Аксолотлите са новите лами. А ламите, разбира се, бяха новите еднорози. А те на свой ред създадоха момент за нарвалите. В ерата на странно изглеждащите животни, популярността на този мексикански саламандър е в своя пик. Дори да не сте виждали истински аксолотъл, със сигурност познавате неговата плюшена или анимационна версия. С розов цвят, широка „усмивка“ и способност да свети в тъмното, визията му е сякаш специално проектирана за търговски успех. 

The Economist ги нарича „глобални мегазвезди“ и хилядите примери го потвърждават. В магазини като Argos или Kmart аксолотлите са налични като плюшени играчки, има ги върху чорапи, суичъри и спално бельо или като нощни лампи. В сайта на Walmart има над 1000 продукта със саламандъри. Образът им е навсякъде – от значките на американските скаути и детското меню на McDonald’s до мексиканската банкнота от 50 песо. Тя е толкова обичана, че близо 13 милиона души отказват да я харчат и я пазят като сувенир. Името на животното, произлизащо от ацтекския бог Шолотл, дава безкрайни възможности за каламбури на дизайнерите на картички (Love you alotl! Thanks alotl!).

Разбира се, човек може да се запита как се е родила въпросната мания, но никой не може да отрече очарованието на саламандъра. 

„Всеки път, когато погледна аксолотъл, не мога да не му се усмихна“, казва пред The Guardian Никол Роу, която ръководи център за настаняване на аксолотли в Уест Мидландс, Англия. „Знаете ли онази поговорка: Ако се усмихваш достатъчно дълго, накрая ще започнеш да се чувстваш по-щастлив? Те имат точно такъв ефект върху мен.“

Експерти се опасяват, че подобни места насърчават нелегалната търговия и застрашават редки видове

Искам бебе капибара: Проблемът с животинските кафенета в Азия

Роу е и художник – някога е създавала дизайни на татуировки, а сега прави модели на аксолотли за магазина си в Etsy. Тя има чаша с аксолотъл на пилон и надпис „Only Fins“. По време на интервюто с The Guardian  носи суичър с животното. Зад нея има редици аквариуми с 30 възрастни аксолотъла – повечето спасени от хора, които вече не могат да се грижат за тях. Има и цял рафт с плюшени аксолотли.

Преди осем години, когато Никол Роу купува първия си аксолотъл на име Гоуст, тези създания са толкова редки, че зоомагазините ги доставят само със специална поръчка. Нейната страст към тях пламва още в детството покрай покемона Мъдкип, който се оказва вдъхновен именно от този странен саламандър. Оттогава аксолотлите извървяха шеметен път до върха на популярната култура. Те вдъхновиха визията на дракона Беззъб в „Как да си дресираш дракон“, превърнаха се в желан „скин“ във Fortnite и станаха част от дигиталния свят на Minecraft, достигайки до над 140 милиона активни играчи месечно.

Тази вълна предизвиква истински бум в търсенето на живи аксолотли за домашни любимци. Социалните мрежи превръщат саламандъра в следващата сензация след капибарите и куоките, залагайки на съчетанието от странна анатомия и печеливша усмивка. Манията обаче води и до неочаквани проблеми. Американското радио NPR дори започва да излъчва официални предупреждения към неопитните собственици, които ги развъждат неволно. В редица щати на САЩ и Канада притежаването им дори беше обявено за незаконно. Аксолотълът може и да изглежда като анимационен герой, но неговото масово навлизане в домовете се оказва предизвикателство, за което много хора не са подготвени.

И така – какво всъщност прави аксолотлите толкова неустоими? 

Според Джо Евънс от британската верига Selfridges, те са се превърнали в задължителен символ за поколението „Алфа“. Марки като Lego и Squishmallows успешно използват техните меки форми и изразителни лица, за да създадат усещане за уют. За много хора е просто очарователно, че тези сякаш митични създания са напълно реални животни.

