Изкуството като съпротива срещу забравата в света на Ай Уейуей
В интервю за The Guardian китайският художник говори за новата си инсталация от 500 бойни каски, войната и отговорността на изкуството към реалността
,fit(1001:538)&format=webp)
Дълбоко в португалската област Алентежу се намира имението, в което Ай Уейуей живее през последните шест години. В интервю за The Guardian един от най-разпознаваемите съвременни художници разказва за най-новата си творба Mushrooms („Гъби“), представена тази година пред Музея за съвременно изкуство в Сидни.
Новата му арт-инсталация е дълга 40 метра и включва 500 еднакви чугунени скулптури на бойни каски, разположени върху повдигната платформа. Заглавието препраща към визуалната прилика между каските и шапките на гъбите, но и към асоциациите с разпад, смърт и крехкостта на човешкия живот по време на война.
Ай определя „любопитството“ и „скуката“ като основни двигатели на творческия си процес, а произхода на конкретната работа – като „много прост“.
През 2015 г. той започва работа по документалния филм Human Flow, посветен на миграционната криза, като заедно с екипа си посещава 23 държави. Проектът насочва вниманието му към причините, които принуждават милиони хора да напускат домовете си, а впоследствие и към механизмите и оръжията на съвременните конфликти.
„Две години изучавах военната сфера – арсеналите, кой проектира бомбите и как се използват. След това, когато Русия заплаши Украйна и Киев поиска помощ от Германия, германският канцлер им предложи 5000 каски. Засмях се“, разказва Ай.
„Помислих си, че това е интересно. В началото на конфликта можеше да се каже, че Германия или Европа не разбираха естеството на войната.“
Миналата година Ай посещава четири пъти украински войници на фронтовата линия. Събира снимков материал, който планира да включи в бъдещ свой филм. Художникът подчертава обаче, че пътуванията му в Украйна не трябва да се разглеждат единствено като проучване за нов проект.
„Никога не планирам живота си така, че после да мога да създам произведение – нито създавам изкуство заради живота си“, обяснява той.
Върху Mushrooms влияние оказва и мястото, за което е предназначена творбата. Ай описва пространството пред Музея за съвременно изкуство в Сидни като красиво, с гледка към Операта в града.
„Тази сграда олицетворява рационалното и спокойното удоволствие от красотата. Но в същото време трябва отново да напомним, че по света се водят войни и че мирът е жизненоважен за всяко цивилизовано общество“, коментира художникът.
Ай критикува това, което възприема като колективна амнезия по отношение на състоянието на международната политика и отказ от изправяне пред реалността.
„Не можем да бъдем слепи. Не можем да твърдим, че не знаем каква е ситуацията“, настоява той. „Знаете каква е ситуацията, просто се преструвате, че не е така.“
В контекста на случващото се в Газа художникът говори и за загубата на усещане за свързаност в съвременния свят. Според него трябва да се осъзнае, че „ако несправедливост бъде извършена спрямо един човек, тя засяга и цялото човечество“.
Ай е критичен и към ролята на съвременното изкуство и способността му да се занимава с реалните проблеми на обществото. Според него голяма част от произведенията, представяни от институциите, са се отдалечили от една от основните функции на изкуството – да оспорва установения ред.
„Изкуството днес е силно покварено – според мен 90% от онова, което виждаме в повечето институции или в така наречените артистични среди, е просто боклук. Истинското изкуство поставя под въпрос съществуващия ред“, смята той.
За Ай изкуството не трябва просто да представя красотата, а да поставя под съмнение установените представи за политиката, живота и човешките отношения. По думите му обаче подобни произведения рядко се насърчават, а голяма част от изкуството в музеите остава „по-скоро декоративно и сантиментално, отколкото свързано с човешките борби и реалността, в която живеем“.
Това разбиране се вписва и в идеята зад Mushrooms. Китайската дума за гъба – 蘑菇 (mógū) – може да носи асоциации с бавност, забавяне и протакане, които кореспондират с недоволството на художника от темпото, с което обществото и институциите реагират на проблемите около тях.
Въпреки че определя себе си като „най-интервюирания човек“ и твърди, че е давал повече от 1000 интервюта, Ай не разглежда работата и живота си като последователност от предварително определени цели.
„Единственото, което трябва да се опитваме да правим, е да живеем така, че животът ни естествено да улавя светлината“, обобщава той.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)