Зеленият водород - новото поле за надпревара между Европа и Китай

Докато Германия беше водеща в областта на слънчевата енергия, Китай открадна пазара под носа ѝ, за да стане най-големият играч. Понастоящем близо 97% от слънчевите панели по покривите и полята в ЕС са вносни - и повечето от тях са произведени в китайски заводи.

Несъмнена роля за това, че европейските производители станаха неконкурентоспособни, изиграха както икономиите от мащаба, намаляващи цената на слънчевите панели, на които се радва Пекин, така и субсидиите на китайското правителство.

А сега европейските предприятия се страхуват, че азиатският гигант може да приложи същия принцип и практики към екологичния водород, като в крайна сметка заеме доминираща позиция на още един пазар на чисти технологии. Затова този път те призовават Брюксел да наложи изисквания "Произведено в Европа", за да блокира Пекин, и търсят помощ от Япония.

Зеленият водород се произвежда чрез разделяне на водородни атоми от кислород във вода и, което е изключително важно, не отделя въглероден двуокис. Той е обявен за бъдещето на чистата енергия и би могъл потенциално да промени силно замърсяващите индустрии като стоманодобива и авиацията. А като първата страна, която представи национална стратегия за водородния газ през 2017 г., кой може да е по-добър партньор за подпомагане на изграждането на тази все още зараждаща се индустрия от Япония - технологичен гигант и стратегически партньор на ЕС?

Европа си е поставила за цел да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г., а дотогава и ЕС, и Япония ще бъдат основни вносители на водород. От друга страна, Китай и САЩ се очаква да бъдат основни износители. Но вече опарилата се Европа не е склонна да разчита на Китай за критични енергийни доставки.

Когато европейските страни трябваше да спрат руския газ след нахлуването в Украйна, това доведе до трескаво формиране на политики за обезпечаване на енергийните нужди. Този преход включваше насърчаване на производството на водороден газ. Сега обаче ЕС се опасява, че ако Китай нахлуе в Тайван и връзките между европейските столици и Пекин се влошат още повече, азиатският гигант може да задуши критично важния износ.

Европейската сметна палата: Целите на ЕС за водорода са нереалистични

Съобразявайки се с това, Брюксел се опитва да изгради алтернативни вериги за доставки и да подпише споразумения с държави от Африка, Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион. Затова някои смятат, че ЕС и Япония са естествени партньори не само в развитието на тази технология, но и в създаването на търсене и изграждането на устойчива верига за доставки, защитена от политическата и икономическата хватка на Пекин.

Японски служител, който говори с POLITICO при условие за анонимност, коментира, че сътрудничеството по същество е свързано с "премахване на риска" от Китай.

"В това отношение споделяме общо виждане с ЕС", категоричен е той.

В ясна закана към Китай съвместно изявление, направено от европейския комисар по енергетиката Кадри Симсон и японския министър на икономиката, търговията и промишлеността Кен Сайто в началото на юни, обвинява Пекин във "въоръжаване с широк кръг непазарни политики и практики, като например изкривяващи пазара промишлени субсидии". Впоследствие, когато Симсон посети Токио с делегация от европейски бизнес лидери, тя подписа няколко споразумения за обмен на ноу-хау и определяне на съвместни стандарти за безопасност и ценообразуване за световния пазар на водород.

"Искаме да си сътрудничим с Япония, за да разработим регулации с високи стандарти и да осигурим равни условия на конкуренция", заяви тогава тя.

Писмена кореспонденция на главния изпълнителен директор на Hydrogen Europe Йорго Чацимаркакис потвърждава тази позиция. В нея се казва, че "напредналите технологии и иновации на Япония я правят ключов партньор в установяването на световно признати стандарти". Той също така добавя, че подобно сътрудничество "засилва влиянието на двете страни в международните стандартизиращи органи".

Геоложкият водород – нова „златна треска“ или недоказана алтернатива?