От психологическа гледна точка аксолотълът е истинска мечта за антропоморфистите – хората, които приписват човешки черти на животните. Неговата „усмивка“, напомняща на детска рисунка, и широко разположените му очи действат като магнит за човешкото внимание. Проф. Луис Самбрано, който изследва оцелелите екземпляри в езерото Сочимилко, отбелязва, че именно тези „бебешки“ черти са в основата на нашата необяснима симпатия към вида.

Имат и онези почти човешки ръце. „Обожавам пръстите им“, посочва Роу. „Понякога едната ръчичка се държи за растение, а тялото им плува – изглеждат като малко знаме във водата. Толкова е сладко.“

Разказ за един от най-впечатляващите европейски зоопаркове и затова как истинското уважение към животните започва от разстояние.

В погледа на една пантера: Онова, което не можем да укротим

Но магията на аксолотъла не е само във визията. Айда Родриго Алборс от Университета в Единбург подчертава, че зад симпатичното лице се крият удивителни биологични способности. Ако изгубят опашката си, те могат да регенерират целия си гръбначен стълб. Възстановяват всяка тъкан в тялото си, включително и големи части от мозъка.

Въпреки че процесът отнема седмици, медицинският потенциал на тези създания е огромен. Алборс си спомня как в началото на кариерата си е трябвало да обяснява на всички какво е аксолотъл, докато днес светът е напълно обсебен от тях.

За разлика от повечето саламандри, аксолотлите никога не преминават през метаморфоза. „Те растат и растат и живеят над 20 години, но остават като попови лъжички през целия си живот“, обяснява Алборс.

В епоха, обсебена от дълголетието, способностите на аксолотъла изглеждат почти митични – те са нещо като жив извор на биологично знание в реалния свят. Вероятно затова към тях има такова почти детско преклонение, което ги превръща в абсолютни поп сензации. Доказателство за тази мания е песента „Ask an Axolotl“ от 2025 г., която събра внушителните 16 милиона гледания само за няколко дни.

Аксолотлите безспорно галят човешкото въображение. Пухкавите им хриле ги правят почти извънземни. В разказа Axolotl от 1956 г. на Хулио Кортасар повествователят се взира толкова дълго в саламандрите в зоопарка, че се превръща в един от тях. „Те изглеждат сякаш не са от този свят“, коментира Роу.

В дивата природа обаче ситуацията е критична. Проф. Самбрано признава, че ще е истински късмет, ако по време на преброяването види дори един екземпляр в каналите на Сочимилко. Отводняването, градското застрояване и навлизането на хищни риби са довели вида до ръба на изчезването. Статистиката е стряскаща: от 6000 аксолотъла на квадратен километър през 1998 г., броят им пада до едва 36 през 2014 г.

Някои дори се заселват зад имения, докато собствениците им релаксират в кънтри клуба

Поздрави от мечките на Калифорния, които се къпят в скъпи басейни и „хапват суши“ от декоративни езерца

В опит да спаси вида, Самбрано стартира кампанията Adoptaxolotl. Той подчертава, че дивите аксолотли нямат нищо общо с розовите плюшени играчки – те са сиви или кафяви и далеч не са толкова „дружелюбни“. „Те не ви харесват, те са диви животни“, напомня екологът. Въпреки това образът им е навсякъде и дори е избран за талисман на предстоящото Световно първенство в Мексико Сити. Самбрано се опасява, че това само ще превърне дома им в туристическа атракция, вместо в защитена зона.

Ученият мечтае за стратегия, подобна на тази на Китай за пандите, но вместо това властите залагат на показността в зоопарковете. Големият му страх е, че социалните мрежи и игри като Minecraft създават паралелен свят, в който съдбата на истинското животно губи значение пред неговия дигитален образ.

За собственици като Милена от Лондон обаче, тези създания носят неповторимо спокойствие. „Откакто ги имаме, телевизорът не ни трябва“, споделя тя. Може би точно в този контраст се крие тайната на тяхната магия: способността им да изглеждат спокойни и усмихнати дори пред лицето на изчезването. В крайна сметка тяхната странност е просто огледало на нашата собствена реалност, в която все по-често се чувстваме не на мястото.