Поздрави от мечките на Калифорния, които се къпят в скъпи басейни и „хапват суши“ от декоративни езерца
Някои дори се заселват зад имения, докато собствениците им релаксират в кънтри клуба
&format=webp)
Най-новата „звезда“ на Лос Анджелис обича да се разхожда по крайбрежието на Малибу, да се изтяга в задните дворове на богатите и известните и да плячкосва декоративните им езерца.
Тя е облечена в естествена кожа - стандартен дрескод за черна мечка.
Калифорния е дом на около 58 000 мечки - повече от всеки друг американски щат, с изключение на Аляска. Днес пожарите, сушата и разрастващите се човешки селища ги тласкат към заможните предградия.
Кръстена „BB14“, една закръглена мечка и трите ѝ мечета се разхождат около именията, като са прекъсвали турнир по маджонг, затваряли са улици, привличали са телевизионни хеликоптери и са крали риби кои от изкуствени езера, разказва The Wall Street Journal в репортаж, представляващ почти любовно обяснение към мечките.
„Мислех, че полудявам“, пише една жена в във Facebook група, посветена на района Топанга, след като зърнала косматото семейство в това бохемско убежище на актьори, музиканти и други творци.
Жители съобщават за мечки, които ровят в боклука, разбиват кокошарници и - както подобава на един добър южнокалифорниец - се потапят в басейните в дворовете. Въпреки името си, повечето имат златисто-кафява окраска.
„Хващат добрия калифорнийски тен - всички са като изрусени блондинки“, шегува се Джесика Уест, еколог от Калифорнийското управление по рибни ресурси и диви животни.
„Входът за мечки: Боклукът“
Северните предградия на Лос Анджелис, като Сиера Мадре, са се превърнали в епицентър на оплакванията. Полицията е отчела 366 сигнала, свързани с мечки, за миналата година — спрямо 98 през 2020 г.. Примамката е очевидна: миризмата на храна.
„Боклукът е почти като встъпителен наркотик за мечките“, казва Уест.
Щатските служители често трябва да улавят „конфликтни“ мечки и да ги преместват в дълбоката гора. BB14 се появява на радара им през май 2024 г., когато попада в примамка в Клеърмонт.
След това ѝ поставят жълт ушен маркер с номер 2291 (прякорът BB14 идва от по-късно федерално обозначение) и GPS-каишка, която позволява проследяване. Тежащата 175 паунда мечка е преместена в националната гора Анхелис.
Следващото развитие ги изумява.
Малко след преместването ѝ BB14 е засечена да се движи на запад по коридора на Interstate 210. „Помислихме си: интересно“, казва Уест пред WSJ. „И после тя просто продължи и продължи.“
За няколко седмици GPS-ът показва, че е изминала 90 мили, прекосявайки четири магистрали и стигайки до планините Санта Моника над Малибу - район, където мечки почти не се виждат. Камера под натоварената магистрала „Вентура“ я заснема как преминава безопасно. После се връща, но завива погрешно и попада в жилищен квартал в Чатсуърт около 4 юли, след което отново е преместена в гората.
Но мечката поема на югозапад - обратно към брега, и се установява по скалистите хълмове над Топанга. „Знаете, западът винаги е най-хубав“, шегува се членът на общинския съвет Стейси Следж.
През март Уест и екипът ѝ откриват, че BB14 вече не е сама: родила е три мечета - две мъжки и едно женско - „толкова малки, че можех да ги държа в двете си ръце“, казва тя.
„Гурме суши“ = 20 риби кои
Жителката Лесли Карлсън гледа охранително видео, на което мечките се насочват към нейното езерце с кои. По ръба на езерото ясно личат следи от нокти.
„Първия път беше само едно мече. До края на седмицата — и четирите бяха тук“, казва 72-годишната Карлсън. „Намерихме глави, опашки - и люспи.“
Снабдила се е с въздушни клаксони, спрей срещу мечки и електрическа ограда. Около 20 нервни кои са останали живи. „Ако пробият оградата - нямам други опции.“
Други жители обаче са въодушевени. Магазин Topanga Homegrown започва да продава тениски и кърпи с мечките. На Zoom среща през август експерти дават съвети за „мечкозащита“. Поставени са и табели „Карай бавно“.
„Половината общност беше в шок“, казва Кларк.
„Скъпа, прибрах се“
Постепенно мечетата и майка им се местят в по-луксозния Енсино. Там предизвикват медиен хаос, когато се появяват зад тенис кортовете на огромно имение.
„Телефонът звънна, докато бяхме в кънтри клуба, и мама каза: ‘Спираме маджонга, има мечки в двора’,“ спомня си Джесика Франк.
WWF екипите очакват, че мечките сами ще се приберат. Понякога „смъмрянето“ работи - понякога не. „Гонехме една мечка от града - тя спря по средата на гонитбата, взе хранилка за колибри от нечий двор и я изпи на един дъх“, казва Уест.
Ново преместване?
GPS-ът показва, че BB14 се е върнала в Топанга. Ако отново предизвика проблеми, може да я чака трето преместване.
Миналата седмица Уест транспортира 125-фунтово мече, Orange 2321, до нов дом в планините на окръг Вентура. То е било в рехабилитация, след като е открито само на къмпинг.
При пускането му Уест пуска силно песента „Honey, I’m home“ на Шаная Туейн. „Ако трябва да има песен за пускане на мечка - това е“, смее се тя.
Мечето поема към гората. Уест вика след него: „Хайде, мечо, марш оттук!“ и го подгонва с няколко топчета от пейнтбол - за да му напомни, че хората не са „приятели“. Мечето избягва и скоро клоните се разклащат - вероятно се е покатерило.
„Трябва да им вдъхнем респект към хората“, казва още Уест пред WSJ.
И както Калифорния се учи да живее с мечките, които прекосяват магистрали, навлизат в задните дворове и опустошават декоративни езера, България също започва да се сблъсква с все по-чести срещи между хора и диви животни.
Зачестилите случаи на мечки в урбанизирани територии у нас принудиха държавата да въведе напълно нов, официално утвърден протокол за реакция - първият координиран механизъм, който ясно регламентира как горските структури, МВР и експертите на МОСВ трябва да действат при подобни ситуации.
Документът, подписан съвместно от министрите на земеделието, вътрешните работи и околната среда, въвежда единен ред за обезопасяване, прогонване и наблюдение на мечките - особено важен в условия, при които законът не допуска използване на огнестрелно оръжие в населени места. Целта е двойна: защита на хората и минимизиране на риска за животните.
Новият протокол идва на фона на реални случаи - като този в Карлово, където вече има денонощни патрули след забелязана мечка, а горските екипи извършват непрекъснати обходи. Експертите предупреждават, че есенно-зимният сезон, когато мечките усилено търсят храна, повишава вероятността от навлизане в населените места.
В крайни случаи документът допуска и контролиран отстрел - единствено ако всички други мерки се окажат неефективни - но акцентът остава върху превенцията, прогонването и осъзнатото поведение на хората.
Междувременно и тук WWF започна кампания за информираност, като предупреждава, че липсата на достатъчно храна в дивата природа е ключов фактор мечките да слизат към населени места.

)




&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)