ЕС и Япония ще обменят данни за електролизери - машината, която разделя водорода и кислорода от водата - както и за безопасни и мащабни резервоари за втечнен водород за транспортиране на силно запалимия газ през континентите. В потвърждение на тази заявка, Kawasaki Heavy Industries построи първия в света превозвач на течен водород и успя да транспортира течен водород от Австралия до Япония, а Kawasaki и Daimler Trucks от ЕС вече си сътрудничат за създаването на "верига за доставки на течен водород".

Но истинското бойно поле между Европа и Китай сега се измества към електролизерите. Понастоящем Китай произвежда най-евтините машини за разделяне, което предизвиква познатия европейски страх. Предприятията обвиняват за по-високата цена на своите продукти и технологии по-строгите стандарти на Стария континент и по-справедливите практики за заплащане на труда на работниците. Те също така настояват, че европейските електролизери са не само по-ефективни, но и по-безопасни.

Чацимаркакис твърди, че има опасения за сигурността на някои от китайските електролизери, "които биха могли да доведат до негативни събития и да поставят под съмнение цялостната технологична зрялост". Той също така настоява стандартите да се сертифицират само от акредитирани организации, базирани в Европа.

Японският официален представител, с когото POLITICO разговаря, потвърждава тази загриженост, заявявайки, че в допълнение към "въпросите за правата на човека", които трябва да се вземат предвид, по-важният фактор е безопасността.

"Производствената линия трябва да бъде по-безопасна, тъй като водородът е много експлозивен", обяснява той, акцентирайки, че "съществува и проблемът с киберсигурността": "Технически електролизерите биха могли да се управляват дистанционно. Те могат да бъдат хакнати".

Вътрешен представител на индустрията, работещ в сътрудничество с китайски и европейски производители, подкрепя общото мнение, че европейските електролизери са по-добри за местния пазар, тъй като "консумират по-малко електроенергия за процеса на електролиза". Въпреки това той отбелязва, че "с нарастването на търсенето китайците ще се конкурират с нас и по отношение на качеството. Те знаят как да го направят."

Парадокс на добрите намерения: В САЩ ще добиват чист водород с природен газ

Междувременно европейските активисти вдигат червен флаг за раздухването на водорода като панацея на климатичната криза. Те казват, че дори зеленият водород трябва да се използва само в определени сектори, където директната електрификация чрез възобновяеми източници не е ефективна, и предупреждават, че съществува възможност той да се превърне в инструмент за "зелено изпиране" - особено след като почти целият водород, който се потребява в момента, се добива от природен газ. Еколозите също така подозират, че субсидиите на ЕС могат да бъдат изразходвани за инфраструктура, която да бъде използвана от компании за изкопаеми горива.

Давиде Сабадин от Европейското бюро за околна среда коментира, че се отнася критично към идеята за внос на големи количества водород от другия край на света, без преди това да са оценени реалните нужди на ЕС и вътрешният производствен капацитет.

"Ако Китай изнася легитимен зелен водород, не виждаме проблем от гледна точка на климата, но транспортът ще остане огромно икономическо и техническо предизвикателство", казва той.

Но ако неговите продукти са по-евтини и по-търсени, Китай все пак може да остави ЕС и Япония зад себе си.

“Всъщност цифрите ще имат значение за определянето на така необходимия световен екологичен стандарт за водорода", добавя Давиде. "Смятаме, че ЕС трябва да проправи пътя заедно с други важни световни икономики, като започне преди всичко от собственото си производство и потребление."

Въпреки това някои все още смятат, че сътрудничеството с Китай е добра идея. Съвместното китайско-германско предприятие Bosch Hydrogen Powertrain Systems в Чунцин беше първата спирка от държавното посещение на германския канцлер Олаф Шолц в страната през април. Това показва, че може би Германия е научила съвсем различни уроци от възхода на Китай в областта на зелените технологии.