Тази седмица в Ница, Франция, се провежда Третата конференция на ООН за океаните, която събира държавни глави, политически фигури, учени и активисти. Целта на форума е да подкрепи по-нататъшни действия за опазване и устойчиво използване на океанските ресурси. 

С нарастването на екологичните заплахи за океаните и планетата, учени и природозащитници призовават държавите да подходят решително към въпроса, който често е пренебрегван за сметка на климатичните проблеми. В навечерието на срещата на върха президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва коментира, че лидерите трябва да действат незабавно: „Планетата вече не може да търпи неизпълнени обещания”, цитира France24.

Какво е заложено на карта?

Океанът генерира около половината от кислорода на планетата, абсорбира 30% от всички емисии на въглероден диоксид и улавя 90% от излишната топлина, генерирана от тези емисии. Той е най-големият въглероден резервоар на Земята. Но многобройните заплахи за морските и крайбрежните екосистеми – като изменението на климата, ерозията, покачването на морското равнище, прекомерния риболов и замърсяването – могат да променят това.

Според доклад на ЮНЕСКО от 2024 г. нивата на кислород в океаните намаляват, а затоплянето им се случва с безпрецедентна и ускоряваща се скорост. Крайбрежните екосистеми със син въглерод – като мангрови гори, морски треви и приливно-отливни блата – все още са важен резервоар на въглерод, но между 20% и 35% от тях са изчезнали от 1970 г. насам, обобщава статистиката POLITICO.

Неправителствената организация за опазване на морската среда OceanCare предупреждава, че състоянието на океаните се е влошило от последната конференция на ООН за океаните в Лисабон през 2022 г. „Правителствата предлагат амбициозни декларации, без да предприемат конкретни действия“, казва в изявление Фабиен Маклелан, управляващ директор на OceanCare. „Възможността за ефективни действия в полза на океаните вероятно ще изчезне в следващите 5–10 години.“

Екология под прицел: Центрове за данни харчат повече електроенергия от цели градове

Какъв е смисълът на конференцията?

Тя не е толкова официална като Конференция на ООН по изменението на климата – страните няма да договарят нищо обвързващо. Очаква се обаче в последния ден на форума държавите да одобрят политическа декларация. Документът има за цел да изпрати ясен сигнал за спешността от опазване на океаните и да ускори действията за постигане на Цел 14 за устойчиво развитие на ООН. 

Ратифицирането на Договора за открито море е сред другите основни приоритети тази седмица. Неговата цел е да създаде морски защитени зони в международни води, но ще влезе в сила едва след ратификация от 60 държави. Президентът на Франция Еманюел Макрон посочва, че достатъчно страни вече са „официално поели ангажимент“ да ратифицират споразумението, което е „победа“ за конференцията.

Според френския министър на екологичния преход Агнес Пание-Рунашер ратификацията ще се случи до края на годината. Това е така, защото формално може да отнеме известно време, докато страните, които се ангажират да ратифицират договора тази седмица, приключат официалната процедура.

Конференцията е и възможност за участниците да обсъдят и представят нови споразумения по теми, вариращи от финансиране на проекти, свързани с околната среда и дълбоководния добив до незаконен риболов и тралене на морското дъно (метод за промишлен риболов).

Норвегия взриви дебата за дълбоководния добив на редкоземни метали

В понеделник, например, Кипър, Маршаловите острови и Латвия се присъединиха към международния призив за мораториум върху дълбоководния добив. Това увеличава броя на страните, подкрепящи мораториума, на 37, като всички те са загрижени за потенциалното въздействие върху околната среда от експлоатацията на дълбоководни минерали в международни води.

Междувременно САЩ и някои други държави увеличиха дейността си свързана именно с този тип добив, който нарушава целостта на океанското дъно и така застрашава изключително редките дълбоководни огранизми от изчезване, подчертава Chatham House

Екология и креативност: Иновативен кампус отваря нова страница в историята на Lego

Кой е там и кой не е?

Френският президент Еманюел Макрон е открил срещата заедно с бразилския държавен глава Луис Инасио Лула да Силва, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералния секретар на ООН Антонио Гутериш и президента на Коста Рика Родриго Чавес Роблес, който е съдомакин на конференцията. Съединените щати отказаха да вземат участие. 

Форумът има за цел да насърчи трайното използване на океанските ресурси – една от 17-те цели за устойчиво развитие на ООН. Администрацията на американският президента Доналд Тръмп отхвърля тези цели, наричайки ги „несъвместими със суверенитета на САЩ“. По думите на говорител на Държавния департамент конференцията за океаните е „в противоречие“ с позицията на САЩ.

Американската нагласа към форума не е изненадваща, тъй като в миналото Тръмп е обещавал, че ще се оттегли от Парижкото споразумение за климата и е откровено враждебен към договорите за околната среда.

Getty Images

От друга страна, съперникът на САЩ, Китай, участва в срещата, като делегацията на азиатската държава е водена от вицепрезидента Хан Жен. Това е знак за продължаващата ангажираност на Пекин към екологичните въпроси и желанието му да действа в съответствие с Европа, твърди пред POLITICO Ли Шуо, директор на Китайския климатичен център в Азиатския политически институт.

Ница също така е пълна с неправителствени организации и търговски групи по интереси, като Европейската асоциация на организациите на производителите на риба до френския корабен гигант CMA CGM, който също финансира част от конференцията като „глобален партньор“.

Минната индустрия се насочва към дъното на океана. Какво може да се обърка?

Каква роля играе ЕС?

Европейската комисия работи усилено по Европейския океански пакт, който беше представен в понеделник от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Основните цели на пакта включват намаляване на бюрокрацията, насърчаване на устойчивия риболов, стимулиране на океанския туризъм, укрепване на морската отбрана и инвестиции в океанските науки. Той също така подсказва за всеобхватен закон за управление на използването на европейските океани, с краен срок 2027 г.

Комисарят по океаните на ЕС Костас Кадис участва в няколко събития, включително едно, което призовава за „предпазни мерки при дълбоководното минно дело“. ЕС подкрепя „предпазна пауза“ в тази практика, докато не се потвърди, че тя не представлява заплаха за морските екосистеми.

Акциите на компаниите за зелена енергия се сриват до нива отпреди 5 години

А Франция?

Залогът е голям за френското правителство, което си е поставило трудната задача да спаси Парижкото споразумение за климата 10 години след приемането му – в момент, в който САЩ се оттеглят от ангажиментите си и отменят собственото си зелено законодателство.

Макрон ще „използва Конференцията на ООН за океаните[...], за да увеличи мобилизацията за COP30“, коментира пред пресата съветник от Елисейския дворец. Страната също така се възползва от възможността да бъде домакин, за да повлияе на преговорите за договора за пластмасата и дълбоководното минно дело.

Все пак правителството е подложено на критики за бездействието си по отношение на дънното тралене в морските защитени зони.

Въпреки че Макрон обяви планове за по-нататъшно „ограничаване“ на вредната дейност в някои от засегнатите зони, екологичните групи не са впечатлени. НПО Oceana критикува президента за „предприемането на тези мерки предимно в зони, където дънното тралене не се практикува“.

„Президентът Макрон създаде очаквания, че френското правителство най-накрая ще предприеме действия срещу траленето в морските защитени зони, но тези обявления са по-скоро символични, отколкото ефективни“, подчертава директорът на Oceana, Никола Фурние.