Портрет от британска колекция, който дълго време е считан за копие на картина на Рембранд, всъщност може да се окаже дело на нидерландския художник от 17-ти век, твърди сензационно експерт по произведения на изобразителното изкуство.

Всяка от двете картини в серията Old Man with a Gold Chain, датираща от началото на 30-те години на 17 век, представя възрастен мъж, носещ златна верижка и шапка с пера, в почти в естествена големина.

За първи път от почти четири века насам двата портрета бяха събрани отново от Художествения институт в Чикаго, който притежава безспорната версия, нарисувана върху дърво. Другият портрет, който е по-малък и е нарисуван върху платно, е предоставен от сър Франсис Нюман, предприемач от Кеймбридж, и е обозначен като „копие“ от ателието на Рембранд, разказва The Guardian.

Въпреки това изследователят Гари Шварц е стигнал до заключението, че и двете картини са дело на майстора. Освен качеството им, той твърди, че много нидерландски художници от този период са създавали реплики на собствените си картини.

През 1699 г. френски съвременник на Рембранд отбелязва: „Няма почти нито един художник в Нидерландия, който да не е повторил някоя от своите творби, защото му е харесала или защото е поискал да направи точно същата“.

„Въпросът е дали ще се опитаме да приемем, че Рембранд е авторът. Намирам това за вълнуващо, защото отваря възможности да погледнем по друг начин на много картини“, твърди Шварц пред британското издание.

„Ако Рембранд е имал поръчка за реплика на своя привлекателен „Старец“, какъв би бил най-ефективният и ефикасен начин да я изработи? Да възложи задачата на ученик, чиято работа ще трябва да бъде коригирана – а картината на Нюман не показва следи от корекции – или да повтори стъпките, които току-що е направил, когато те все още са свежи в ума и ръката му? Със сигурност второто има повече смисъл. Това предположение обяснява изключителното качество на платното“, добавя експертът.

Рентгеновите и инфрачервените изображения на картината от Чикаго разкриват подрисунка, в която се виждат корекции в костюма на мъжа. „Ако това беше ученик, той щеше да допусне грешки, които майсторът да иска да поправи. Тази картина е толкова точна“, уверява Шварц.

Прадядото на сър Франсис Нюман купува картината като произведение на Рембранд през 1898 г. от лондонската галерия Agnews за значителна сума. Но когато през 1912 г. се появява другата, тя била отхвърлена от известния германски изкуствовед Вилхелм Боде, който стигнал до заключението, че става дума за „умела репродукция“.

Шварц, който е автор на многобройни книги за Рембранд и нидерландската живопис, и току-що е публикувал нов том от поредицата World of Art, твърди, че Боде не е предложил „никакви сериозни аргументи в подкрепа на твърдението си“.

Версията на Нюман е излагана само веднъж преди това, през 1952 г., като част от изложба в Кралската академия в Лондон. „В каталога я наричаха оригинал на Рембранд. Но експертите, посетили изложбата, поправиха това, а в списание Burlington имаше статия на водещ нидерландски историк на изкуството, който заяви, че е копие“, допълва Шварц.

Въпреки че много от детайлите изглеждат еднакви и в двете картини, внимателният преглед разкрива разлики, Докато миглите в картината от Обединеното кралство са изобразени с миниатюрни мазки от светла боя, тези в картината от Чикаго са създадени чрез надраскване на тъмната боя, докато тя все още е била влажна, за да се разкрие светлия слой отдолу.

Въпреки това, проучване на Института Hamilton Kerr към Университета в Кеймбридж установява, че платното и цветните пигменти на версията от Обединеното кралство съответстват на тези, използвани от Рембранд. Установен е и същия маслен, двойно грундиран слой, използван в осем картини на Рембранд, датиращи от 1632 и 1633 г.

Художественият институт в Чикаго заявява, че след преглед на инфрачервени сканирания, рентгенови снимки и анализ на пигментите, разликите между двете творби сочат, че версията от Обединеното кралство е репродукция. Но признават, че „дискусията относно целта и авторството на тези копия продължава да се развива“.

Попитан дали винаги е вярвал, че това е Рембранд, Нюман отговаря: „Моето мнение е, че това винаги е било загадка. Наслаждавах се на загадката, защото това означаваше, че мога да се наслаждавам на картината и да не нося отговорността за нейната потенциална значимост“.

Ако се докаже, че е оригинал на Рембранд, картината ще бъде предадена в музей, допълва експертът.