Древният град, който устоя на Александър Велики, но потъна в забрава
Скрит високо в планините край Анталия, Термесос съхранява впечатляващи руини, древни гробници и театър с панорамни гледки, но остава далеч от масовите туристически маршрути
,fit(1001:538)&format=webp)
Александър Велики се опитал да завладее Термесос, но не успял. Днес впечатляващите руини на някогашния могъщ град, разположен като укрепено орлово гнездо високо в планините на Югозападна Турция, са достъпни за всеки, готов да измине пътя до тях пеша.
Малцина обаче предприемат това пътуване.
Термесос е почти забравен археологически обект, съхранен благодарение на своята изолираност. Въпреки близостта си до популярния туристически център Анталия той привлича едва шепа посетители.
За онези, които все пак стигнат дотам, липсата на туристически тълпи е истинско предимство. Те могат да се разхождат почти сами сред останките на един от най-впечатляващите антични градове в Турция, пише CNN.
Тук историята и природата се преплитат по необикновен начин. Сред растителността, която постепенно поглъща древните постройки, се издигат огромни мавзолеи, подземни цистерни, храмове, крепостни стени и забележителен театър. Подобно на Мачу Пикчу, той е разположен високо в планината, откъдето се разкриват панорамни гледки на километри разстояние.
Въпреки отдалеченото си местоположение Термесос е сравнително леснодостъпен. Пътуването с автомобил от центъра на Анталия до националния парк „Гюлюк-Термесос“, който обгражда руините, отнема около 45 минути.
Гробници, разграбени през вековете
В единия край на агората, скрити сред растителността, се намират останките от някога величествена улица, по която били разположени гробниците на богатите и влиятелни жители на Термесос.
Наоколо са разпръснати древни саркофази, украсени със символи, подсказващи самоличността на погребаните в тях. Щитове и копия например обозначавали воини, а размерите на гробниците свидетелствали за различията в богатството и общественото положение.
Всички саркофази са били разбити и ограбени през вековете. Стените им са разрушени, а капаците – отместени, въпреки че някога били здраво закрепени с метални скоби. Между камъните вече са проникнали корени на дървета и бръшлян.
„Крадците, които са действали тук, са били много добри в работата си“, коментира пред CNN Йондер Ууз, преподавател по изкуства и лицензиран екскурзовод от Анталия. Той организира обиколки на Термесос и е запленен от мястото още от първото си посещение като студент през 1996 г.
Достигането до сърцето на древния град изисква изкачване по горска пътека, която на места е стръмна и неравна.
Не след дълго се появяват долните крепостни стени – първото доказателство за изключително добрата защита на Термесос, чието изграждане вероятно започва около IV или V век пр.н.е.
Според Ууз съвременните хора често подценяват уменията на далечните си предци, защото са прекалено зависими от технологиите.
„Без компютрите и профилите си в социалните мрежи ние сме нищо. Ако ни ги отнемат, ставаме безпомощни. Но тези хора не са били такива. Те са работили с камък в продължение на векове. Не са разполагали с нищо друго. Строителството на подобни съоръжения е било нещо, което са умеели“, отбелязва той.
Градът, устоял на Александър Велики
Жителите на Термесос били известни като солими – потомци на лувийците, представители на древна цивилизация, разпространена на територията на днешна Турция. И до днес сведенията за тях са оскъдни, а точният период на изграждането на града остава неизвестен. Това обаче може да се промени, след като през 2025 г. започнаха първите археологически разкопки на обекта.
Едно е сигурно – солимите са разбирали отлично стратегическите предимства на местоположението си.
Термесос се намирал на важен търговски маршрут, който му позволявал да натрупва богатства от стоките и таксите, плащани от пътуващите към Средиземноморието и обратно. В същото време голямата надморска височина и широката видимост към околността го превръщали в изключително трудна за превземане крепост.
Именно това обяснява защо Александър Велики не успял да покори града, когато достигнал до него около 333 г. пр.н.е. Въпреки многократните опити македонският владетел очевидно не успял нито да превземе селището, нито да принуди жителите му да се предадат чрез обсада. Според преданията той нарекъл Термесос „орлово гнездо“.
По-късно римляните постигнали по-голям успех в установяването на контрол над града, но не чрез военна сила. Според Ууз те използвали по-незабележими методи, като предлагали автономия в замяна на римска „закрила“.
Следите от живота в древния град
Сред останките на Термесос е и древният гимназион – комплекс за обучение и военна подготовка, включващ бани, помещения за хранене и пространства за бойни упражнения.
Част от двуетажната сграда е запазена и до днес, включително следи от внушителните арки, украсявали фасадата ѝ. По-голямата част от комплекса обаче е разрушена. Смята се, че Термесос е бил опустошен от земетресение, вероятно през IV или V век.
Оцелелите останки не са резултат от съвременна реконструкция, а са запазени в състоянието, в което сградите са останали през последните около 1600 години.
Археологическите разкопки, започнали през лятото на 2025 г., са съсредоточени върху мавзолея, улицата на некропола, древните водни съоръжения и Адриановата порта, съобщава Hürriyet Daily News. Предвижда се възстановяване на част от гробниците и саркофазите, както и почистване и ремонт на две водни съоръжения.
Древният еквивалент на „Шанз-Елизе“
От булевтериона – сградата, в която заседавал градският съвет и се вземали важни политически решения, днес е запазена внушителна външна стена.
Там се намират и останките от друга централна агора, съществувала още преди римския период, както и руините на улица с колонади, по която някога били разположени най-луксозните магазини в града.
„Това е „Шанз-Елизе“ на Термесос“, обяснява Ууз.
Подобно на прочутия парижки булевард, тази улица била мястото, на което заможните жители харчели парите си. Тук се продавали висококачествен зехтин, платове, кожени изделия и стоки, внесени от различни части на Средиземноморието.
Всички тези забележителности обаче остават в сянката на най-впечатляващата постройка в Термесос – древния театър, разположен в най-високата част на града.
Местоположението му е забележително. От двете страни се спускат дълбоки планински клисури, а стръмният склон зад горните редове на театъра създава усещане за огромна височина.
Полукръглите каменни трибуни са побирали около 4000 зрители и са били обърнати към сцената, от която днес са запазени само останки. Вероятно театърът е построен преди пристигането на римляните, но впоследствие е преустроен според техните архитектурни традиции.
Разположението му има и особено символично значение – той гледа към планина, която някога била свещена за жителите на Термесос.
Тишината на един забравен град
За екскурзовода Термесос остава място, към което се връща отново и отново.
Макар да организира обиколки и на други, далеч по-популярни археологически обекти в района, спокойствието и красотата на този скрит древен град продължават да го привличат.
Особено обича да се наслаждава на гледките от горните крепостни стени.
„Обикновено през пролетта седя там със съпругата си под хвойново дърво, под красиво синьо небе, заобиколен от невероятния пейзаж“, разказва той.
По думите му уединението е едно от най-големите предимства на Термесос през цялата година.
„За мен е съвършено. Само ти и природата, малки катерички и археология. Единственото, което липсва, е студена бира.“
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)