2020 г. е тежка за коалите в Австралия. При огромните горски пожари тогава загиват десетки хиляди от тези симпатични, космати животинки. Колко точно, не е ясно. Някои изчисляват броя им на над 60 хиляди.

От това бедствие обаче се ражда невиждано дотогава съчувствие към дивите животни в Австралия, което кара много хора да се опитат да им помогнат.

Британката Мел Бардам е една от тях. Още през 2020 г., когато не е много запозната с коалите и начина им на живот, тя научава, че има два начина да съдейства. Първо – да започне да прави ръкавици, с които евентуално да опази изгорелите им от огъня лапи. И второ – да осинови някое животинче. Така тя започва да дарява всеки месец на Австралийската фондация за коали.

Експерти се опасяват, че подобни места насърчават нелегалната търговия и застрашават редки видове

Искам бебе капибара: Проблемът с животинските кафенета в Азия

Но преди това е изправена пред сложен избор. Коя коала да избере? Флойд е описан като „стилен позьор“, който умее да се харесва на околните. Боби пък обича да се перчи, но и да се гушка. А защо не красивият Морис? Не, Бардам си избира „леко проблемен“ екземпляр – Джара.

„Изпратиха ми сертификат за неговото осиновяване и аз го закачих в кухнята си. През следващите две години редовно следях развитието му“, разказва Бардам пред Guardian.

Тя се решава да посети Джара чак през 2023 г. Оказва се, че е една от малкото „майки на коали“, които всъщност искат да видят осиновените на живо. Джара живее в националния парк край Пърт и е сред малцината, отглеждани в условия, възможно най-близки до естествените.

Но Джара е с особен характер и никак не се впечатлява от това, че „майка му“ е дошла да го посети.

„Когато го видях за първи път, той спеше, което не е изненадващо като се има предвид, че коалите са активни през голяма част от денонощието. Той се оказа доста по-голям, отколкото очаквах. Никак не приличаше на плюшена играчка, а по-скоро на малка мечка“, спомня си Бардам.

Приматите са стока на развиващ се черен пазар за луксозно месо в Мадагаскар

Лемурите може да изчезнат завинаги – хората ги изяждат

Да се срещнеш с коала не е толкова лесна работа. Всъщност техните контакти с хора умишлено са сведени до минимум, защото животните лесно се стресират. Бардам все пак успява. И дори ѝ дават да прегърне Джара. А той я ухапва.

„Сякаш за да ми напомни, че коалите са диви животни, а не домашни любимци и осиновяването всъщност е символичен жест. И все пак не беше толкова страшно. Веднага след това ми даде да го погаля. Тръгнах след него и дори станах свидетел на караницата му с друга коала, която май беше ядосана, че всички се интересуват само от Джара“, отбелязва Бардам.

Докато стои между двете животни, получава просветление. Изведнъж се сеща защо изпитва привързаност точно към коали. Този детски спомен изскача някъде от дълбините на паметта:

„На петия ми рожден ден ми подариха такава плюшена играчка. Обичах я и винаги я носех със себе си. Още като дете си мислех, че би било страхотно, ако мога да се изкатеря по някое дърво заедно с коала. Когато мисля за Джара, се сещам за този детски спомен. И това ме прави щастлива“.

Името на тези животни идва от езика на аборигените. „Коала“ всъщност означава „без вода“. Названието им вероятно идва от факта, че те си набавят всички необходими течности от евкалиптовите листа, които са основната им храна. Прекарват много време в сън, защото докато са будни, почти непрекъснато дъвчат, което ги уморява. Доста са капризни и не могат да ядат всички видове евкалипт. Затова и местообитанията им са силно ограничени.

Освен това са силно уязвими. Страдат както от болести, така и от промените в климата. Често жизненоважните за тях евкалиптови горички се изсичат. До края на трийсетте години на миналия век коалите са редовно избивани заради кожата им. Обявени са защитен вид през 1937 г. и от тогава се полагат грижи за опазването им.

Банда макаци продължават да крадат телефони, очила и други ценности от туристите – и ги разменя срещу банани и манго

Свещени, но коварни: Престъпната организация на Бали, управлявана от маймуни

След срещата с Джара Брадман решава да се посвети на каузата още по-сериозно. Започва да работи като доброволец за няколко организации, участва и в благотворителен маратон за събиране на средства. Осиновява още няколко животни и вече има горила, магаре, панголин и кучета-водачи.

И къде на шега, къде на сериозно казва:

„Срещата ни с Джара беше кратка и мимолетна. Той никога не ми писа, не ми се обади и не ми разказа нищо за себе си. Но аз съм му благодарна, защото ми напомни за нещо, което бях забравила. И ми отвори очите за много неща“.