На 81 години британският писател М. Джон Харисън се превърна в най-възрастния носител на престижната литературна награда „Букър“. Отличието му беше присъдено в понеделник вечерта на церемония в Лондон за романа The End of Everything („Краят на всичко“) – постапокалиптична история за Великобритания, останала без правителство и откъсната от останалия свят след мистериозна катастрофа.

Победата на Харисън, който има зад гърба си повече от пет десетилетия литературна кариера, е забележителна не само заради възрастта му. Той е и първият автор, започнал творческия си път в научната фантастика, който печели отличието, отбелязва главният изпълнителен директор на фондация „Букър“ Габи Ууд, цитирана от Financial Times.

Макар романът да предизвиква противоречиви реакции заради нетипичния си повествователен подход, журито взема единодушно решение да го отличи с наградата от 50 000 британски лири. Председателят му, британската историчка Мери Биърд, определя произведението като „политиката на настоящето, видяна през призмата на бъдещето“.

„Това не е награда за цялостно творчество“, подчертава тя, като посочва, че решението е основано на качествата на самия роман.

„Справедливост за Switzy“: Романът, чието отпадане от надпреварата за „Букър“ разгневи читателите

Свят след катастрофата

Действието на The End of Everything, тринадесетия роман на Харисън, се развива във Великобритания през XXI век, години след необяснима катастрофа, довела до разпадането на обществения ред. Страната е останала без функциониращо управление, а връзките ѝ с останалия свят са прекъснати.

Причините за бедствието не са напълно изяснени. То е свързано с появата на загадъчни извънземни същества, наречени iGhetti, които идват от „астралния план“ и проявяват особен интерес към големите световни финансови центрове.

На този фон историята проследява Филип Тенънт, който събира предмети, изхвърлени от морето, и неговата леля Марни – 70-годишна художничка. Двамата се опитват да оцелеят по югоизточното крайбрежие на Англия, където последиците от разпадането на цивилизацията се проявяват както в отделни изблици на насилие, така и в привидно обикновеното ежедневие. 

Към тях се присъединява загадъчно същество, което Филип открива в морето. Първоначално с размерите на бебе, то постепенно придобива човешки ръст, усвоява езика, научава се да шофира и започва да прави проницателни наблюдения за хората и света около себе си.

В романа континентална Европа сякаш е изчезнала. Хората ежедневно се отправят към крайбрежието с надеждата да напуснат острова, но никой не знае дали отвъд морето все още съществува място, където могат да намерят убежище.

Изолацията на Великобритания от останалия свят позволява и политически прочит на произведението, включително като аналогия с Брекзит. 

Роман, който отказва да даде всички отговори

Една от най-отличителните характеристики на книгата е съзнателният отказ на автора да обясни напълно събитията и устройството на света, който описва. Харисън оставя съществени празнини в повествованието, така че читателите да изпитат същото объркване и несигурност като героите.

„The End of Everything е за опита да живееш така, сякаш нищо не се е объркало. Това е история за катастрофа, в която самата катастрофа е неспособността да разбереш какво се случва“, обяснява писателят, цитиран от BBC.

Роман за тайванската кухня и колониалното минало донесе първа награда „Букър“ за превод от мандарин

По думите му целта е част от недоумението и объркването на персонажите пред бъдещето и срещата с извънземното да бъдат пренесени върху читателя.

Този подход разделя литературните критици.

The Guardian оценява положително произведението, но предупреждава, че то няма да допадне на всеки. The New York Times отбелязва, че колкото повече подробности научаваме за разрушения свят в романа, толкова по-трудно става да го разберем.

Literary Review го определя като произведение с необичайна красота, съчетаващо нежност и ужас, докато The Telegraph сравнява читателското преживяване по-скоро със сънуване, отколкото с обикновено четене.

Въпреки мрачната тематика журито открива в книгата и неочакван хумор.

„Това е трудно четиво, но някои от най-добрите художествени произведения са трудни“, коментира Мери Биърд.

Според нея романът преобръща представите на читателя, предизвиква иронична усмивка и, изненадващо предвид темата си, оставя усещане за оптимизъм.

Особено внимание журито отделя и на образа на Марни, която постепенно развива деменция, но продължава да притежава богат вътрешен свят, самостоятелност и силен инстинкт за оцеляване.

Според Габи Ууд заболяването предлага и възможен ключ към разбирането на цялото произведение, тъй като в този свят след катастрофата всичко е объркано и разстроено.

Българският роман „Остайница“ на Рене Карабаш влезе в краткия списък за „Букър“ 2026

От научната фантастика до най-престижните литературни отличия

Литературният път на Харисън започва през 60-те години на миналия век. През следващите десетилетия той изгражда вярна читателска аудитория и постепенно се утвърждава като автор, който преминава отвъд традиционните жанрови граници.

Творчеството му включва 13 романа, пет сборника с разкази и книга, определяна като „анти-мемоар“.

Въпреки че самият Харисън не обича да поставя творчеството си в жанрови рамки, той си е спечелил репутацията на един от големите майстори на литературната научна фантастика. 

 Писателката Оливия Лейнг дори го описва като „липсващото еволюционно звено между Уилям Бъроуз и Вирджиния Улф“ – сравнение, което отразява необичайното съчетание между жанрово въображение и експериментална литературна форма в произведенията му.

Според Габи Ууд Харисън е оригинален мислител и писател, който не се подчинява на жанровите ограничения и се отнася сериозно към идеите. Тя подчертава, че The End of Everything демонстрира задълбочено познаване на романната форма и съзнателно нарушава нейните правила.

„Макар да е силно смущаваща, The End of Everything всъщност не е странна книга. Това е реалистичен роман за странен свят, населен с отчаяни герои, изгубили своите ориентири“, допълва Ууд.

С тазгодишната си победа Харисън изпреварва канадската писателка Маргарет Атууд като най-възрастния лауреат в историята на наградата.

„Замислен в сянката на провала“: Flesh на Дейвид Салай спечели „Букър“ 2025

Единодушно решение след оспорвана надпревара

Изборът на победител идва след продължителни обсъждания между членовете на журито, в което освен Мери Биърд участват поетът Реймънд Антробъс, журналистката и литературна критичка Ребека Лиу, писателката Патриша Локууд и музикантът Джарвис Кокър, фронтмен на групата Pulp.

Сред останалите финалисти са двама предишни носители на „Букър“ – Дъглас Стюарт с John of John и Марлон Джеймс с The Disappearers. За отличието се състезават още Люк Кенард с Black Bag, Ребека Пери с May We Feed the King и американската писателка Елизабет Страут с The Things We Never Say.

Още при обявяването на краткия списък през септември Биърд признава, че изборът на шестте произведения е бил изключително труден.

Финалното заседание също преминава през разногласия и оживени дебати, но в крайна сметка членовете на журито постигат единодушие в полза на Харисън.

Отличието е първата победа за Serpent’s Tail, издателски импринт на независимата компания Profile Books.

Наградата е връчена на Харисън от миналогодишния лауреат Дейвид Салай, отличен за романа „Плът“.

Учредена през 1969 г., наградата „Букър“ се присъжда ежегодно за роман, написан на английски език и публикуван в рамките на съответния период за участие. Тя остава едно от най-престижните отличия в англоезичната литература.