Според оценка на ЕС метеорологичните катаклизми, които връхлетяха Европа това лято, са причинили краткосрочни икономически загуби в размер на най-малко 43 млрд. евро. Очаква се тези разходи да достигнат 126 млрд. евро до 2029 г.

Непосредственият удар върху икономиката от едно-единствено жестоко лято с жега, суша и наводнения възлиза на 0,26% от икономическия продукт на ЕС през 2024 г., сочи анализ, основан на връзките между метеорологичните и икономическите данни, публикувани в академично проучване този месец.

Най-големи щети са понесли Кипър, Гърция, Малта и България, като всяка от страните е претърпяла краткосрочни загуби за над 1% от „брутната добавена стойност“ (БДС) за 2024 г., показател, подобен на БВП. След тях се нареждат средиземноморски страни като Испания, Италия и Португалия, пише The Guardian.

Икономистите от Университета в Манхайм и Европейската централна банка описват резултатите като „консервативни“, защото не са отчели рекордните горски пожари, които опустошиха Южна Европа миналия месец, нито комбинираното въздействие на екстремните метеорологични явления, които се случват едновременно.

Жегата е причинила 2300 смъртни случая в 12 града, от които 1500 се дължат на климатични промени, показва проучване

Климатичната криза е утроила броя на жертвите от юнската гореща вълна в Европа

Сериш Усман, икономист от Университета в Манхайм и водещ автор на проучването, посочва пред изданието, че „навременните оценки“ на проучването могат да помогнат на политиците да насочат подкрепата си при липса на официални данни.

„Истинските разходи на екстремните климатични явления се проявяват бавно, защото тези събития засягат живота и прехраната на хората чрез широк спектър от канали, които се простират отвъд първоначалното въздействие“, предупреждава той.

Учените се надпреварват да изчислят до каква степен глобалното затопляне е влошило екстремните метеорологични явления това лято, като проучвания сочат, че климатичните промени са увеличили вероятността от пожари в Испания и Португалия 40 пъти, а в Гърция и Турция – 10 пъти. Броят на жертвите от „тихото опустошение“ на юнската гореща вълна се е утроил в 12 големи града заради замърсяването, което затопля планетата.

Докато повечето проучвания за икономическите разходи, свързани с климатичните промени, разглеждат преките последици - унищожени активи или застрахователни загуби, авторите на новото проучване използват историческите взаимоотношения между природните катаклизми и икономическия продукт, за да отчетат вторичните ефекти, като ограниченото работно време на строителите по време на горещи вълни или прекъсването на пътуването до работа след наводнения, които повреждат железопътните линии.

Стефан Халегат, главен икономист по климата в Световната банка, който не е участвал в проучването, коментира пред The Guardian, че то потвърждава, че по-широките икономически последици от екстремните метеорологични явления са по-големи от преките ефекти и траят по-дълго, отколкото хората си представят.

Светът се доближава до критичния праг от 1.5°C затопляне, а вероятността от рекордни температури, суши и климатични сътресения нараства с всяка изминала година

Часовникът на климатичната криза тиктака: Колко ни остава до повратния момент?

„Отдавна се застъпвам за пренасочване на фокуса ни от преките щети от бедствия към по-широки показатели, които отразяват по-пълно икономическото въздействие, затова съм много доволен, че проучването прави точно това“, казва той, но предупреждава, че проучването използва „несъвършени приблизителни показатели“ за идентифициране на екстремните климатични явления, което вероятно ще доведе до подценяване на пълните разходи. БДС не отразява пълните разходи на екстремните климатични явления за хората и бизнеса, нито ползите от намаляването на уязвимостта.

„Особено когато бедствия засягат бедни общности и хора, въздействието върху БВП може да е минимално, защото тези хора са бедни“, обяснява Халегат. „Но това не означава, че те няма да страдат“.

Герт Бийненс, икономист в Националната банка на Белгия, който също не е участвал в проучването, казва от своя страна, че прекъсванията на веригата на доставки са едни от най-значителните „скрити разходи“, които обикновено не се отчитат. Проучване, в което той е съавтор, относно разходите от опустошителните наводнения в Белгия през 2021 г., установява, че дори продажбите на производствени предприятия, отдалечени от бедстващите райони, са спаднали рязко, ако те са имали дългогодишни доставчици, разположени в тях.

Игнорирането на подобни ефекти може да доведе до подценяване на щетите с до 30%, изчислява Бийненс и добавя: „Разбира се, такива оценки са несигурни, тъй като се основават на исторически средни стойности и все още не могат да отразят напълно съчетаните събития. Но основното послание е ясно: екстремните метеорологични условия вече оставят значителен икономически отпечатък, а косвените ефекти могат да бъдат също толкова разрушителни, колкото и преките“.