Усилията на Брюксел за утвърждаване на водорода като екологично чисто гориво срещат критика от одитния орган на ЕС в унищожителен доклад, в който пише, че въпреки финансирането от 18,8 млрд. евро блокът няма да постигне "нереалистичните" си цели.

Европейската сметна палата твърди, че Европейската комисия "не е извършила задълбочени анализи", преди да определи цели за производство и внос на общо 10 млн. тона водород от възобновяеми източници до 2030 г.

"Целите на ЕС се оказаха прекалено амбициозни: въз основа на наличната информация от държавите членки и промишлеността е малко вероятно ЕС да ги постигне до 2030 г.", пише в доклада.

Авторът на доклада Стеф Блок отбелязва пред Financial Times, че водородът е от жизненоважно значение за амбициите на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., но целите "не се основават на наличния капацитет".

Водородът се разглежда като ключов фактор за декарбонизацията на енергоемки отрасли като стоманодобивния и торовия сектор.

"Стотици хиляди хора изкарват прехраната си в тези отрасли и добре управляваният преход е от изключителна важност", добавя Блок.

ЕС планира да инвестира до 470 млрд. евро във възобновяем водород до 2050 г.

Балканите поглеждат към водорода като ключ за енергийния си преход

Брюксел отдавна подкрепя зараждащата се екологична водородна индустрия, като през 2020 г. изложи план за инсталиране на поне 6 GW електролизери в ЕС и за производство на около 1 млн. тона екологичен водород годишно до 2024 г.

Комисията определи по-амбициозни цели за 2022 г. като част от стратегията за откъсване на блока от руските изкопаеми горива след инвазията на Москва в Украйна.

Те предвиждат водородът да идва от възобновяеми източници и изключват т.нар. нисковъглероден водород, чието производство се захранва или от ядрена енергия, или от газ с улавяне на въглеродни емисии.

За да посрещне огромните енергийни нужди на изкуствения интелект, светът ще трябва да преодолее страха си от ядрената енергия

Бъдещето на изкуствения интелект е ядрено

Представители на индустрията обаче неведнъж са заявявали, че целите са непостижими и че секторът се нуждае от по-голяма подкрепа.

В писмо до Комисията този месец браншовата организация Hydrogen Europe заяви, цитирана от FT: "Европа трябва да премине от условно включване на водорода в енергийния микс към сериозно развитие на водородната икономика".

Според Hydrogen Europe потреблението на възобновяем водород в Европа през 2023 г. е било едва 0,11 млн. тона, а в момента континентът разполага само с 324MW зелени електролизери - далеч под целта на комисията.

Повишените разходи за енергия и конкуренцията прави амбициозната екологична промяна по-трудна от политическа и икономическа гледна точка

Протести, пандемии и цени принуждават Европа да преосмисли Зелената сделка

В доклада на ЕСП се констатира, че общото финансиране от ЕС за проекти, свързани с водорода, между 2021 и 2027 г. е достигнало 18,8 млрд. евро.

Но от 24-те държави членки, които са представили планове за това как ще декарбонизират икономиките си, само Германия е поставила цел за внос на водород. Нито една от страните не е поставила конкретни планове за производство на водород в националните си стратегии.

На този фон определението за нисковъглероден водород, което Комисията ще използва, трябва да бъде публикувано тази година. Според проекта, видян от FT, за да се счита за нисковъглероден, водородът не трябва да се произвежда с повече от 3,38 кг CO₂ на килограм - ниво, което според активисти на кампанията не е достатъчно амбициозно, за да може ЕС да постигне целите си в областта на климата.

Блок казва, че тъй като целите за възобновяемия водород за 2030 г. са "недостижими", разрешаването на нисковъглеродния водород да се отчита при постигането на целта е "дебат, който трябва да се вземе на сериозно".