Децата обичат да играят на въображаеми игри – да организират измислени чаени партита, да преподават на класове от плюшени играчки или да управляват собствените си хранителни магазини. Ново изследване обаче показва, че този вид престорена игра не е уникално човешко умение, а способност, която притежават и човекоподобните маймуни.

Доказателството се основава на поведението на бонобото Канзи, което е участвало в три експеримента, имитиращи чаено парти. Изследванията са проведени от двама учени от университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, Мериленд, пише CNN.

Предишни наблюдения на отделни маймуни вече са показали възможността животните да могат да се включват във въображаема игра, отбелязват авторите на изследването Амалия Бастос и Кристофър Крупение в проучването, публикувано в четвъртък в списание Science.

Предишни проучвания описват как между 2003 и 2004 г. младо шимпанзе, отглеждано в плен, на два пъти е имитирало игра с предмети. Животното е влачело по пода невидими обекти по същия начин, по който е играело с истински дървени кубчета.

Проучване разкрива как видът обменя вътрешна информация за местонахождението на дърветата и точния момент, в който ще узреят плодовете

Защо паяковите маймуни никога не вечерят с една и съща компания два пъти?

В продължение на 14 години в дивата природа на Уганда са наблюдавани женски шимпанзета, които използват пръчки като своеобразни кукли. Те носят и си играят с тях по абсолютно същия начин, по който майките шимпанзета се грижат за своите малки.

Изследователите обаче отбелязват, че досегашните наблюдения са били по-скоро изолирани случаи, което е оставило място за известни съмнения.

Учените допускат, че животните може просто да имитират човешко поведение, без реално да използват въображението си. Например, ако маймуна се опитва да „вземе“ боровинка от снимка, тя може просто да я бърка с истинска. Също така, ако играта с кубчета е била силно стимулирана, е възможно животното да повтаря наученото действие дори в отсъствието на самите предмети.

За да разсеят тези съмнения с по-категорични доказателства, през 2024 г. изследователите провеждат контролирани тестове със сок и грозде. По това време Канзи е на 43 години – само година преди смъртта си.

„Къде е сокът?“

Първо на Канзи са показани две бутилки със спрей – едната празна, а другата съдържаща сок. Той е помолен да избере в коя има сок. В рамките на 18 опита той избира правилната бутилка всеки път.

След това експериментатор показва на бонобото две празни прозрачни чаши и се преструва, че налива сок от празна кана във всяка от тях. След това „излива“ въображаемия сок от едната чаша обратно в каната.

Когато го питат „Къде е сокът?“, в 68% от случаите Канзи правилно избира чашата, която все още съдържа въображаемия сок. Резултатът е достатъчно висок, за да изключи случайност.

За да се уверят, че Канзи не мисли, че в празните чаши има истински сок, изследователите провеждат втори тест, за да проверят дали той може да различи реалния от въображаемия сок. В рамките на 18 опита Канзи получава една чаша с истински сок и друга празна чаша с въображаема течност. Всеки път бива питан: „Коя искаш?“

Тези симпатични саламандри са навсякъде, освен в естествената си среда, където са застрашени от изчезване

Усмихнати, странни и розови: Как аксолотлите превзеха света?

Канзи избира правилно чашата с истински сок в 14 от 18 случая, което сочи, че той действително разбира разликата между реалното и въображаемото.

Последният експеримент се основава на подобна постановка, но вместо сок е използвано грозде. Канзи успешно разпознава кой съд съдържа въображаемото грозде в 68,9% от случаите, като прави това дори по-бързо, отколкото в първия случай.

Изследователите заключават, че техните „резултати показват, че способността да се представят въображаеми обекти не е уникално човешка“.

„През целия си живот Канзи многократно демонстрира умения, които ни накараха да преосмислим разбирането си за когнитивните способности на човекоподобните маймуни“, коментира пред CNN Никълъс Е. Нютън-Фишър, поведенчески еколог на примати и преподавател по еволюционна антропология в университета в Кент, Англия.

„Затова е напълно логично, че той също предостави експериментални доказателства за въображение. Това е вълнуващо откритие, което дава експериментална подкрепа на анекдотичните наблюдения както при маймуни в плен, така и в дивата природа“, добавя Нютън-Фишър, който не е участвал в изследването.

Уникалните способности на Канзи

Канзи, който е починал през март, е бил „особено подходящ участник“ в изследването, защото е бил обучен да разбира език, обяснява Бастос, която сега е преподавател в университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия.

Канзи е бил „един от много, много малкото човекоподобни маймуни“, които разбират словесни инструкции и отговарят чрез система от над 300 символа, наречени лексиграми.

Като част от изследователския център Ape Initiative, Канзи е ключов участник в редица когнитивни проучвания. Едно от тях, проведено през 2025 г., разкрива, че бонобото притежава способността да посочва скрит обект, ако забележи, че неговият човешки партньор не е наясно с местоположението му.

Експерти се опасяват, че подобни места насърчават нелегалната търговия и застрашават редки видове

Искам бебе капибара: Проблемът с животинските кафенета в Азия

Поради тези способности и тъй като Канзи е единственият бонобо, участвал в изследването, не е ясно дали резултатите могат да се приложат към други маймуни, признават учените.

„Но предвид изобилието от подобни единични наблюдения, не бих се изненадал, ако тази способност е характерна и за други примати, а не само за Канзи“, допълва Бастос.

„Както отбелязват авторите на изследването, обобщаването на резултатите от Канзи към други бонобо и към други видове човекоподобни маймуни ще изисква допълнителни експерименти“, посочва Нютън-Фишър.

Въпреки това, добавя той, „макар да е правилно да подхождаме с известен скептицизъм, подозирам, че системно подценяваме когнитивните способности на тези видове“.

В същото време Нютън-Фишър подчертава, че макар когнитивното ниво на възрастните човекоподобни маймуни често да се съпоставя с това на човешките деца, те притежават специфичен интелект и уникална структура на мозъка.

Ето защо начинът, по който способности като въображението се проявяват при приматите, не бива да се разглежда просто като „опростена версия“ на човешките възможности, а като самостоятелен когнитивен процес.