Тази година беше съдбоносна за съдебните дела, свързани с климата, и бе белязана от няколко важни победи. През април Европейският съд по правата на човека постанови, че слабите климатични политики на Швейцария застрашават човешките права на нейните граждани, като проправи пътя за подобни съдебни дела в близо 50 други държави. Неотдавна Върховният съд на Монтана подкрепи 16 млади активисти в делото им срещу щата за нарушаване на правото им на чиста околна среда.

Но имаше и някои големи загуби, като например успешното усилие на Shell да се измъкне от правило, изискващо от нея да намали значително въглеродните си емисии.

Какво ще донесе на този фронт 2025? Fast Company прави списък с няколко важни дела, които биха могли да се появят на дневен ред:

Това, което може да определи международните правила за климата

Делото за климата, което може би ще има най-голямо потенциално въздействие, се разглежда от Международния съд на ООН, наричан понякога Световен съд. В основата на това знаково дело са два ключови въпроса: Какви задължения имат държавите в борбата с изменението на климата? И какви правни последици трябва да има, ако те пренебрегнат тези задължения по начин, който вреди на климата? Становището на съда по тези въпроси няма да бъде правно обвързващо, но може да оформи международното право и да проправи пътя за съдене на големите замърсители за ролята им в задълбочаването на климатичната криза.

Делото е заведено от тихоокеанската островна държава Вануату и е най-мащабното, което съдът е водил някога. В продължение на две седмици в края на 2024 г. 15-членният съдебен състав изслуша показанията на близо 100 държави, както и на много експерти и групи за защита на правата на човека, които се обявяваха както за, така и против нови международни правила, с които да се търси по-голяма отговорност от големите емитенти на парникови газове. Много по-бедни страни и малки острови твърдяха, че богатите държави са отговорни за най-много емисии на парникови газове, но именно развиващите се страни, които произвеждат сравнително малко, са подложени на най-тежки и дори екзистенциални последици. Те твърдят, че настоящата рамка за изменението на климата - Парижкото споразумение - се основава на доброволни ангажименти, които са трудни за изпълнение, и че са необходими по-строги, правно обвързващи международни правила, за да се отговори на нарастващата заплаха от повишаване на температурите.

Светът е напът да премине критично важен праг на затопляне

Богатите държави, включително големи замърсители като САЩ, Китай и Австралия, твърдяха обратното, настоявайки, че съществуващите правила са достатъчни. Консултативното становище на съда се очаква през 2025 г. „То има потенциала да промени международното управление на климата, като предостави ясни, авторитетни насоки за задълженията на държавите съгласно съществуващото право“, обяснява д-р Делта Мернер, водещ учен в Научния център за съдебни спорове, свързани с климата, към Union of Concerned Scientists.

Това, което може да навреди на ESG инвестициите

В делото Texas v. Blackrock, Inc. някои от най-големите мениджъри на парични средства в света са съдени от 11 ръководени от републиканците щати за предполагаем заговор за намаляване на световното производство на въглища и насърчаване на „политизирана екологична програма“. Искът, подаден през ноември, е насочен срещу инвестиционните компании BlackRock, State Street Corporation и Vanguard Group и е оглавен от главния прокурор на Тексас Кен Пакстън. Той твърди, че компаниите „са създали картел за манипулиране на пазара на въглища, изкуствено намаляване на енергийните доставки и повишаване на цените“, като всичко това е в опит да се постигнат целите за намаляване на въглеродните емисии.

В действителност делото е насочено към т.нар. инвестиционни ESG стратегии. И трите групи са участвали в инициативи за намаляване на емисиите на парникови газове и достигане на нулев нетен отпечатък до 2050 г. Консерваторите наричат тези усилия „събуден капитализъм“ и поведоха война, използвайки антитръстовите закони като свое оръжие. Делото се наблюдава от Пети окръжен апелативен съд, който е пълен със съдии, назначени от Доналд Тръмп, и се разглежда като „ултраконсервативна сила“. Изходът може да определи начина на управление на парите и бъдещето на инвестирането, съобразено с климата.

