Топенето на морския лед и обезлесяването продължават да тласкат множество видове към изчезване. Според последния Червен списък на застрашените видове над една четвърт от всички изследвани животни, растения и гъби са застрашени от изчезване.

Три вида арктически тюлени са застрашени от изчезване заради глобалното затопляне, а половината от птиците на планетата намаляват числеността си вследствие на загубата на местообитания. Все пак завръщането на зелената морска костенурка показва, че с координирани усилия за опазване промяната е възможна.

Червеният списък, изготвен от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), представлява най-авторитетната световна оценка на риска от изчезване на видовете. Публикувана днес по време на Световния конгрес за опазване на природата на IUCN в Абу Даби, актуализираната база данни включва 172 620 вида, от които 48 646 са застрашени от изчезване.

„Червеният списък отразява симптомите на изчезване“, заяви Джон Пол Родригес, председател на Комисията за оцеляване на видовете към IUCN, в интервю за CNN. „Това е като термометър при болест – измерваш нещо, което ти показва, че има проблем и че трябва да се действа.“

„Силите, които стоят зад деградацията на биоразнообразието, са огромни и широко разпространени“, добавя той. „Не е въпрос на незнание – знаем какво трябва да се направи, но не разполагаме с нужните ресурси.“

От забелязаната пантера в Шумен до полярната мечка в Белгия – какво разкрива обсесията ни по екзотични животни и има ли по-етичен начин да се срещнем с дивата природа?

Екзотични животни и къде да ги намерим (без да ги затваряме в клетките на човешкото его)

Изследването подчертава тежкото положение на арктическите тюлени, които разчитат на морския лед за размножаване, отглеждане на малките си, почивка и достъп до местата за хранене. Тъй като Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на света, морският лед бързо се оттегля. В резултат на това качулатият тюлен е включен в списъка на застрашените видове, а брадатият и гърбатият тюлен са класифицирани като почти застрашени.

Изтъняването на морския лед застрашава и други видове тюлени, моржове и морски бозайници в региона, сочи актуализираната информация. Това ще има по-широко въздействие върху екосистемата – с намаляването на популацията на тюлените, например, полярните мечки ще разполагат с все по-малко плячка.

„Защитата на арктическите тюлени е не просто въпрос на опазване на един вид – тя е ключова за съхраняването на деликатния баланс в Арктика, който е жизненоважен за всички нас“, посочи в изявление Кит Ковач, съпредседател на Комисията за оцеляване на видовете към IUCN и ръководител на изследванията в областта на биоразнообразието в Норвежкия полярен институт.

Актуализираният Червен списък включва и мащабна преоценка на състоянието на птиците по света, извършена от хиляди експерти в продължение на девет години. Данните сочат, че 61% от видовете птици са в упадък – рязко увеличение спрямо 44% през 2016 г. Основната причина е загубата и деградацията на местообитанията вследствие на интензивното земеделие и дърводобив.

Мадагаскар, Западна Африка и Централна Америка бяха посочени като рискови региони поради загубата на тропически гори. Някои застрашени видове, като чернокачулатия рогач, срещан в Западна и Централна Африка, също са изложени на повишена заплаха от лов и търговия с диви животни.

Птиците играят ключова роля за поддържането на екологичното равновесие. Птиците-носорози, например, могат да разпръснат до 12 700 големи семена на километър дневно, което ги прави незаменими за възстановяването на деградирали гори. Освен това птиците са важни опрашители, естествени контролори на вредители и мършояди.

След последната актуализация Schlegel's asity – горска птица, ендемична за Мадагаскар, е включена в списъка на уязвимите видове. Преди това е била класифицирана като почти застрашена.

„Резултатите показват колко дълбока е станала кризата на биоразнообразието“, коментира пред CNN Иън Бърфийлд, глобален научен координатор в BirdLife International – организацията, отговаряща за оценката на птиците в Червения списък на IUCN. Той призова правителствата по света да предприемат решителни действия за спасяването на видовете.

Лъч надежда

Новото проучване все пак дава и лъч надежда, тъй като популациите на зелената морска костенурка се възстановяват благодарение на усилията за опазване. Обитаваща тропическите и субтропическите води по целия свят, тя вече е класифицирана като „най-малко застрашена“, а не като „застрашена“, след като популациите ѝ са се увеличили с около 28% спрямо 70-те години.

Десетилетия на природозащитна работа са били насочени към опазването на гнездящите женски и техните яйца, както и към ограничаването на незаконната търговия и прекомерния улов. Докладът посочва остров Асеншън, Бразилия, Мексико и Хавай като примери за успешни програми, при които популациите на костенурките вече достигат нива, близки до тези отпреди търговската експлоатация.

Въпреки напредъка учените предупреждават, че видът все още не е извън опасност. Много от неговите местообитания остават уязвими заради застрояването на крайбрежните и морските зони, а последиците от климатичните промени продължават да оказват натиск върху екосистемите.

Разказ за един от най-впечатляващите европейски зоопаркове и затова как истинското уважение към животните започва от разстояние.

В погледа на една пантера: Онова, което не можем да укротим

Червеният списък се актуализира редовно, за да се обновяват съществуващите оценки и да се включват видове, изследвани за първи път. Последната такава актуализация е от март 2025 г.

„Ресурсите са ограничени и трябва внимателно да определим приоритетите си“, коментира Родригес. „Червеният списък е ключов инструмент, който ни помага да насочим усилията и средствата там, където ще имат най-голям ефект.“

Световният конгрес за опазване на природата на IUCN, който се провежда веднъж на четири години, събира лидери в областта на опазването, учени, представители на коренни народи, правителства и бизнеса, за да търсят общи решения за защита на околната среда.

„Разглеждаме най-големите предизвикателства пред опазването на природата и се опитваме да обединим опита и знанията на всички тези гласове“, отбелязва Родригес.

Следващата голяма стъпка ще бъде Конференцията на ООН по изменението на климата (COP30), която ще се проведе през ноември в Бразилия. „Климатът и биоразнообразието са две страни на една и съща монета – разрушаването на природата влошава климатичната криза, а възстановяването ѝ помага за нейното смекчаване“, подчерта Родригес. „Надяваме се посланията от този конгрес да повлияят на решенията и мисленето на световните лидери на COP30.“