Замърсяването, което затопля планетата, е утроило смъртността от „тихо опустошителната“ гореща вълна, обхванала Европа в края на юни, показва предварителен анализ на 12 европейски града.

Учените изчисляват, че високите температури са довели до смъртта на 2300 души между 23 юни и 2 юли. От тях 1500 са пряко свързани с климатичните промени, които затоплят планетата и засилват интензивността на екстремните жеги.

Най-сериозно засегнатият град е Милано – 317 от общо 499 смъртни случая се дължат на климатичната криза, следван от Париж и Барселона. В Лондон жегата е отнела живота на 273 души, от които 171 се приписват на човешкото влияние върху климата.

„Това проучване показва защо горещите вълни са известни като тихи убийци“, казва пред The Guardian Малкълм Мистри, епидемиолог от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина и съавтор на изследването. „Докато в Испания, Франция и Италия официално са съобщени единични смъртни случаи, очаква се хиляди други да са загинали в резултат на непоносимите температури.“

Рекорден юни повишава средното затопляне за региона до 2,8 °C над нивата от 1991-2020 г.

Западна Европа продължава да чупи рекорди като най-бързо затоплящия се континент

Бързият анализ, извършен от групата World Weather Attribution, използва утвърдени методи, но все още не е преминал научно рецензиране. Според него две трети от смъртните случаи са пряко следствие от климатичните промени.

Проучването сочи, че възрастните хора са най-засегнати – 88% от смъртните случаи, свързани с климата, са при хора над 65 години.

Учените подчертават, че екстремната жега е „недооценена заплаха“, тъй като повечето жертви умират извън общественото полезрение – в домовете си или в болници, често без медиен отзвук.

„Горещите вълни не оставят разрушителни следи като пожарите или бурите“, казва климатологът Бен Кларк и съавтор на изследването. „Последиците им са предимно невидими, но дълбоко опустошителни. Разлика от само 2–3 градуса по Целзий може да означава живот или смърт за хиляди хора.“

Profit.bg

Архитектура и климатични промени: От Венеция, през Атланта, до Ню Йорк

Учените използват епидемиологични модели, за да изчислят смъртността от горещини в градове като Париж, Лондон, Мадрид и Рим за период от 10 дни. Те сравнили тези данни с хипотетичен сценарий, в който хората не са затоплили планетата чрез изгаряне на изкопаеми горива и разрушаване на природата.

Специалистите подчертават, че връзките между температурата и смъртността са базирани на данни до 2019 г., което може да не отразява напълно адаптацията на хората към по-топъл климат в последните години.

Новото предложение за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. предизвиква разногласия в Европейската комисия и опасения сред страните членки

Брюксел се бави с климатичните цели, а Европа изгаря от жега

Установено е, че в някои градове климатичните промени са повишили температурите с до 4°C, което е довело до 1500 допълнителни смъртни случая. Това е повече от броя жертви при други скорошни природни бедствия, влошени от замърсяването с изкопаеми горива – като наводненията в Испания през 2024 г., отнели 224 живота, и тези в Северозападна Европа през 2021 г., при които загинаха 243 души.

Предишни проучвания показват, че в Европа годишно умират около 44 000 души от жега - средно число за последните десетилетия. Само една гореща вълна с 2300 жертви в едва 12 града подсказва, че това лято може да бъде особено опасно.

Според Европейската служба за наблюдение на Земята „Коперник“, миналият месец е бил третият най-горещ юни в глобален мащаб, като в западното Средиземноморие е регистрирана „изключителна“ морска гореща вълна. Средната дневна температура на морската повърхност е достигнала рекордните 27°C – най-високата за юни в региона.

„Коперник“ също отчита значителен ръст на т.нар. тропически нощи – когато температурите не падат под 20°C и хората не могат да се възстановят през нощта. В части от Испания миналия месец е имало до 24 такива нощи – с 18 повече от обичайното за юни.

Бумът на „fast tech“ изпреварва системите за управление на отпадъци, а експертите настояват за устойчива промяна в модела на потребление

Джаджи, които умират млади: Как краткият живот на преносимия ви вентилатор вреди на планетата

Саманта Бърджис, заместник-директор на климатичната служба на „Коперник“, казва, че рекордните температури в Средиземноморието са направили топлинния стрес в много части на Европа „много по-интензивен“.

„В един затоплящ се свят, горещите вълни ще стават все по-чести, по-интензивни и ще засягат все повече хора в цяла Европа“, казва тя, цитиран от The Guardian.

Анализ на неправителствената научна организация Mercator Ocean, която управлява морската програма на „Коперник“, показва, че близо две трети от Средиземно море са били обхванати от морски горещи вълни с класификация „силни“ или по-тежки – най-голямото покритие, регистрирано досега.

Високите температури сериозно нарушават морската екосистема, като прогонват рибите и унищожават растенията, с които се хранят. През последните години в Средиземноморието многократно са наблюдавани масови измирания на морски организми вследствие на такива горещи вълни.

Карина фон Шукман, учен в Mercator Ocean, казва пред The Guardian:

„Особено тревожен аспект е повтарящото се въздействие на топлинния стрес. Когато той се повтаря многократно, уязвимостта на екосистемите нараства значително.“