Светът е надхвърлил 1,5C на затопляне миналата година за първи път, като "извънредният" скок на средната глобална температура предизвика опасения, че изменението на климата се ускорява по-бързо от очакваното. Това казват водещи международни агенции, цитирани от Financial Times.

Европейската агенция за наблюдение Коперник потвърди в петък, че 2024 г. е била най-горещата година в историята със средни температури на повърхността с 1,6C над прединдустриалните нива, след като емисиите на парникови газове са достигнали нов връх.

Това е първата календарна година, в която средните температури надминават целта от Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на затоплянето от прединдустриалните времена до доста под 2C и за предпочитане до 1,5C.

„Честно казано, изчерпват ми се метафорите, за да обясня затоплянето, което наблюдаваме“, казва директорът на „Коперник“ Карло Буонтемпо, цитиран от FT.

Той добавя, че вълната от климатични бедствия през миналата година - варираща от наводнения до горещи вълни - не е статистическа аномалия, а ясно свързана с изменението на климата, предизвикано от повишаването на въглеродния диоксид и метана.

Коперник казва, че годините от 2015 до 2024 г. са 10-те най-топли в историята.

„Да достигнеш 1,5C е като да гледаш как първото домино пада в опустошителна верижна реакция“, казва Патрик Макгуайър, изследовател на климата в университета в Рединг. „Играем си с огъня. Всяка част от градуса отприщва по-интензивни бури, по-дълги суши и по-смъртоносни горещи вълни.“

Те са свързани с инвестициите, основани на ESG, инфраструктурните проекти и отговорността на държавите за борбата с изменението на климата

5 ключови дела, свързани с климата, които трябва да бъдат решени през 2025

Координираното публикуване на данни за 2024 г. от шест организации за мониторинг на климата идва само дни преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да оттегли САЩ от Парижкото споразумение за справяне с изменението на климата, както се очаква.

Някои компании по света също започнаха да отслабват целите за климата и да оттеглят зелените си политики.

Миналата година инвестициите във възобновяеми енергийни източници достигнаха рекордните 570 млрд. долара, но са необходими 1,5 трлн. годишно

Светът трябва да инвестира $30 трлн. до 2030, за да постигне целите за климата

Последните данни не представляват окончателно нарушение на Парижкото споразумение, чиито цели се отнасят до средни температури, измерени за повече от две десетилетия.

Но опасенията, че изменението на климата е набрало скорост, са подсилени от доказателства, че световните океани се охлаждат по-бавно от очакваното след естествения ефект на затопляне на Ел Ниньо в Тихия океан.

Това, което е „най-впечатляващото, е колко по-топла беше 2024 г. и голяма част от 2023 г.“, казва Тим Лентън от катедрата по изменение на климата и наука за земната система в университета Ексетър, отбелязвайки, че размерът и устойчивостта на повишаването на температурата през периода са били „изключителни ”.

Той добавя: „Това е ясен сигнал за дестабилизация на климата – по-малко стабилната система претърпява по-големи и по-устойчиви колебания.“

Предизвиканото от човека изменение на климата е основният двигател на екстремните температури на въздуха и морската повърхност през 2024 г., каза Коперник. Допринесли са и други фактори като Ел Ниньо, който официално приключи миналия юни.

Тази година се очаква да бъде по-хладна от 2024 г., отчасти поради намаленото въздействие на Ел Ниньо, което е циклично. Началото на слаб цикъл на охлаждане беше потвърдено в четвъртък от метеорологичната агенция на САЩ.

Но Саманта Бърджис от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози казва пред FT, че все пак настоящата година вероятно ще се класира сред трите най-горещи в историята.

„Сега живеем в много различен климат от този, който са имали нашите родители и баби и дядовци“, посочва тя, добавяйки, че вероятно са минали 125 000 години, откакто температурите са били толкова високи, колкото са днес.

От разделното събиране на отпадъци до биоразнообразието – много държави членки са далеч от изпълнението на екологичните приоритети на блока

5 зелени цели, които страните от ЕС най-вероятно няма да постигнат през 2025

Коперник казва, че 2024 г. е била най-топлата година за всички континентални региони, с изключение на Антарктида и Австралия, както и за „значителни части“ от световните океани, особено северния Атлантически, Индийския и западния Тихи океан.

Глобалните атмосферни водни нива през 2024 г. достигнаха рекорди - с 5 процента над средното за периода 1991-2020 г., подхранвайки „безпрецедентни горещи вълни и силни валежи, причинявайки нещастие на милиони хора“, изтъква Бърджис.