Най-голямата мистерия в света на изкуството изглежда е разгадана – истинското име на Банкси е Робин Гънингам. Изглежда той е очилат мъж на средна възраст от Бристол, Англия.

Самоличността му бе официално разкрита при мащабно разследване на Reuters. Мнозина обаче отбелязват, че това е „публична тайна“ още от 2008 г., когато британският таблоид Mail on Sunday за първи път съобщи за случая.

В типичния си стил на поведение, Банкси нито потвърждава, нито отрича самоличността си, и продължава да избягва публичното внимание.

Как това разкритие, което привлече глобално внимание, ще се отрази на творчеството му и неговата стойност, остава неясно.

Банкси не е единственият артист, който предпочита да остане анонимен. Сред творците, които крият самоличността си, е и Jerkface – уличен артист от Ню Йорк, известен с интерпретациите си на популярни анимационни герои.

В имейл до CNN Jerkface посочва, че анонимността отдавна е ценена в изкуството.

„Ако погледнем всички творчески области, визуалното изкуство е едно от малкото, в които можеш да се изразяваш, без да разкриваш самоличността си“, казва той. „Актьорите и музикантите могат да сменят имената си, но трудно могат да скрият лицата си. Писателите крият самоличността си от векове.“

„Мисля, че хората харесват честността на една откровено измислена персона“, добавя Jerkface. „Тези, които ценят тези артисти, не искат да знаят кой стои зад маската. Това разваля мистерията.“

Той допълва: „Има истинско разочарование от разкриването на самоличността на Банкси. Все едно да кажеш на някого, че кечът не е истински. Те вече го знаят. Не търсят доказателства.“

Нико Епщайн, арт консултант в Лисабон, който управлява онлайн платформа за изкуство и преподава в аукционната къща Christie’s, твърди, че в арт средите отдавна е имало слухове относно Гънингам, но въпреки това е разочарован от потвърждението им.

Анонимността позволи на уличния артист да действа безпрепятствено, но същевременно караше някои колекционери да се колебаят: „Чувствам се по-спокоен, когато знам кой е той“, казва колекционерът Питър Брант

Самоличността на Банкси беше разкрита. Очаква се творбите му да поскъпнат значително

„Исках споменът за анонимния артист – и мистерията около него – да продължи да съществува. Банкси е супергерой за много хора. Те искат да вярват в тази приказка, а сега тя приключи.“

Той добавя, че винаги е ценял „мистериозната неутралност“ около личността на Банкси – фактът, че никой не знае със сигурност пола или произхода на артиста. „Сега, когато окончателно е свързан с бял мъж от Бристол, интересът ми вече не е същият.“

Цената на разкриването

Банкси винаги е полагал огромни усилия, за да остане анонимен, но тази потайност вероятно е възникнала първоначално като чиста необходимост. „Анонимността е част от неговия образ, но и практичен начин да избегне вниманието на правоохранителните органи“, обяснява Епщайн.

Той смята, че официалното разкриване на Гънингам неизбежно ще се отрази върху творчеството на Банкси, чиято пазарна стойност вече показва признаци на спад.

Произведенията на Банкси се продават за астрономически суми. Рекордът бе поставен през 2021 г., когато творбата Love is in the Bin, станала известна с частичното си самоунищожение на търг три години по-рано, бе изтъргувана за внушителните 25,4 милиона долара.

„По-големият въпрос е дали ще може да създава също толкова интересни творби, след като самоличността му е разкрита“, казва Епщайн, като посочва неговите „емблематични“ произведения в Украйна и Западния бряг. „Вероятно това ще стане по-трудно и ще има известен спад както в продукцията, така и в пазарната стойност.“

Графити художникът призна, че е автор на творбата, като публикува две снимки в официалния си Instagram

С взор към звездите – коледната изненада на Банкси за Лондон

Въпреки това, преходът от пълна анонимност към публичен образ не се отрази негативно на кариерите на Жан-Мишел Баския или Брайън Донъли. Подобни примери обаче остават по-скоро изключение в света на изкуството.

„Помислете за всички улични артисти, които не са получили признание. Може би те искат да рисуват по влакове и билбордове и да правят своето изкуство, без да бъдат разпознати. Много от тях запазват анонимността си, но това означава, че няма да бъдат признати по същия начин в историята на изкуството.“

Анонимността като избор

Мотивите за анонимност са различни, обяснява и артистът зад популярния Instagram профил Hey Reilly, известен с AI-обработени изображения на знаменитости.

„За уличния артист анонимността често е защита срещу преследване, за мен тя е инструмент за творческа свобода“, споделя той.

По думите му тя е и резултат от „срамежливост“ и дългогодишно избягване на фотографиране. Макар за мнозина това да е „объркващо“, анонимността го кара да се чувства „по-свободен“.

„В култура, обсебена от външния вид и постоянната демонстрация на себе си, има огромно облекчение просто да кажеш „не“. Отказът от подобна видимост не е просто личен избор – той е форма на съпротива срещу модерността.“

Според него именно липсата на лична идентичност придава по-универсално звучене на творбите.

Анонимността не е характерна само за визуалните изкуства. В музиката примери са изпълнители като Sia и дуото Daft Punk, а в литературата – сестрите Бронте и писателката Джордж Елиът, която публикува под псевдоним.

Анонимният уличен творец умело използва различни философски концепции в произведенията си, като често преобръща смисъла им

Кой наистина си ти? Пет произведения, които разкриват философията на Банкси

В съвременната литература италианската авторка Елена Феранте също постигна световен успех, запазвайки анонимността си, въпреки множеството опити тя да бъде разкрита.

Аналогичен е случаят с Робърт Галбрейт – псевдонимът на Дж. К. Роулинг, разкрит съвсем скоро след дебюта на поредицата за „Корморан Страйк“ през 2013 г.

Според Френдред Пън, преподавател в Лондонския университет по изкуствата, анонимността притежава изключително силно въздействие.

„В култура, в която идентичността често определя възприятието, нейното отсъствие позволява произведението да бъде оценено без предразсъдъци, свързани с произход, пол или репутация.“

„Хората са привлечени от митове, а анонимните фигури създават интрига и културни наративи, които засилват значението на творбата“, коментира той.

„Но когато анонимността бъде нарушена, тази динамика се променя. Произведението отново се свързва с личния контекст, което може да намали неговата универсалност. Затова анонимността не е липса, а осъзнат и значим художествен избор.“