Разузнаване през рекламите: Как данните от телефона се продават на служби и армии
Информацията може да послужи за установяване на местоположение, домашни адреси и дори религия и здравословно състояние
,fit(1001:538)&format=webp)
Във време, в което онлайн животът е по-наситен, отколкото реалният, е логично рисковете в интернет пространството да се умножават. Вероятно милиони хора по света не знаят, че могат да станат обект на проследяване заради наглед невинни дейности като отбелязване на резултати от тренировка във фитнес приложение, търсене на партньор или активност в социалните мрежи.
Но истината е, че тези дейности крият рискове. А това важи с още по-голяма сила, когато човекът заема отговорна позиция – високопоставен чиновник, военен или работещ в службите за сигурност. Не са един и два случаите, в които такива хора са били изложени на опасности или са ставали за смях с непредпазливостта си.
Всъщност следенето на интернет активността е достигнало до такива размери, че държави като Русия и Украйна вече имат отделни звена за онлайн разузнаване. Тези структури използват фалшиви профили, за да шпионират или вербуват потенциалните си мишени с цел те да издадат военни тайни или друга чувствителна информация. Още през 2018 г. израелската армия проведе мащабна операция, след като разкри, че терористичната групировка „Хамас“ използва приложения за запознанства, за да хаква телефоните на израелски войници.
Оттогава е ясно, че приложенията за запознанства са слабо място. Но не са само те.
Миналата година френският вестник „Le Monde“ разказа в серия разследвания как чрез телефона на френски военноморски офицер е било разкрито местонахождението на самолетоносача „Шарл де Гол“. Това се случва чрез проследяване на данни от фитнес приложението Strava. Докато самолетоносачът се придвижва към Близкия изток, въпросният офицер не пропуска обичайната си тренировка с бягане и въвежда данните в приложението. Проблемът е, че профилът му е незащитен и така лесно може да се установи местоположението му. Така се оказва, че офицерът въвежда данни за обиколките, а в приложението се показва, че той се намира в средата на Средиземно море.
Чрез друго популярно приложение – Polarsteps, което се използва за отбелязване на пътувания и екскурзии, се оказа, че може да бъде установено местоположението на редица военни и държавни служители, показва разследване на изданието „Follow The Money“. Нещо повече, проследявайки движението на тези хора, журналистите успяват да идентифицират домашните им адреси и дори училищата на децата им.
Притесненията за разкриване на данни чрез такива приложения са толкова сериозни, че американската армия обмисля пълна забрана за ползване на лични устройства, пише El País.
Рисковете обаче не произтичат само от непредпазливото поведение на отделни хора. Повечето приложения събират огромен обем данни за клиентите си като местоположение, модел на устройството и история на онлайн активността, а след това могат да ги продават. На много места по света тази търговия е законна, а цените не са никак високи – през 2023 г. група учени от американския университет „Дюк“ купува огромна база данни срещу 0,10 долара за всеки запис. Чрез проучване на информацията учените успяват да идентифицират имената и адресите на редица военни, както и къде служат и дори каква религия изповядват или какво е здравословното им състояние.
Според доклад на германската неправителствена организация Interface такъв тип данни се използват с разузнавателни цели в Унгария, Нидерландия, Австрия, Франция, Германия и Великобритания.
„Стигнали сме до момента, в който информация, събирана от частни компании, може да се използва за военни цели. Целта на бизнес организациите и на разузнавателните служби е еднаква – да събират огромен обем данни и да ги систематизират“, казва Тор Ерлинг Бьорстад, учен и консултант по въпросите на сигурността в норвежката компания Mnemonic.
Съвсем наскоро американската армия обяви, че е блокирала възможностите за персонализирани реклами на устройства, ползвани от военнослужещи. Това се случва, след като командването съобщи за множество сигнали, според които врагове на САЩ използват данни от бизнес организации, за да установят местонахождението на американски военни в чужбина. Не бе съобщено кои са вражеските сили, но се предполага, че става дума за държави от Близкия изток и най-вероятно Иран.
По правило данните, които се продават, обхващат дълги периоди от време. Когато обаче има война, ситуацията се променя. Според Бьорстад купувачите най-вероятно търсят информация в реално време, което оскъпява продукта.
„Предполагам, че те наддават, за да получат достъп до такива данни“, казва той.
Това е т.нар. наддаване в реално време (Real Time Bidding – RTB) и представлява сложен, но бърз процес. Задейства се, когато потребител отвори определен уебсайт или приложение, съдържащи реклами. В рамките на микросекундите, необходими за зареждане на страницата, информация за устройството се предоставя на потенциални рекламодатели, които наддават в реално време за правото да разположат своите реклами на тези места.
Google и Meta доминират значителна част от световния пазар на дигитална реклама чрез RTB и разчитат сериозно на този механизъм като източник на приходи. Alphabet, която притежава Google, отчете приходи от реклама в размер на 294 милиарда долара през 2025 г., което е 73,2% от общите ѝ приходи, докато Meta – компанията майка на Facebook – реализира приходи от 196,175 милиарда долара, или 97,6% от общите приходи.
През 2022 г. разследване на изданието ProPublica разкри, че RuTarget, руска компания за рекламни технологии, собственост на държавната банка „Сбербанк“, е продължила да получава данни от аукционната система на Google и след нахлуването в Украйна.
Година по-късно Bloomberg установи, че израелската фирма за киберсигурност Rayzone в продължение на години е събирала данни чрез собствената си платформа за закупуване на дигитална реклама.
През 2024 г. разследване на Wired разкри, че компанията Gravy Analytics е придобивала данни за местоположението чрез RTB системата и ги е продавала на американски служби за сигурност като ФБР, Агенцията за борба с наркотиците и Службата за имиграционен и митнически контрол.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)