Съединените щати и Европа се надпреварват да намалят водещата роля на Китай в областта на технологиите за чиста енергия, като отпускат субсидии на местните производители и повишават митата върху китайския внос в поразително протекционистичен стил.

Но доминацията на азиатския гигант във веригите за доставки на чиста енергия остава главоблъсканица за правителствата, които се опитват да екологизират икономиките си и да постигнат целите си за климата, като същевременно защитят цели индустрии и хиляди работни места от потока евтин внос.

Без китайските електромобили, слънчеви панели, вятърни турбини и батерии намаляването на замърсяването, което нагрява планетата, може да отнеме повече време и в крайна сметка да увеличи разходите на предприятията и потребителите. Но Западът не трябва да повтаря грешката на Европа, която стана прекалено зависима от един-единствен доставчик - Русия - за евтин газ, и търси икономическите ползи, които идват от разработването на собствени технологии на бъдещето.

"Видяхме как Китай доминира в производството на соларни панели, предоставяйки огромни субсидии на местните доставчици, като същевременно затваря вътрешния си пазар за чуждестранните предприятия", заяви през април ръководителят на Европейския съюз по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер, когато обяви, че разследва китайските производители на вятърни турбини. "Резултатът е, че днес по-малко от 3% от слънчевите панели, инсталирани в ЕС, се произвеждат в Европа."

Тя предупреди, че „не можем да си позволим това, което се случи със соларните панели, да се повтори при електрическите превозни средства, вятъра или основните чипове".

Нарастващата глобална конкуренция в областта на зелените технологии увеличава напрежението между Китай - най-големия производител в света - и неговите основни търговски партньори. САЩ и ЕС възприеха твърда позиция по отношение на вноса, като Вашингтон повиши митата не само за електрическите превозни средства, но и за батериите, слънчевите панели и важни минерали.

"Конкуренцията за позиции в икономиката на чистата енергия е ожесточена, защото не е задължително да е свързана само с опасенията за изменението на климата", коментира пред CNN Фатих Бирол, главен изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ). "Тя е продиктувана от опасения, свързани с индустриалната политика: кой каква позиция ще получи в следващата глава на индустриалните технологии."

Зеленият водород - новото поле за надпревара между Европа и Китай

Суперсила в чистата енергия

Засега Китай е водещ в надпреварата. Миналата година на страната са се падали три четвърти от световните инвестиции в производството на чисти технологии, въпреки че според МАЕ този дял е намалял от 85% през 2022 г. През тази година Пекин е напът да инвестира общо 676 млрд. долара в чиста енергия на фона на стабилното търсене на слънчеви панели, литиеви батерии и електрически превозни средства. Това е повече от два пъти над прогнозираните инвестиции на САЩ в размер на 315 млрд. долара и тези на ЕС - 370 млрд. Това превърна Китай в най-големия и евтин доставчик на много от технологиите и минералите, необходими за прехода към чиста енергия.

По данни на МАЕ китайските производители на автомобили са произвели повече от половината от всички електрически автомобили, продадени в света през миналата година. Световният производствен капацитет за батерии за електромобили, промишлена употреба, вятърни турбини и слънчеви панели също е съсредоточен в Китай.

Подобна е картината и по отношение на критичните минерали, които са от съществено значение за електрическите превозни средства и други зелени технологии. Повече от половината от световната преработка на литий и кобалт се извършва в Китай, както и почти цялото рафиниране на графит, използван в електрическите превозни средства. Това важи и за редкоземните елементи, които са от решаващо значение за генераторите на вятърните турбини.

Практическият монопол на Пекин върху преработката на някои важни минерали крие особени рискове за глобалния зелен преход. Миналата година Китай въведе контрол върху износа на галий и германий - редкоземни елементи, които са от съществено значение за производството на полупроводници - в отговор на ограниченията, наложени от САЩ, Нидерландия и Япония върху износа на някои видове полупроводниково оборудване за страната.

По-късно Пекин затегна контрола си и върху доставките на графит, използван в електрическите превозни средства.

Мисия „възобновяема енергия“: Как Югоизточна Азия търси енергийна свобода

Забавяне на прехода

Втората по големина икономика в света не крие, че иска да изнася повече от "новото трио" продукти - а именно електромобили, литиеви батерии и соларни панели. Но обявявайки значително увеличение на митата за електромобили от Китай през юни, от ЕК бяха категорични: "Зеленият преход на ЕС не може да се основава на несправедливо субсидиран внос за сметка на промишлеността на блока."

Но въпреки че митата могат да защитят местните производители, експертите казват, че те ще навредят на преминаването към зелена енергия и ще увеличат разходите за бизнеса.

"Няма съмнение, че светът е станал твърде зависим от Китай, особено по отношение на суровите съставки на икономиката на чистата енергия", казват академиците Дейвид Г. Виктор и Майкъл Р. Дейвидсън. "Но правилният начин да се отговори на китайското господство не е с широкообхватни мита."

Те твърдят, че митата "за цели индустрии", като тези, приети от Вашингтон, повишават цената на китайския внос, което затруднява "всеки, който иска да използва слънчеви панели или батерии за намаляване на емисиите".

„Опитите за екологизиране без Китай ще забавят енергийния преход", казва пред CNN Виктор, който е професор по иновации и публична политика в University of California. "Това е лошо за околната среда."

По подобен начин миналия месец главният икономист на Международния валутен фонд Пиер-Оливие Гуриншас предупреди, че неотдавнашният "скок" на митата и други протекционистични мерки може да "затруднят координирането на политиките, които се отнасят до глобалните предизвикателства, като например климатичния прехода".

Всяко забавяне на преминаването към чиста енергия ще се отрази тежко на планетата. Според доклад, публикуван от McKinsey Global Institute, внедряването на технологии с ниски емисии по света е едва около 10% от нивото, необходимо за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. - цел, която според учените светът трябва да постигне, за да избегне катастрофалното изменение на климата.

Междувременно разходите, свързани с изменението на климата, продължават да се увеличават, най-вече заради зачестилите и по-интензивни природни бедствия. А най-бедните страни са най-силно засегнати.

2/3 от човечеството подкрепя прехода към слънчева енергия

Отвъд митата

Според Виктор от University of California, за да защитят както околната среда, така и работните места на местно ниво, западните политици трябва да насочат мерките си към областите, в които съществуват реални опасения за националната сигурност.

"Това е доста тесен списък", казва той, като посочва производството на съвременни полупроводници и някои технологии за изкуствен интелект. "Той не включва производството на алуминий, рафинирането на мед и веригата за доставки на литий. Трябва радикално да намалим изискванията за оншоринг за критични минерали".

Правителствата също така трябва да насочат инвестициите към иновации и нови технологии, а не да субсидират утвърдени отрасли, включително слънчевата и вятърната енергия, както прави Законът за намаляване на инфлацията в САЩ.

„Що се отнася до минералите, необходими за зелените технологии, трябва да правим това, което правим на всички стокови пазари, а именно да имаме разнообразие на доставките", категоричен е Виктор.

Бирол от МАЕ също се застъпва за търговски политики, които разнообразяват веригите за доставки, като същевременно намаляват риска от забавяне на прехода към чиста енергия.

"Понастоящем има голяма концентрация на производството на батерии, а това е важно предизвикателство за страните от гледна точка на енергийната сигурност, конкурентоспособността и др.", казва той.

МАЕ категорично подкрепя диверсификацията, що се отнася до енергийните източници и търговските партньори.

"Не трябва да слагаме всички яйца в една кошница, когато става въпрос за енергия", категоричен е Бирол.