Това, което може да струва много пари на водещ доставчик на енергия

Малкият град Карборо в Северна Каролина се изправя срещу Duke Energy, като съди компанията за комунални услуги за това, че уж крие от политиците и обществеността опасностите за климата, свързани с изгарянето на изкопаеми горива.

Над 18 млн. жилища с евтин наем са изложени на риск от бедствия

„Кампанията на Duke за измама е забавила критичния преход от изкопаеми горива и по този начин е влошила съществено климатичната криза“, се казва в иска.

Искът на град Карбъро е интересен, тъй като е насочен към предприятие за комунални услуги, а не към петролна компания, тъй като натискът върху този тип компании да поемат водеща роля в енергийния преход нараства.

Карбъро не цели да ограничи емисиите на Duke, макар че и това би било хубаво. Според Индекса на 100-те замърсители с парникови газове тя е на трето място в списъка на компаниите с най-големи емисии в Америка. Все пак ищците са се насочили към това да се „държи компанията отговорна“. Те искат компенсация, която да помогне за покриване на щетите, причинени от изменението на климата, като например ремонти и подобрения на инфраструктурата, които да направят града по-пригоден за живеене и по-устойчив на екстремни климатични условия.

Колко точно ще дължи Duke, ако бъде осъдена, не е ясно, но „знаем, че градът може да понесе щети за 60 млн. долара през следващите години“, казва кметът на Карбъро Барбара Фуши. От 2017 г. насам се увеличават съдебните дела, основани на подобни претенции, но нито едно от тях все още не е стигнало до съд.

Това, което би могло да улесни получаването на одобрение за катастрофална за околната среда инфраструктура

Върховният съд изслушваше аргументи за това дали предложената 88-километрова железопътна линия в американския щат Юта може да продължи да се строи въпреки потенциалните ѝ въздействия върху околната среда. Тази конкретна железопътна линия би транспортирала големи количества петрол до крайбрежието на Мексиканския залив, но строителството ѝ е спряно, тъй като апелативният съд на САЩ обяви, че регулаторните органи не са взели под внимание въздействието на проекта върху климата и околната среда нагоре и надолу по веригата. Това включва както увеличения железопътен трафик, така и събития като потенциални разливи на петрол, дерайлирания и горски пожари.

Съгласно Националния закон за екологична политика на страната (NEPA) федералните агенции трябва да извършват екологични оценки за подобни инфраструктурни проекти, но Върховният съд може да реши, че при одобряването на проекта трябва да се вземат предвид само преките екологични въздействия.

Липса на прозрачност спъва частните инвестиции в борбата с климатичните промени

Подобно решение по делото Seven County Infrastructure Coalition v. Eagle County „ще ограничи обхвата на декларациите за въздействие върху околната среда, което ще бъде приветствано от предприемачите, но осъдено от еколозите.

Това, което може да постави на прицел калифорнийските стандарти за чист въздух

Върховният съд на САЩ ще разгледа въпроса дали бизнес групи могат да оспорват програма за дерогация, която позволява на Калифорния да определя свои собствени правила за емисиите от превозни средства. Отказът, предоставен от Агенцията за защита на околната среда, позволи на щата да определи по-строги правила от тези, наложени от федералното правителство, което доведе до по-добро качество на въздуха.

Около дузина други щати също се придържат към стандартите на Калифорния, както и няколко големи автомобилни производители, което се превръща в мощен инструмент за ограничаване на вредното замърсяване и подтикване на автомобилните компании да преминат към електрически превозни средства. Промишлените групи, работещи с изкопаеми горива, твърдят, че правилата са им причинили вреди и местните правила трябва да бъдат отменени. Но в този конкретен случай Върховният съд на САЩ ще реши само дали тези групи изобщо имат право да внасят подобни искания.