Шимпанзета, маймуни и хлебарки: Животните също „гласуват“, а решенията им могат да бъдат манипулирани
Научни изследвания разкриват как различни видове постигат съгласие в групата и защо социалната йерархия невинаги определя крайния резултат
&format=webp)
Всички социални животни се сблъскват с познат проблем – необходимостта да постигат съгласие помежду си. Например женските биволи използват движения на главата, за да покажат в коя посока искат да се придвижат, пчелите определят чрез танци къде да изградят новия си дом, а сурикатите издават звуци, с които подканват останалите да сменят местоположението си.
Те обаче далеч не са единствените. Редица животни също вземат колективни решения, като използват различни механизми за координация и влияние върху групата, пише El Pais.
Шимпанзетата: Специален звук, с който искат още пет минути почивка
Шимпанзетата прекарват голяма част от деня в придвижване в търсене на храна. По време на тези обиколки се налага периодично да спират, за да си починат и да смелят изяденото. Понякога обаче възникват разногласия относно подходящия момент да продължат. Някои вече са огладнели отново, докато други предпочитат да останат на място още известно време.
Проучване от 2022 г., публикувано в научното списание Animal Cognition, проследява поведението на 10 възрастни мъжки шимпанзета в гората Будонго в Уганда в продължение на две години. Учените установяват, че животните използват специфична вокализация, известна като rest hoo, за да повлияят на решението кога групата да потегли.
Обикновено този звук се издава към края на почивката, като наблюденията подсказват, че чрез него шимпанзетата сигнализират на останалите, че искат да удължат престоя си.
Изследователите откриват, че колкото по-често дадено шимпанзе издава този зов, толкова по-дълго групата остава на място. Ако друг мъжки индивид му отговори, почивката се удължава още повече. Понякога звукът се чува точно когато останалите се готвят да тръгнат или преминават покрай почиващото шимпанзе.
Но дали гласът на всяко шимпанзе има еднаква тежест?
Все още не е установено дали доминиращото положение в групата определя влиянието на отделния индивид. Социалните взаимоотношения обаче очевидно играят роля – шимпанзетата остават да почиват по-дълго, когато сигналът идва от събрат, с когото често прекарват време.
Хлебарките: Роботи под прикритие манипулират колективните решения
Американската хлебарка (Periplaneta americana) е социално насекомо, което през деня търси тъмни убежища за почивка. Когато групата открие няколко подходящи места, нейните членове трябва да определят къде да се установят.
Механизмът е сравнително прост. Всяка хлебарка изследва околната среда самостоятелно и когато попадне на подходящо укритие, решава дали да остане там. Ако срещне други представители на вида, вероятността да се задържи по-дълго нараства.
Този процес на положителна обратна връзка постепенно води до съсредоточаването на почти цялата група на едно и също място.
През 2007 г. екип, ръководен от Жозе Алой от Свободния университет в Брюксел, успява да постигне нещо забележително – да промени колективното решение на хлебарките, като използва собствените им поведенчески механизми.
Учените създават малки роботи, които обработват с феромони, така че насекомите да ги приемат за представители на своя вид. След това програмират машините да предпочитат по-светлото убежище – място, което хлебарките обикновено избягват – и ги пускат заедно с истински насекоми върху пясъчна повърхност с две укрития.
Въпреки че роботите са малцинство, те успяват да повлияят на групата и да я насочат към по-осветеното място.
Експериментът показва, че решенията на тези насекоми зависят от социалните взаимодействия и че не е необходимо дадено поведение да бъде подкрепено от мнозинството, за да определи крайния резултат.
Златистите чипоноси маймуни: Четири гласа за приемане на предложение
В китайската планинска верига Цинлин живеят златисти чипоноси маймуни – примати с оранжева козина и синкави лица, които обитават гори на надморска височина между 1800 и 3000 метра, където зимите са студени.
Тяхната социална организация е сложна. Те образуват групи от над сто индивида, разделени на семейни единици, всяка от които включва един възрастен мъжки, няколко женски и техните малки.
През 2020 г. изследователи от Северозападния университет в китайския град Сиан публикуват в Scientific Reports проучване, което разкрива как тези маймуни постигат съгласие при придвижване. След девет месеца наблюдения учените установяват, че животните използват своеобразна система на гласуване в два етапа.
При първото „гласуване“ групата определя посоката на движение. Възрастен индивид се обръща в предпочитаната от него посока и остава в тази позиция поне 10 секунди. Ако други маймуни се ориентират по същия начин, предложението получава подкрепа. Обикновено инициативите с по-малко от четири гласа се провалят.
Вторият етап определя кога групата ще потегли. Един индивид се отдалечава и изчаква да види кой ще го последва. Ако поне три други маймуни го подкрепят, вероятността цялата група да започне придвижване рязко нараства.
Не всички гласове обаче имат еднаква тежест.
Почти всички успешни предложения произхождат от възрастни индивиди, докато младите никога не успяват да наложат собствена инициатива. Освен това маймуните, които заемат по-централно място в социалната мрежа на групата, по-често предлагат промени и получават по-голяма подкрепа.
Лешоядовите токачки: Когато подчинените също имат думата
Лешоядовите токачки са африкански птици с наситеносиньо оперение, които живеят в големи групи със строго определена йерархия на доминиране. Птиците с по-висок социален статус получават първи достъп до храната и прогонват подчинените индивиди от най-благоприятните места. Това обаче не означава, че винаги определят посоката на движение на групата.
В района Лайкипия в Кения, където се намира изследователският център Mpala, лешоядовите токачки са обект на научни наблюдения. Някои от свободно движещите се птици носят малки устройства за проследяване, които позволяват на учените да изучават поведението им в естествена среда.
През 2020 г. Данаи Папагеоргиу и Деймиън Фарин публикуват в Science Advances изследване, посветено на дивите групи токачки в района. Учените установяват, че когато птиците се хранят от източници, които доминиращите индивиди могат да контролират, например богати на насекоми слонски изпражнения, те прогонват по-нискостоящите членове на групата.
Именно подчинените птици обаче впоследствие поемат инициативата за придвижване, принуждавайки доминиращите да изоставят храната, ако не искат да останат сами. Изследователите наричат този механизъм „губещите, които водят“.
Той показва, че високото положение в социалната йерархия не гарантира контрол върху всяко решение, тъй като подчинените индивиди също могат да намерят начини да влияят върху колективното поведение.
Горилите: Среброгърбият мъжки невинаги взема решенията
Горилите живеят в групи, предвождани от среброгърб мъжки, който упражнява значително влияние върху останалите. На пръв поглед изглежда логично именно той да определя кога и накъде ще се придвижва групата. В действителност обаче властта му има своите ограничения.
През 2024 г. екип, ръководен от Лара Нелисен, публикува в Proceedings of the Royal Society B изследване, проведено сред три групи западни горили в Централноафриканската република. Резултатите разкриват, че решенията за придвижване се вземат по два различни начина.
Индивидите с по-висок статус – особено среброгърбите мъжки и доминиращите женски – определят посоката на движение. Изборът на момент за потегляне обаче следва различен механизъм.
Непосредствено преди да напуснат мястото за почивка, възрастните горили издават поредица от звуци. Учените установяват, че колкото повече индивиди се включват в този своеобразен хор, толкова по-голяма е вероятността групата да потегли. С други думи, моментът на тръгване изглежда зависи от своеобразно колективно гласуване чрез звуци, в което участват и подчинените членове.
В крайна сметка всеки индивид в една група има собствени потребности, а съобразяването с тях може да бъде ключът към успешното вземане на общи решения.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)