В сряда метеорологичната агенция на ООН предупреди, че през следващите пет години светът вероятно ще премине критично важен праг на затопляне, което засилва спешната необходимост от намаляване на емисиите на парникови газове, които нагряват планетата.

В исторически доклад, посветен на Световния ден на околната среда, Световната метеорологична организация (СМО) заяви, че понастоящем съществува 80% вероятност средните глобални температури да надхвърлят 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива поне за една година в периода 2024-2028 г. Тази прогноза бележи рязка промяна в сравнение с 2015 г., когато СМО считаше, че перспективата за временно превишаване на 1,5 градуса по Целзий е близка до нулата.

Границата от 1,5 градуса по Целзий е амбициозната цел на историческото Парижко споразумение от 2015 г. - международен договор за изменението на климата. Учените твърдят, че надхвърлянето на този температурен праг в дългосрочен план ще доведе до все по-чести и катастрофални екстремни метеорологични явления.

Дори при сегашните нива на глобално затопляне вече има опустошителни последици от изменението на климата. Те включват рекордни горещини, екстремни валежи и суши, ускорено покачване на морското равнище и нагряване на океаните, както и драматично намаляване на ледените покривки и морския лед.

Светът изостава критично в реализацията на климатичните си цели

„Играем на руска рулетка с нашата планета“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в реч в сряда, цитиран от CNBC. "Нуждаем се от изходна рампа от магистралата към климатичния ад. И истината е, че ние имаме средства за контрол."

Гутериш добави, че битката за ограничаване на дългосрочните температури до 1,5 градуса по Целзий ще бъде спечелена или загубена през това десетилетие под ръководството на днешните световни лидери. В речта си в Американския природонаучен музей в Ню Йорк той призова за много по-амбициозни действия за справяне с климатичната криза преди срещата на върха на Г-7 в Италия от 13 до 15 юни.

"Всичко зависи от решенията, които тези лидери ще вземат - или няма да вземат - особено през следващите 18 месеца. Това е критично време за климата", добави той.

СМО „бие тревога“

Екстремните горещини се подхранват от климатичната криза, която се дължи главно на изгарянето на изкопаеми горива. В доклада си СМО посочва, че средните глобални температури за всяка година между 2024 и 2028 г. се очаква да бъдат с между 1,1 и 1,9 градуса по Целзий по-високи от базовите стойности за периода 1850-1900 г. Агенцията заяви, че има приблизително 50/50 вероятност средните глобални температури за целия петгодишен период да надхвърлят 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха - в сравнение с 32% вероятност от миналогодишния доклад, оценяващ периода от 2023 до 2027 г. В доклада се посочва още, че поне една от годините до 2028 г. вероятно ще постави нов температурен рекорд, който ще надмине 2023 г., която понастоящем е най-горещата година в историята.

„Зад тази статистика се крие мрачната реалност, че сме далеч от пътя за постигане на целите, заложени в Парижкото споразумение“, заяви и заместник-генералният секретар на СМО Ко Барет. „Трябва спешно да направим повече за намаляване на емисиите на парникови газове, в противен случай ще плащаме все по-висока цена под формата на трилиони долари икономически разходи, милиони животи, засегнати от по-екстремни климатични условия, и значителни щети за околната среда и биоразнообразието“.

Използването на въглища за енергия трябва да намалява 7 пъти по-бързо

Между февруари 2023 г. и януари 2024 г. за първи път в историята светът надхвърли 1,5 градуса по Целзий за цяла година, въпреки че учените подчертават, че месечните и годишните нарушения на праговата граница не означават, че той не се е придържал към дългосрочните цели на Парижкото споразумение.

СМО акцентира, че „бие тревога“, че светът вероятно ще надхвърля временно, но все по-често границата от 1,5 градуса по Целзий.