Президентът на САЩ Доналд Тръмп е отхвърлил иранско предложение за седемдневно прекратяване на огъня и е казал на свои сътрудници, че очаква да възобнови бомбардировките срещу Иран след междинните избори през ноември, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на свои източници.

Предложението на Техеран предвижда отваряне на стратегическия Ормузки проток и подновяване на ядрените преговори със САЩ в рамките на седем дни, ако Вашингтон приеме поставените условия. Според Reuters Иран е заявил готовност да отвори пролива до седмица, ако САЩ намалят военния натиск и вдигнат блокадата върху иранските пристанища.

Условията на Техеран включват прекратяване на това, което иранската страна определя като американски „актове на агресия“, край на морската блокада и икономическия натиск, както и размразяване на част от иранските активи. Според информацията на WSJ Иран е предложил и връщане към преговори по ядрената си програма, но Белият дом не е склонен да отстъпи от натиска, който според Вашингтон трябва да принуди Техеран да приеме по-благоприятни за САЩ условия.

Зад публичните сигнали за дипломация обаче стои много по-несигурна картина. По данни на WSJ американската страна продължава да преговаря с Иран чрез посредници, включително по искания, свързани с предотвратяване на възможността Техеран да разработи ядрено оръжие. В същото време Тръмп е скептичен, че Иран ще изпълни американските условия, и е казал на екипа си, че смята нова въздушна кампания за вероятна.

Това поставя конфликта в особено нестабилна фаза – между война и дипломация. Американският президент публично твърди, че политическият календар няма да влияе върху решенията му спрямо Иран, но според WSJ перспективата за действия след междинните избори вече присъства в разговорите във Вашингтон. AP съобщи по-рано, че в речта си пред Общото събрание на ООН Тръмп е защитил решението за започване на войната срещу Иран и е предупредил за възможни нови военни действия при липса на сделка.

Ормуз остава ключът

Ормузкият проток е една от най-важните енергийни артерии в света, а ограниченията върху корабоплаването през него вече се отразяват тежко върху енергийните доставки от Близкия изток. Именно затова предложението на Техеран за отваряне на пролива е централно в дипломатическите разговори.

По информация на WSJ Иран настоява САЩ да вдигнат морската блокада, да размразят част от иранските активи и да облекчат санкциите върху петролния износ. В замяна Техеран би отворил Ормуз и би започнал преговори по ядрената си програма.

Вашингтон обаче засега отказва да премахне морското ембарго. Според американски представители, цитирани от WSJ, администрацията смята, че икономическият натиск в крайна сметка ще принуди Иран да подпише споразумение при условия, приемливи за САЩ и арабските държави в Персийския залив.

Регионалните посредници, сред които Катар, се опитват да върнат двете страни към преговори. Но вътрешната динамика в Иран усложнява процеса. Според WSJ ирански дипломати признават задълбочаващата се икономическа криза, докато Корпусът на гвардейците на Ислямската революция настоява за по-твърда линия и е готов за продължителна война.

Хутите засилват атаките срещу Саудитска Арабия

Докато директните сблъсъци между САЩ и Иран са намалели през последните седмици, напрежението в региона се прехвърля и през съюзниците на Техеран. Подкрепяните от Иран хути в Йемен засилиха атаките си срещу Саудитска Арабия.

Саудитската коалиция съобщи, че е прихванала и унищожила дронове и балистични ракети, насочени към саудитски цели, включително Рияд и района на Хамис Мушайт в югозападната част на страната. AP съобщи по-рано този месец, че Саудитска Арабия е потвърдила опит за ракетна атака срещу столицата Рияд от страна на хутите, като саудитските власти са прихванали ракетата и не са съобщили за жертви или щети.

Хутите твърдят, че са атакували „чувствителни“ обекти в Рияд. Миналата седмица The Guardian съобщи за гъст дим и пламъци в близост до основното летище на саудитската столица след атака, за която отговорност поеха хутите.

Тези атаки поддържат риска от регионална ескалация, въпреки дипломатическите усилия около Общото събрание на ООН.