Докато правителства по света призовават домакинствата да се запасяват с храни и продукти от първа необходимост за извънредни ситуации, една традиционна рецепта от Южна Италия показва как хората са съхранявали храната си векове преди появата на съвременните технологии.

Става дума за фризеле, твърди хлебни пръстени, характерни за област Пулия, които могат да издържат до една година, ако са приготвени и съхранявани правилно.

На пръв поглед те приличат на бейгъли, но са толкова твърди, че преди консумация трябва да бъдат потопени във вода. След това се гарнират с домати, зехтин, каперси, риган или други местни продукти.

Тази на пръв поглед обикновена храна има дълга история.

В продължение на поколения фризеле са били част от ежедневието на земеделците и моряците в Южна Италия, които се нуждаели от трайни и лесни за пренасяне хранителни запаси, разказва BBC.

Днес традиционният хляб се предлага в нови разновидности, а интересът към него расте заради дългия срок на съхранение, достъпните съставки и разнообразните начини за приготвяне.

Как хляб може да издържи цяла година

Тайната на фризеле е в начина, по който се приготвят. За разлика от обикновения хляб, който съдържа достатъчно влага за развитието на плесени, традиционните италиански пръстени се изпичат два пъти, за да се отстрани почти цялата вода от тях.

Джанфранко Паризи, пенсиониран пекар от Сан Пиетро Вернотико край Бриндизи, разказва пред BBC, че семейството му произвежда фризеле от началото на XX век. Дядо му открива пекарна с пещ на дърва, която постепенно се превръща във важно място за местната общност. Жителите носели собствено тесто и сладкиши за изпичане, а през зимата възрастните се събирали край пещта, за да се стоплят.

Сред продуктите, които семейството приготвяло всеки ден, били и фризеле.

„Използвахме специално тесто с малко квас, който придаваше повече вкус“, спомня си Паризи.

Пекарите оформяли тестото на дълги фитили, които свивали на пръстени и подреждали един върху друг. След около 40 минути печене ги изваждали и разделяли с усукана тел. Така се получавала грапава повърхност, която по-лесно попивала водата и ароматите на останалите съставки.

След това хлебните пръстени се връщали във фурната за още час и половина. Второто изпичане премахвало почти цялата останала влага и ги правело изключително твърди.

Ниското съдържание на влага затруднява развитието на плесени и позволява продуктът да се съхранява значително по-дълго от обикновения хляб.

Розария Каночи, която и днес приготвя фризеле в пекарна с пещ на дърва в крайбрежното селище Лендинузо, обяснява, че те могат да издържат до една година, ако се държат в добре затворени опаковки на сухо, тъмно и прохладно място.

В миналото хлебните пръстени били нанизвани на връв и окачвани, за да бъдат предпазени от влага и насекоми. Днес Каночи ги запечатва в найлонови торбички и ги подрежда по рафтовете.

Храната, която е пътувала с моряците

Географското положение на Пулия обяснява защо този продукт е толкова важна част от местната кухня. Областта в Югоизточна Италия има дълги брегове по Адриатическо и Йонийско море и плодородни земеделски земи във вътрешността.

Векове наред местните жители разчитали на мореплаването и селското стопанство, което често ги принуждавало да прекарват продължително време далеч от дома.

Фризеле били удобна храна при подобни условия, тъй като се пренасяли лесно и можели да се съхраняват дълго, стига да бъдат предпазени от влага.

Историкът на храната Флавия Джордано, автор на книгата Puglia: A Cooking Journey Through a Land and Its Unique Ingredients, проследява традицията на твърдия хляб за дълги морски пътувания почти 2000 години назад.

Тя цитира изследователя Предраг Матвеевич, според когото още през I век Плиний Стари споменава т.нар. panis nauticus, два пъти изпечен хляб за моряци. По думите на Джордано той по-късно става важна част от хранителните запаси на кръстоносци, поклонници и пътешественици, преминаващи през пристанищата на Пулия по пътя към Светите земи.

Съставките на фризеле разказват и за икономическите промени в региона.

Паризи си спомня, че през 60-те години на миналия век хората избягвали вариантите с ечемик, тъй като ги свързвали с бедността.

След години на лишения местните жители започнали да предпочитат пшеничния хляб, който смятали за по-качествен и характерен за заможните семейства.

От храна за бедните до търсен местен специалитет

Днес предпочитанията са почти противоположни. Ечемичените фризеле се продават успешно и се възприемат като по-здравословна и по-плътна алтернатива на традиционните варианти от твърда пшеница.

Местните пекарни продължават да бъдат важна част от ежедневието в Пулия. В много селища сутрин се образуват опашки за прясно изпечен хляб, а по рафтовете, наред с фокача и други местни изделия, стоят пакети с фризеле.

Производителите вече предлагат разновидности с лимец, многозърнести смеси и тесто, овкусено със семена от резене или люти чушки.

Младите готвачи също експериментират с традиционната рецепта.

В заведението La Putea в Лече шеф-готвачът Франческо Паладино приготвя т.нар. деконструирани фризеле. Той натрошава хляба, смесва го с доматено пюре, оформя го отново и добавя пресни домати, прошуто и артишок.

Някои производители предлагат и по-малки, тънки варианти, наречени friselline, които могат да се консумират директно със зехтин и домати, без предварително накисване.

Макар да са най-тясно свързани с Пулия, фризеле са популярни и в други части на Южна Италия.

В Сицилия например понякога ги потапят в мляко и ги ядат за закуска. В Кампания омекотените хлебни пръстени се използват като основа за лятна салата с домати, маслини и други продукти.

В книгата си Food of the Italian South кулинарният автор Кейти Парла описва подобно ястие, наречено capunata con friselle, при което хлябът се натрошава и се смесва със зеленчуци.

Въпреки всички нови разновидности основната рецепта почти не се е променила. Малко вода, няколко домата, зехтин и хляб, изпечен преди месеци, са достатъчни за приготвянето на традиционно италианско ястие.