Зеленски: „Работим със САЩ, за да търсим компромиси, които ни укрепват, а не отслабват“

Основният принцип, който запази Европа мирна по-дълго от всеки друг период в историята, трябва да бъде спазен

Това каза украинският президент Володимир Зеленски, имайки предвид, че границите не могат да бъдат променяни със сила.

Говорейки чрез видеовръзка на откриващата сесия на парламентарната среща на Кримската платформа в Швеция, той предупреди, че ако този принцип „не работи в Европа, тогава къде би работил?“, предава The Guardian.

По отношение на разговорите в Женева през уикенда Зеленски каза, че Украйна „работи в тясно сътрудничество със САЩ, с европейските партньори и с много, много други, за да определим стъпки, които могат да прекратят руската война срещу нас… и да донесат истинска сигурност“.

Той заяви, че руският президент Владимир Путин се стреми да получи „правно признание за това, което е откраднал, за да разруши принципа на териториалната цялост и суверенитета“.

САЩ и Украйна заявиха, че има напредък в усилията за прекратяване на войната с Русия, но детайли няма

Зеленски определи разговорите със САЩ като позитивни, като подчерта, че страните са се договорили по „изключително чувствителни“ теми като освобождаването на украински военнопленници и отвлечените от Русия украински деца, но отбеляза, че „за да постигнем истински мир, е нужно повече“.

„Ние продължаваме да работим с партньорите, особено със Съединените щати, и да търсим компромиси, които ни укрепват, а не отслабват. И ще продължим да обясняваме колко опасно е да се правим, че агресията е нещо, което може просто да се пренебрегне и да продължим напред.“

Той призова лидерите „да не бъдат пасивни наблюдатели на историята“ и „да не мълчат“, а да защитят ключовите принципи на следвоенния мир в Европа: „че границите не могат да се променят със сила, че военнопрестъпниците не трябва да избягват правосъдие и че агресорът трябва да плати изцяло за войната, която е започнал“.

По последния въпрос Зеленски подчерта, че „затова решенията относно руските активи са жизненоважни“, като призова тези решения да бъдат подкрепени и натискът върху Русия да продължи.

WSJ: За Зеленски е по-опасно да отстъпи на Тръмп, отколкото да му се противопостави

Междувременно председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви, че е разговарял с украинския президент Володимир Зеленски „за да получи неговата оценка на ситуацията“ преди днешната неформална среща на лидерите от ЕС относно Украйна, която се провежда паралелно със срещата на върха ЕС–Африка.

„Обединената и координирана позиция на ЕС е ключова за добър резултат от мирните преговори – както за Украйна, така и за Европа“, добави той.

Кремъл: Няма планирани срещи между Русия и САЩ тази седмица

От Кремъл съобщиха, че засега няма планове за среща между руска и американска делегация тази седмица и че Москва е била информирана за напредъка на разговорите в Женева.

Говорител на Кремъл отказа да коментира съобщенията за промени, поискани от европейските лидери, като заяви, че би било неправилно подобни преговори да се водят чрез медиите, предава Reuters.

Европейският отговор: Пълен текст на контра-предложението към американския мирен план за Украйна

Чешкият президент: Украйна трябва да бъде на масата на преговорите, иначе рискуваме „нова Мюнхенска сделка“

Чешкият президент Петр Павел казва, че Украйна трябва да участва напълно във всички преговори за мир с Русия. Изключването ѝ, посочва той пред полската телевизия TVN24+,, би създало паралели с Мюнхенското споразумение от 1938 г., като подчерта: „това е тяхна територия, тяхна държава, техни хора, техният живот“.

Интервюто за TVN24+ е проведено преди преговорите в Женева. В него Павел предупреждава, че всякакви решения без същественото участие на Украйна ще събудят болезнени спомени от Мюнхен — „а ние, чехите, много добре знаем какво е това“.

През 1938 г. Великобритания, Франция, фашистка Италия и нацистка Германия подписват споразумение, което трябва да умилостиви нарастващия териториален апетит на Адолф Хитлер, като позволява анексията на части от Чехословакия.

Павел отхвърля и някои от първоначално съобщените руски искания - например ограничения върху правото на Украйна да се присъединява към съюзи като НАТО или ЕС.

Чешкият президент, който е бивш генерал от НАТО, служил във военния комитет на Алианса, все пак казва, че макар „самата мисъл за загуба дори на инч територия да е изключително болезнена“ за украинците, при текущата ситуация на бойното поле „реалистично, известна загуба на територия [в полза на Русия] е много вероятна“.

Той настоява обаче, че подобна територия никога не бива да бъде призната като „юридически руска“.

Европейските акции в сектора на отбраната и цените на газа падат на фона на преговорите по мирния план за Украйна

Опирайки се на своя опит в сигурността, Павел казва още, че Западът трябва да се стреми към по-широки договорености с Русия — като обновяване на споразуменията за контрол върху оръжията и регулации за военни учения.

Павел предупреждава и за опасността от вътрешни разногласия в НАТО. Ако Русия „усети, че сме достатъчно слаби или нерешителни“, тя би се възползвала от това.

„Досега успявахме ефективно да възпираме всяка руска агресия срещу съюзник от НАТО.“

Но ако партньорите демонстрират, че „нямат решителност да се защитават взаимно“, това би открило пространство за Москва да го използва - ако не за да завземе територия, то за да унижи Алианса.

Той дава и конкретен сценарий:

„Как по-добре би могъл някой да покаже слабостта на НАТО, освен чрез ограничено военно действие срещу отдалечена държава от Алианса, например част от Естония, за да се породи вътрешен дебат дали всички наистина искаме да влезем във война за парче земя в Естония?

И ако решението е да не се задейства член 5 и да не застанем твърдо зад малък съюзник, това би било огромна победа за Русия.“

На въпрос дали НАТО разполага с необходимите способности да защити съюзническа територия или остава съмнение, той отговори: „Не бих казал, че е голям въпросителен знак, но честно казано — имаме още домашно за писане в това отношение.“