Западна Европа официално преживя най-горещия юни в историята си, като учените предупредиха, че подобна „изключителна гореща вълна“ вероятно ще става все по-често и интензивно явление заради климатичните промени. Те засилват екстремните температури, сушата, студа и влагата по целия свят.

Въпреки че средната глобална температура за юни е била малко по-ниска от тази през предходната година, тъй като някои части от южното полукълбо преживяха по-студена зима, общото глобално повишение на температурата все още се движи с 1,55 °C над нивата отпреди индустриализацията за 12-те месеца до края на юни.

Но средната температура в Западна Европа е била с 2,81 °C над средната за периода 1991-2020 г., като през юни е достигнала 20,49 °C, според Copernicus Climate Change Service, европейската служба за наблюдение на Земята.

Достигната е и най-високата средна дневна температура на морската повърхност, регистрирана някога за юни в западната част на Средиземно море - 27 °C. Това е с 3,7 °C над средната стойност, което е най-високата дневна аномалия, регистрирана някога за който и да е месец.

Саманта Бърджис, стратегически ръководител по въпросите на климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, коментира пред Financial Times, че голяма част от региона е изпитала „много силен топлинен стрес“.

„В един затоплящ се свят горещите вълни вероятно ще стават по-чести, по-интензивни и ще засягат повече хора в цяла Европа“, предупреждава тя.

Старият континент е най-бързо затоплящият се, отчасти заради близостта си до Арктика, където топящият се лед разкрива тъмната почва и допринася за радиационна верига, известна като албедо ефект. На 30 юни средната дневна температура на въздуха в Западна Европа е достигнала 24,9 °C, което е нов рекорд за юни, според Copernicus.

Това е и една от най-високите средни дневни летни температури, наблюдавани някога в региона, надминавана само няколко пъти по време на горещи вълни между средата на юли и средата на август. Някои учени са стигнали до заключението, че светът вече преживява ниво на дългосрочно глобално затопляне от 1,5 °C, при което настъпват необратими промени на планетата. Това се измерва за период от най-малко две десетилетия, което означава, че последните превишения на този праг могат да бъдат ограничени чрез драстично намаляване на емисиите на парникови газове.

Ричард Алън от Университета в Рединг коментира пред Financial Times: „Забележителните, разрушителни горещи вълни в цяла Европа и тежките наводнения в Тексас и Китай подчертават опасния път, по който ни води затоплянето на климата – екстремните метеорологични явления ще продължат да се влошават, докато емисиите на парникови газове не бъдат намалени достатъчно, за да се стабилизира климатът на Земята“.

Copernicus докладва, че много части от Европа са преживели „усещана“ температура от поне 38 °C през миналия месец. Измерването на „усещаната“ температура взема предвид фактори като вятър, влажност, облачност и слънчева радиация.

Части от Испания са преживели 24 тропически нощи през месеца, през които температурите са останали над 20 °C във всеки един момент на денонощието. Това е с 18 повече от средната стойност за юни, посочват учени пред Financial Times.  Горещите нощи затрудняват възстановяването на организма от дневната жега, което увеличава риска от здравословни проблеми.

Като цяло, това е бил третият най-топъл юни в световен мащаб, според Copernicus, с температури над средните в САЩ, Северна Канада, Централна Азия, Източна Азия и Западна Антарктида.

Но температурите са били под средните в Индия и южната част на Южна Америка, с рекордно студени условия в Аржентина и Чили.