски и руски бизнес лидери тихомълком очаквали, че Уиткоф и Дмитриев ще постигнат пробив, и вече позиционират компаниите си така, че да печелят от евентуален мир.
В тайни разговори старши вицепрезидентът на Exxon Mobil Нийл Чапман се среща с шефа на „Роснефт“ Игор Сечин - бивш личен секретар на Путин - в катарската столица Доха, за да обсъдят завръщането на Exxon в мащабния проект „Сахалин“, чиято реализация е блокирана след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
Exxon, милиардерът инвеститор Тод Боули и други са проучвали възможности за закупуване на активи на „Лукойл“, втория по големина производител на петрол в Русия. САЩ наложиха санкции на „Лукойл“ през октомври, за да увеличат натиска върху Москва, което принуди компанията да предложи чуждестранните си активи за продажба. Elliott Investment Management е разглеждал идеята да купи дял от газопровод, който пренася руски природен газ към Европа.
Наскоро бизнесмени, свързани с Кремъл — Тимченко, Ковальчук и Ротенберг — са предлагали на американски партньори газови концесии в Охотско море, както и потенциално на още четири други локации, според европейски служител по сигурността и друг източник на WSJ, запознат с разговорите. Русия е споменавала също и възможности за добив на редкоземни елементи в района на гигантските никелови мини в Норилск, както и на още до шест неразработени сибирски находища, казват източниците.
Бийч - споменатият вече приятел на Тръмп-младши - е водил разговори за придобиване на 9,9% от арктически LNG проект на „Новатек“, втория по големина руски производител на природен газ (частично собственост на Тимченко), ако САЩ и Великобритания премахнат санкциите му, сочат проектодоговори, прегледани от The Wall Street Journal.
В изявление Бийч казва, че партньорството с „Новатек“ „би донесло значителни ползи за всяка компания, ангажирана с укрепване на американското енергийно лидерство“, и че неговата фирма, America First Global, „активно търси инвестиции, които засилват американските интереси по света“. Той заявява, че „никога не е работил със Стив Уиткоф“, но е „изключително благодарен“ за усилията на Уиткоф и други да прекратят войната в Украйна. Тръмп-младши казал на познати, че не прави бизнес с Бийч.
Междувременно Линч - инвеститор, базиран в Маями - е молил американското правителство да му позволи да участва в евентуален търг за „Северен поток 2“, ако тръбопроводът бъде предложен за продажба при швейцарско производство по несъстоятелност. Линч, който през 2022 г. получи лиценз от Министерството на финансите да финализира придобиването на швейцарския филиал на руската Сбербанк, отдавна търси лиценз за участие в покупката на тръбопровода. Но през април засилва лобирането си, като наема Чес Макдауъл - приятел на Тръмп-младши. Линч се ангажира да плати 600 000 долара на фирмата на Макдауъл в рамките на следващите шест месеца. Представители на Линч се свързали с Уиткоф с искане за среща.
В края на юли Дмитрий Баканов, ръководител на руската космическа агенция „Роскосмос“, посети космическия център „Линдън Б. Джонсън“ на НАСА в Хюстън - първото подобно посещение от 2018 г. насам - както и производствените мощности на Boeing и SpaceX.
Фигурите на шахматната дъска вече заемали местата си, но всичко зависело - поне до известна степен - от това дали Уиткоф ще успее да отключи конфликта, който неговият шеф е обещал по време на кампанията си да реши „за един ден“.
На 6 август Уиткоф отлетя за Москва по покана на Путин за среща, подготвена само няколко дни по-рано. Путин намеква, че иска лична среща с Тръмп. Дава на Уиткоф медал - Ордена на Ленин - който да предаде на заместник-директор на ЦРУ, чийто психично болен син е загинал, воювайки за Русия в Украйна.
На следващия ден Уиткоф се включи чрез видеоконферентна връзка в разговор с висши представители и държавни лидери от ключови европейски съюзници, за да изложи параметрите на това, което според него представлява предложението на Путин. Ако Украйна се съгласеше да отстъпи оставащите приблизително 20% от Донецка област, които Русия не бе успяла да превземе, Москва щяла да се откаже от претенциите си към Запорожка и Херсонска област.
Европейските представители са объркани. Иска ли Путин да каже, че ще изтегли войските си от Запорожка и Херсон, както твърди Уиткоф? Или по-вероятното - че просто обещава да не завладява онези части от провинциите, които след години кръвопролития все още остават под украински контрол? Така или иначе, Украйна гледа с дълбоко недоверие към стойността на всяко обещание от Путин.
На 9 август Уиткоф се оттегля на испанския остров Ибиса. Европейските лидери все още търсеха яснота - от него, от Белия дом и от Държавния департамент — относно това какво точно е предложил Путин.
Уиткоф иска да действа, докато моментът е подходящ, и да организира среща на върха без отлагане. Дмитриев е оптимист, че Уиткоф е възприел руските „чувствителности“: „Вярваме, че Стив Уиткоф и екипът на Тръмп вършат отлична работа, за да разберат руската позиция за прекратяване на конфликта“, казва той пред The Wall Street Journal няколко дни по-рано.
През октомври украинският президент Володимир Зеленски пристигна във Вашингтон с надеждата да осигури далекобойни американски крилати ракети „Томахоук“. Украинската армия искаше да удари руски рафинерии, за да принуди Москва да преговаря при по-благоприятни условия.
Но когато Зеленски пристига, Тръмп вече е разговарял с Путин предния ден и решението е взето: „Томахоук“ няма да има. Вместо това Уиткоф насърчава украинските представители да опитат друга стратегия.
Каква била ползата от шепа ракети, попитал той? По-добре Украйна да поиска от Тръмп 10-годишно освобождаване от американски мита. Това щяло да даде мощен тласък на украинската икономика, настоявал Уиткоф.
„Аз съм в бизнеса на уреждането на сделки. Затова съм тук“, казва той пред WSJ. „Непрекъснато чукаме на вратата и измисляме нови идеи.“





)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)