Европа се бори с пореден ден на екстремна жега, но в добре климатизираната сграда „Берлемон“ най-висшите политици на Европейския съюз се потят над въпроса дали сега е подходящият момент да наложат нови климатични цели.

В сряда в Брюксел, където се очаква температурата да достигне 34 градуса по Целзий, Европейската комисия ще се изправи пред решаващ момент от финализирането на дългоочакваната си цел за намаляване на въглеродните емисии до 2040 г. Планът предвижда съкращение от 90% спрямо нивата от 1990 г. – амбициозен ориентир, който ще послужи за изчисляване на междинната национална цел за 2035 г., изисквана от Парижкото споразумение. Някои държави членки обаче настояват за отсрочка, притеснени от икономическите последици и липсата на достатъчно време за политически консенсус.

Самите европейски комисари също се опасяват, че моментът не е подходящ за смела позиция по темата с глобалното затопляне.

Swiss Re предупреждава за нова вълна от рискове, свързани с горещини, токсични гъбички и микропластмаси – с общ корен: изкопаемите горива

Земята се пържи на бавен огън: Жеги, плесен и пластмаса разтопяват границата между климат и икономика

В понеделник срещата на шефовете на кабинетите на 27-те комисари на ЕС продължи много по-дълго от предвиденото, тъй като много длъжностни лица са изразили колебания относно момента и самото предложение, твърдят пред POLITICO двама души, запознати с разговорите.

Според един от източниците по време на дискусиите в понеделник около половината от служителите не са били напълно убедени в поставената до 2040 г. цел.

Комисията вече направи няколко отстъпки в предложението си, поддавайки се на страха от политически отпор срещу новите амбициозни климатични цели. Най-забележителна е идеята за т.нар. „въглеродни кредити“ – механизъм,  чрез който страните членки ще мога да финансират проекти за намаляване на емисиите на парникови газове в по-бедни държава, но да отчитат постигнатите резултати като част от собствените си климатични цели.

Екологичните организации са възмутени от предложението, като подчертават, че Европа трябва да постигне целите си на вътрешно равнище. Повече от 130 организации са изпратили писма, в които изразяват „изключителна загриженост“ относно идеята, пише Guardian.

Разногласията в Комисията възникнаха след вечеря по време на срещата на върха на лидерите на ЕС миналата седмица, на която френският президент Еманюел Макрон повдигна въпроса за отлагане на предложението.

В сряда комисарите ще се срещнат, за да обсъдят целта, преди по-късно през деня да бъде публикувано окончателното предложение.

„Очевидно очакваме ожесточени дискусии относно избора на момента за приемане на този закон“, заяви официален представител, цитиран от POLITICO.

Данните за най-топлата година предизвикват опасения, че изменението на климата се ускорява по-бързо от очакваното

„Играем си с огъня“: през 2024 г. светът е надхвърлил целта за глобално затопляне от 1,5C за първи път

Разговорите за отлагане изглеждат в противоречие с бързо покачващите се температури навън. Експерти предупреждават, че хиляди хора вероятно ще загинат или по време на горещата вълна, която в момента обхваща големи части от Европа, или от усложнения дълго след нейния край.

Над голяма част от континента се е образувал топлинен купол, метеорологично явление, което задържа горещия въздух, „излагайки милиони европейци на силен топлинен стрес“, коментира Саманта Бърджис, климатичен специалист в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.

Двама душа вече са загинали в Италия – единият от внезапни наводнения, а другият от жегата.

В Севиля, Испания, където европейски официални лица участваха в среща на върха, температурите се покачиха до над 40 градуса. Смъртоносните горещи вълни се превърнаха в неизменна част от всяко европейско лято. Всички експерти са единодушни, че климатичните промени ги правят много по-чести.