Европейската комисия и държавите членки на ЕС не упражняват достатъчно адекватен контрол върху изразходването на средства от кохезонните фондове, чиято цел е намаляване на социалните и икономическите различия между най-богатите и най-бедните региони.

Това е основният извод от новия доклад на Европейската сметна палата.

Одиторите от Люксембург посочват, че през последните години системата за контрол на ЕС върху над една трета от бюджета не е успяла да ограничи значително грешките при изразходванет на средствата, което означава, че то не е извършено в съответствие с правилата на ЕС и националните правила.

"Системните проверки на ЕК и държавите членки не са достатъчно надеждни", коментира пред Euronews водещият одитор Хелга Бергер.

През бюджетния цикъл 2014-2020 г. общият процент на грешките в разходите за сближаване е спаднал от 6% на 4,8%, което е подобрение, но все още значително над прага от 2%.

"Системата трябва да предотвратява грешки, но ако такива се случат, трябва да помага за откриването и коригирането им", отбеляза още Бергер, като посочи, че в политиката на сближаване има значителни възможности за подобрение.

Съществуват три нива на контрол върху кохезионните фондове на ЕС.

Първо, разходите за сближаване се проверяват от националните управляващи органи, второ – от одитните органи на държавите членки и на трето място от ЕК, която отговаря за изпълнението на бюджета на целия ЕС.

Въпреки тези нива на надзор външните одитори на Европейската сметна палата откриват 171 допълнителни случаи на грешки, 170 от които е можело да бъдат предотвратени от одитните органи.

В Испания, Германия и Португалия например са установени непропорционално голям брой грешки спрямо получените средства.

"Смятаме, че тези три държави членки по-специално трябва да засилят капацитета за разкриване на грешки на своите одитни органи с подкрепата на Комисията", се посочва в доклада.

Одиторите на ЕС идентифицират три основни причини за нередностите в разходите за сближаване:

1. Неадекватно управление от страна на държавите членки

2. Небрежност или съмнения за умишлено неспазване от страна на бенефициентите

3. Проблеми с тълкуването на регламентите и правилата

"Управляващите органи имат решаващо значение тук", подчертава Бергер. Ако тези органи не успеят да идентифицират проблемите, следващите проверки зависят от ефективността на предишните.

Одиторите изчисляват, че националните управляващи органи са могли да предотвратят повече от една трета от грешките, установени в периода 2017-2022 г.

По време на кампанията си за втори мандат председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен постави като свой приоритет по-ефективно управление на бюджета на ЕС и повишаване на ефективността. Тя дори намекна, че има възможност стотиците милиарди евро от кохезионните фондове да бъдат обвързани с икономически реформи.

Въпреки това одиторите на ЕС предупреждават, че Комисията трябва да подобри инструментите си за откриване, предотвратяване и коригиране на грешки в разходите за сближаване (които понастоящем възлизат на 392 млрд. евро), за да направи тези фондове по-ефективни.

Одиторите препоръчват например да се предоставят по-ясни насоки на държавите, да се опростят правилата и да се извършват повече проверки за съответствие.

"В момента Комисията се фокусира върху документални одити", допълва Бергер, като отбелязва, че те са недостатъчни за откриване на грешни разходи. Затова експертът подчертава необходимостта от повече одити за съответствие, тъй като те предлагат по-голяма стойност, но понастоящем са ограничени по брой.

"Както Комисията, така и държавите членки трябва да работят ръка за ръка с всички участници в тази област, за да подобрят системата", заключва водещият одитор.

Изпълнителният орган на ЕС не е длъжен да дава официален отговор на прегледа, както прави с одитните си доклади – но одиторите твърдят, че въпреки някои несъгласия за надеждността на системата за контрол, ЕК е съгласна, че процентът на грешките е над прага от 2%.

Дългосрочният бюджет на ЕС се планира на базата на седемгодишни цикли на финансиране, уточняват от Европейската сметна палата.

Политиката на сближаване има за цел да намали икономическите и социалните различия между държавите и регионите в ЕС.

Кохезионните фондове имат многопластова система за контрол, тъй като се управляват съвместно от Комисията, която носи крайната отговорност за бюджета на ЕС, и органите на държавите членки. За периода 2014-2020 г. ЕК разчита на одитната дейност на държавите членки, което означава, че всяко ниво на контрол се основава на работата, извършена на предходното ниво.