Докато Съединените щати се подготвят за мащабни чествания на основополагащите принципи, върху които е изградена държавата, все по-малко американци смятат страната си за изключителна, показва ново проучване.

Анкетата на Центъра за изследване на обществените въпроси AP-NORC разкрива нарастващо безпокойство сред американците относно бъдещето на демокрацията, особено сред младите хора. Данните рязко контрастират с празничната атмосфера, в която общности из цялата страна отбелязват 250-годишнината от създаването на САЩ.

Според проучването едва около една четвърт от американците са на мнение, че САЩ превъзхождат всички останали страни в света. Други 44% определят родината си като една от най-великите нации, наред с още няколко държави. Същевременно близо трима на всеки десет анкетирани смятат, че има по-добри места за живот от Америка – усещане, което бележи сериозен ръст спрямо регистрираните 19% при аналогично изследване на AP-NORC от юни 2016 г.

Данните сочат също, че в американското общество липсва консенсус по въпроса дали многообразието е ключов компонент от националната идентичност. В същото време опората в други ценности, възприемани традиционно като основа на страната, също отслабва. Процентът на хората, според които демократично избраното управление е от критично значение за облика на нацията, прогресивно намалява. Днес около две трети от пълнолетните граждани виждат в демократично избраното управление стълб на националната идентичност, докато през 2021 г. този дял е бил 80%.

„Не е проблемът в самата демокрация“, казва пред Associated Press 24-годишната Дерика Уол от Чикасо, щата Алабама. „Проблемът са хората, които избираме на тези постове.“

Според нея политическият елит е компрометирал система, чиято първоначална цел е била да гарантира народното представителство и да предотвратява злоупотребата с власт.

„Америка вече не е това, което беше. Мисля, че бащите основатели щяха да бъдат доста разочаровани от сегашното ѝ състояние.“

Все по-малко американци определят демокрацията като ключова част от националната идентичност 

Данните разкриват, че младото поколение в САЩ е много по-малко склонно от по-възрастните си съграждани да вярва в американската изключителност.

Докато цели 44% от американците под 30 години смятат, че по света има по-добри държави от тяхната собствена, сред хората на възраст над 60 години този дял е наполовина по-нисък – 22%. Младежите проявяват и далеч по-голям скептицизъм към ролята на демокрацията. Едва половината от анкетираните под 30-годишна възраст я посочват като фундаментална част от националната идентичност, в рязък контраст с 81% от хората в предпенсионна и пенсионна възраст.

Уол коментира, че създателите на американската конституция са вярвали, че чрез разделението на властите изграждат трайни механизми срещу концентрацията на прекалено голямо влияние в едни ръце. Според нея обаче те не са допуснали колко лесно би се сринала тази защита, ако хората в самата система спрат да я бранят.

„Мисля, че буквално биха се обърнали в гробовете си“, отбелязва тя. „Щяха да бъдат много разочаровани от нас.“

Усещането, че държавната машина е спряла да работи в интерес на обществото, обаче далеч не е характерно само за младите. Кент Стейдж, 62-годишен армейски ветеран и регистриран гласоподавател на Републиканската партия от Индиана, също е загубил вяра, че настоящото управление е способно да реши проблемите на нацията. Неговото виждане е, че са нужни лимити за броя на мандатите, както и повече представители на работническата класа в политиката.

Стейдж допълва, че държавните служители масово вземат решения, водени от личен интерес и облаги за семействата си, докато обикновените хора са принудени да работят до изтощение, за да свързват двата края.

Все повече американци смятат, че е по-трудно да успееш

Проучването разкрива и масово разочарование от идеята за Америка като земя на неограничените възможности.

Половината от анкетираните (51%) смятат, че т.нар. американска мечта – вярването, че упоритият труд гарантира успех – е останала в миналото. Около една трета вярват, че тя все още е реалност, а 15% са на мнение, че никога не е съществувала.

Джак Хермансън, 27-годишен софтуерен разработчик от Денвър, казва, че възгледите му са се преобърнали, след като съпругата му, която е инженер, срещнала огромни трудности в търсенето на работа.

„Това наистина разруши представата ми, че ако работиш здраво, ще получиш това, което заслужаваш“, посочва той.

Едва 22% от американците под 30 години вярват, че Американската мечта е все още жива, докато сред хората над 60 години този оптимизъм се споделя от 46%.

31-годишната Анджела Тумбс работи в социален дом в Атланта. Тя разказва, че възрастните хора, за които се грижи, често си спомнят как без проблем са си купували дом още с първата си заплата на около 20-годишна възраст и днес трудно проумяват препятствията пред младото поколение. Наскоро на самата Тумбс се наложило да се откаже от самостоятелния си апартамент и да наеме стая, за да свързва двата края.

Скептицизмът към Американската мечта е значително по-остър сред демократите и независимите избиратели, отколкото в лагера на републиканците. Общо 57% от републиканците са убедени, че тя все още е валидна, докато същото мислят едва една четвърт от независимите и едва 17% от привържениците на Демократическата партия.

Републиканците са и много по-склонни да смятат, че САЩ превъзхождат останалите държави. Около половината от тях поставят страната над всички останали в света, докато на това мнение са едва 7% от демократите.

Куинтин Шарп, 28-годишен финансов консултант и републиканец от курортно градче край езерото Женева в Уисконсин, е сред хората, които не са изгубили вяра в американския успех.

„Това е един велик експеримент“, твърди той.

„Възможностите съществуват за хората, които са готови да работят за тях. Страната е меритокрация и най-добрите идеи, най-силната работна етика и най-способните хора успяват независимо от расата, цвета на кожата или други подобни фактори.“ 

Разделение по въпроса за многообразието

Малко над половината американци – 56% – са на мнение, че споделената култура и общите ценности са от критично значение за националната идентичност. Този резултат бележи спад спрямо 2017 г., когато делът им е бил 65%. По-младите поколения са далеч по-малко склонни от по-възрастните да вярват, че съществуването на единен модел от ценности е определящ за облика на страната.

Същевременно обществото остава дълбоко разделено по въпроса за културното многообразие. Около половината от анкетираните (51%) смятат, че възможността хора от цял свят да търсят спасение от насилие или по-добри икономически възможности в САЩ е важна част от американската идентичност. Близо 55% са на същото мнение и за смесването на различни културни традиции и ценности.

По този въпрос обаче има сериозна политическа бариера: едва четирима от десет републиканци виждат в културния синкретизъм стълб на нацията, докато в лагера на демократите този процент достига 76%.

70-годишната Роуз Нунес от Сан Антонио, която е бивш собственик на малък бизнес, посочва, че в страната се усеща силно подповърхностно напрежение, което засяга най-вече испаноговорящите общности. По думите ѝ много хора вече не излизат без документи, удостоверяващи имиграционния им статут, от страх от внезапни проверки.

„Трудно е да празнуваш, когато отношението към имигрантите и цветнокожите общности е толкова силно негативно“, допълва тя по повод предстоящите чествания на 250-годишнината на САЩ.